П реди малко повече от половин век в Нигерия избухва кървава гражданска война, в хода на която умират около 2 милиона души. Причина за конфликта става отцепването на част от страната и създаването на т. нар. Република Биафра.
Събитията привличат вниманието на международната общност, като във войната се намесват няколко държави, сред които Великобритания, Франция и СССР.
Игбо и Биафра
В основата на избухналата през 1967 г. гражданска война стои една от най-многобройните етнически групи в Африка – народът игбо. Повечето от тях (около 25 млн. души) живеят в Югоизточна Нигерия. Въпросната група се състои от силно разделени и политически независими общности. Преди да се срещнат с европейците и да установят тесни контакти със своите съседи, игбо не се идентифицирали като отделен народ. В продължение на десетилетия повечето учени смятали групата за племе. Известният нигерийски писател Чинуа Ачебе, заедно с още няколко изследователи, се противопоставил на това определение и защитавал тезата, че игбо трябва да се счита за самостоятелна нация.
Що се отнася до Биафра, въпросното име присъства на няколко географски карти, създадени между XV и XIX век. Европейските изследователи и пътешественици наричали по този начин район, обхващащ Екваториална Гвинея и западната част на Камерун (освен Биафра, въпросният регион бил известен и с други имена – като Биафар и Биафара).
В енциклопедията, издадена от Йохан Хайнрих Зедлер през 1731 г., дори е отбелязано, че столицата на Биафра е разположена по поречието на река Вури. На някои карти от XVIII век Биафра пък е изобразена на съвсем различно място – там, където днес се намират Сенегал и Гамбия.
Етническо напрежение
След края на Втората световна война, в Нигерия, която по това време била под контрола на Великобритания, се зародили множество националистически движения. Лондон постепенно започнал да се отдръпва от африканската държава, а през октомври 1960 г. тя получила пълна независимост. Три години по-късно Нигерия била провъзгласена за федерална република, разделена на четири региона, а президент станал Ннамди Азикиве. Този период бил белязан от ескалиращо напрежение и постоянни сблъсъци между отделните етнически групи. Една от основните причини за това било икономическото неравенство между отделните райони.
Coup, counter-coup and the Biafran War #Nigeria #Biafra https://t.co/bdVQutv08l pic.twitter.com/UFtqBUNqWN
— DW News (@dwnews) July 29, 2016
В резултат на всичко това в началото на 1966 г. група военни, повечето от които били представители на игбо, извършили преврат. Президентът бил свален от власт, а 30 политически лидери, сред които премиерът Абубакар Тафава Балева – убити. Малко по-късно бил извършен нов преврат, който дал началото на период на военно управление (създадено било т. нар. Федерално военно правителство). Ситуацията се влошила още повече, след като десетки хиляди души от групата игбо, живеещи в северната част на Нигерия, били избити, а около един милион избягали на изток. Новата власт се опитала да намали напрежението, разделяйки страната на 12 щата. Източният регион обаче отхвърлил това (неговото население било съставено почти изцяло от игбо) и изискал автономия.
Ipob: Nigerian 'media warriors' call for killings on social media over Biafra https://t.co/y9IUjLv6tg
— BBC News (UK) (@BBCNews) May 12, 2022
Така на 30 май 1967 г. лейтенант-полковник Емека Оджукву обявил независимостта на района под името Република Биафра. Той подчертал, че основната причина за това е избиването на десетки хиляди представители на игбо. Експертите на свой ред отбелязват, че има и още един важен фактор, довел до отделянето на Биафра от Нигерия – откритите в региона находища на суров петрол. Местното население се надявало, че ще успее да ги запази за себе си, гарантирайки по този начин икономическата си независимост.
Ужасите на гражданската война
На 6 юли 1967 г. се случило неизбежното – нигерийската армия нападнала Биафра. Първоначалната офанзива обаче се оказала неуспешна. Въоръжените сили на новосъздадената република преминали в контранастъпление и през август успели да окупират части от западна Нигерия. В конфликта се включили Египет, Великобритания и СССР, които започнали да оказват помощ на федералното правителство. На страната на Биафра пък застанали Франция и Израел. САЩ отказали да се намесят и запазили неутралитет. Последвали дълги месеци на ожесточени сражения. Нигерийската армия успяла да си възвърне контрола над загубените по-рано територии и обсадила Биафра. Вносът на храни, лекарства и други стоки от първа необходимост бил напълно прекъснат.
Global protests move #Biafra conflict back into the spotlight https://t.co/xDnSs6tlYx pic.twitter.com/u2FIh5jL9U
— DW News (@dwnews) September 23, 2016
Споровете по темата колко хора са загинали в хода на гражданската война продължават и до днес. Според повечето изследователи жертви на конфликта станали около 2 млн. души, повечето от които цивилни. Сред тях имало много деца и жени, които починали от глад (през септември 1968 г. Международният комитет на Червения кръст публикувал данни, според които на ден в Биафра умирали между 8000 и 10 000 души). По време на международна среща, състояла се през 1968 г., представителят на Нигерия заявил, че „гладът е легитимно оръжие по време на война и ние имаме намерение да го използваме срещу бунтовниците“. Армията на федералното правителство била обвинена и в извършването на редица други престъпления – като масови екзекуции, изнасилвания и бомбардирането на райони с цивилно население. Войната приключила с подписването на мирно споразумение на 14 януари 1970 г. Биафра обявила своята капитулация и отново станала част от Нигерия.
Конфликтът привлякъл голямо медийно внимание. Кадрите на гладуващи деца обиколили света, което накарало много държави да започнат да изпращат хуманитарна помощ. Любопитна подробност е, че именно гражданската война се превърнала в основна причина за създаването на международната организация „Лекари без граници“. Днес, споменът за тези събития е все още жив. Показателни са думите на Кристофър Аго, един от войниците, сражавали се на страната на Биафра: „Нигерийците, които ни преследваха, бяха професионални войници. Ние не бяхме такива. Преминахме през обучение, което продължи два дни, след което бяхме изпратени на фронтовата линия. На всичкото отгоре, ние нямахме никаква храна. Пред очите ми хора умираха от глад. Просто нямаше как да спечелим тази война“.
Още от автора:
"Голямото бягство": Как 76 души избягаха от строго охраняван нацистки лагери
Между футбола и политиката – на какво се дължат успехите на Хърватия
Кой е „Генерал Мраз“ и къде е била най-голямата танкова битка в историята
"Той харчеше 2500 долара на месец за ластици за пачки": Непознатият Пабло Ескобар
Най-абсурдните политически скандали в историята на САЩ
Жесток и развратен тиранин? Какво не знаем за безскрупулния Нерон
Те твърдят, че истината е забравена или нарочно прикрита
Животните, в които се вселявали хора и богове
Смразяващи кръвта истории: Кой е звярът от Жеводан
Ужасяващата история на кралските раждания
