Г ледайки иззад червените стени на Кремъл към света, Владимир Путин, който от 22 години е върховният лидер на Русия, има ребус за решаване: как да спечели войната в Украйна, която според Запада той вече е загубил.
Три седмици след началото на инвазията Русия се мъчи да сломи упоритата съпротива на въоръжените от Запада украински сили.
Тя все още не е постигнала обявените си цели, а тежко санкционираната ѝ икономика е изправена пред най-дълбоката си криза от разпадането на Съветския съюз през 1991 г.
Русия, където журналистите рискуват да отидат в затвора, ако използват понятието „инвазия“, казва, че специализираната ѝ военна операция върви по план и въпреки санкциите тя ще се справи без, както тя го нарича, лъжливия и упадъчен Запад, оглавяван от САЩ.
Путин, който работи в кабинет в построената през XVIII в. сграда на Сенатския дворец в Кремъл, се очаква скоро да реши дали да продължи с войната,
която вече отне живота на хиляди и прокуди от домовете им няколко милиона души, или да потърси някакъв вид мир, който да му позволи да обяви победа.
„Вероятността за мирно решение е малка“, каза пред Ройтерс високопоставен руски официален представител, пожелал анонимност заради деликатната ситуация. „В следващите три дни до една седмица ще има някакво решение“.
Друг високопоставен руски източник заяви, че президентът ще обмисли мирно решение при условията на Русия и че се отваря прозорец с възможност за постигане на някакъв вид споразумение.
Може би това е знак, че в Кремъл смятат, че Москва може да постигне много от целите си и без продължителна война в Украйна.
Когато започна инвазията на 24 февруари, Путин изброи като ключови задачи спиране на разширяването на НАТО на изток и прекратяване на това, което той нарече „геноцид“ над рускоезичното население, извършван от „националисти и неонацисти“ в Украйна след анексирането на Крим от Москва през 2014 г.
Украинският президент Володимир Зеленски, който е евреин, а руският език му е майчин, както и западните му поддръжници казват, че твърденията на Путин са безпочвени.
Временно спиране
Решението, което руският президент, предстои да вземе, ще определи по-нататъшния ход на европейската история, както и това колко още ще трябва да продължи касапницата на 44-милионния украински народ. От това решение може да зависи и колко още бившият разузнавач от КГБ ще остане президент на Русия.
На 11 март Путин обяви, че има някои „положителни промени“ в преговорите с Украйна, но не навлезе в подробности. Вчера Зеленски каза, че преговорите „звучат по-реалистично“, а руският външен министър Сергей Лавров заяви, че има „известна надежда да бъде постигнат компромис“.
Руски военен източник съобщи, че
през последните дни има промяна в заповедите.
„Всичко е временно спряно“, каза източникът, също пожелал да остане анонимен. „Има очевидна промяна в тактиката на нашите войски. Активното настъпление е преустановено“.
Опитите за превземане на Киев и други големи градове ще вкарат руските войски в тресавището на кървавите градски битки срещу население, което гледа на тях като на окупационна сила.
От друга страна, дълбоко настъпление навътре в Западна Украйна ще натовари прекалено много логистиката на руските войски, а и за постигането на повечето от целите на Путин не е нужно Русия да установява контрол над цяла Украйна.
Разделяне
От руска гледна точка очертанията на компромиса ще трябва да включват значителни териториални загуби за Украйна, може би общо поне 120 000 кв. км – колкото американския щат Мисисипи.
Те биха включвали Крим, двата подкрепяни от Русия бунтовнически района в Източна Украйна и най-вероятно части от други територии, които в момента се контролират от руските войски, най-вече сухопътната връзка между Русия и Крим на югоизточния фланг на Украйна, а може би и пó на запад, силно намалявайки достъпа на Киев до Черно море.
Не е ясно колко територия е готов Киев – ако изобщо е готов – да отстъпи като част от цената на мира.
Не е ясно и какво ще стане с хората, живеещи в засегнатите райони. Повечето от тях вероятно няма да искат да станат руски граждани, особено след такава опустошителна война.
Поне публично Зеленски и министрите му казват, че никога не биха приели анексиране от Русия на украинска земя.
Освен разделянето Москва иска неутрална Украйна, която официално да се откаже от всякакви намерения да се присъедини към НАТО. По-рано през седмицата Зеленски каза, че страната му е готова да приеме гаранции за сигурност от Запада, които да не включват членство в алианса.
Владимир Медински, главният преговарящ на Москва, вчера каза следното пред руската държавна телевизия: „Украйна предлага австрийски или шведски вариант на неутрална, демилитаризирана държава, но същевременно държава със своя армия и флот“. Също вчера Путин каза, че Русия остава отворена за разговори за неутралитет и демилитаризация на Украйна.
Главният преговарящ на Киев Михайло Подоляк заяви, че „на масата за преговори“ е модел с правно обвързващи гаранции за сигурност, които да осигуряват на Украйна защита от група съюзници при бъдещо нападение.
САЩ звучат по-песимистично по отношение на изгледите за какъвто и да било бърз край на конфликта.
На 8 март шефовете на американското разузнаване казаха, че Путин ще засили офанзивата си срещу Украйна въпреки тежката цена в човешки животи, включително и на руски войници – и санкциите, които на практика до голяма степен откъснаха Русия от голяма част от световната икономика.
„Путин в момента е ядосан и разочарован“, каза пред Комисията по разузнаване на Камарата на представителите Уилям Бърнс, говорещият руски директор на ЦРУ, бивш посланик на САЩ в Москва. „Вероятно той ще увеличи усилията си и ще опита постепенно да сломи украинската армия без оглед на цивилните жертви“.
Вижте още:
Кремъл: Не можем да уважим това решение
Песков с предупреждение към руските "предатели"
Кога се очаква руски десант в Одеса
