За една част от секундата Русия унищожава три поколения от украинско семейство

П люшени мечета – големи и малки – са струпани около гроба на Адам Бухайов, сякаш му правят компания. Но 17-месечното дете не е само. Майка му София Бухайова, на 27 години, е погребана в гроба с него, в южния украински град Запорожие. Прабабата на Адам, 68-годишната Тетяна Тарасевич, е в гроба точно до тях, предават журналисти от ВВС.

Тримата бяха убити заедно на 7 ноември миналата година при руска атака във войната, която погълна Украйна от 2022 г. 

Някои от последните мигове на Адам бяха заснети от Тетяна във видео на нейния телефон. Двамата са били на разходка с майката на Адам София. Русокосият, синеок Адам носи червен анорак и вълнена шапка с Мики Маус на предната част. "Не сваляй шапката си," казва му Тетяна нежно, "ще ти е студено." Той го прави, но въпреки това.

Един час по-късно, тримата се намират вкъщи, на път да хапнат, когато руска управляема въздушна бомба разрязва жилищния им блок. Адам, София и Тетяна бяха убити, заедно с още шестима цивилни.

Please take a moment to look at their faces.

Russia murdered this entire family in an abhorrent terrorist attack
https://t.co/8ZHJlew10N

— Kate from Kharkiv (@BohuslavskaKate) January 28, 2025

Майката на София, 46-годишната Юлия Тарасевич, сега се бори да продължи живота си – без по-голямата част от семейството си, без миналото и бъдещето си. 

"Не знам как да живея," казва тя. "На земята е ад. Загубих майка си, дъщеря си и внука си за една секунда." 

"Скъпа моя мамо," казва тя, плачейки и галейки снимка на Тетяна – лекар като нея – прикрепена към дървен кръст. Една стъпка я отвежда до гроба на София и Адам. Тя се навежда да докосне снимката му, наричайки го "моето малко коте". Тогава тя говори директно на снимка на София – черно-бял образ на млада жена с дълга коса. "Моята красива дъщеря," плаче тя, "Съжалявам, че не можах да те спася."

Бащата на София, 60-годишният Сергей Лушчай, е до нея.  "Посещаваме гробището често," казва Юлия, "и ще го правим, докато сме живи, защото това наистина ни улеснява малко."

Всеки път, когато дойдат, има нови гробове, простиращи се в далечината. Гробището се разширява "със зашеметяващи темпове", казва Юлия. Редове от сини и жълти знамена, маркиращи гробовете на загинали войници, пробиват мрачното сиво небе.

Запорожие, където е живяло семейството, е редовна цел за руските сили. Това е стратегически важен индустриален град, близо до битки на фронтовата линия. Най-голямата атомна електроцентрала в Европа – на около 55 км от града – се държи от руснаците.

В деня на нападението, при което загинаха София, Тетяна и Адам, Юлия се обади на дъщеря си от Западна Украйна, където беше на работно пътуване. 

"Казах ѝ да внимава. Бомби падаха над града от сутринта. Тя каза: „Благодаря ти, мамо, не се тревожи. При нас всичко ще бъде наред.“"

Сергей е бил на работа, когато чува, че нещо се е случило. Той също се обадил на дъщеря си, но нямало отговор. След това в групата WhatsApp на местните жители е видял съобщение: "Приятели, кой друг все още е оставен под развалините?"

"Втурнах се към дома, молейки се през целия път," казва той, "но молитвите ми вече бяха напразни." "Когато пристигнах, видях само руини. Скитах се наоколо, търсейки балкона си. Не знам колко време е минало – два или три часа – и разбрах, че не е останало нищо и няма надежда за спасение."

В следващите дни някои вещи бяха извадени от развалините - порцеланова чаша на София, играчка риба, с която Адам си играеше във ваната, и малкото червено яке, което носеше на последната си разходка. Това вече са семейни съкровища, заедно с много ценни спомени.

"Всяка вечер, когато се прибирах от работа, извеждах Адам на разходка," казва Сергей. "Беше му много любопитно за небето. Той сочеше малкия си пръст нагоре и ние му разказвахме. И той обичаше птиците."

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Юлия отвежда София на безопасно място в Обединеното кралство. Младата жена използва езиковите си умения, работейки като преводач за украински войски, обучавани от британските военни, но не е можела да стои далеч от Украйна.

"Наистина ѝ липсваха нейните родители и нейните роднини и страната," казва Юлия. София се завърна и по-късно роди Адам през юни 2023 г. Тя също се зае с психология, защото "знаеше, че много хора в Украйна се нуждаят от психологическа помощ," казва майка ѝ.

В разгара на скръбта си Юлия знае, че Украйна скоро може да бъде подложена на натиск да преговаря с врага, който я ограби от толкова много.

Президентът Тръмп се върна в Белия дом настоявайки за мирни преговори между Москва и Киев. Но и Юлия, и Сергей са категорични, че Украйна трябва да продължи да се бори. 

"Русия е агресор, който дойде в нашата страна и унищожи домовете ни и семействата ни," казва Юлия. "Така че не може да се говори за прекратяване на огъня или мирни преговори. Ако оставим този лакомник [руския президент Владимир Путин] с нашите територии и не отмъстим за хората, които загубихме, никога няма да спечелим."

Сергей казва, че единственият контакт с руснаци на украинска територия трябва да бъде чрез битка.

Много украинци вярват, че дори и да има прекратяване на огъня, Русия ще се върне за още рано или късно – както направи през 2022 г., осем години след анексирането на Кримския полуостров. Сега Москва контролира почти една пета от Украйна.

През 2025 г. има опасност на няколко фронта – липса на жива сила, възможно намаляване на бъдещата военна помощ на САЩ и избледняване на международното внимание.

Юлия приема, че животът продължава и в други страни. "Хората не могат да живеят в постоянен стрес, мислейки само за нас," казва тя. "Все пак бих искала да си спомнят, че наблизо се случва война, в която умират не само войници, но и цивилни."

Тя иска светът да знае имената – Адам Бухайов, София Бухайова и Тетяна Тарасевич.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase