С ръбският президент Александър Вучич обяви в Париж, че инициативата „Малък Шенген” заслужава внимание, посочвайки, че нейното прилагане ще спести на страните от Западните Балкани общо 3,5 млрд. евро, според оценка на Световната банка.
„Екстремистите и албански, и сръбски, обиждат всичко, което обединява хората, негодуват за всичко, което носи мир, стабилност и развитие. Те биха искали да се насладят на застоя и липсата на напредък”, каза Вучич и изрази съжаление за факта, че е доста трудно да се говори с хора без визия за бъдещето.
САЩ правят нова Югославия зад гърба на ЕС
Той отбеляза, че другото, което е важно за инициативата, е дали всички участващи страни ще могат да издържат на този натиск.
За твърденията на Черна гора, че вече имат „връзки” в региона, той каза, че не са се свързвали със Сърбия.
„Вие не сте се „свързали” с нас. Може би с друга страна от Западните Балкани, но не и със Сърбия. Ние нямаме скоростни линии за камионите, така че те трябва да чакат 100 часа, за да прекосят границата. И аз ще ви напомня, че Световната банка изчисли, че държавите от Западните Балкани ще спестят 3,5 млрд. евро ако могат да приложат инициативата и тя да влезе в сила”, заяви Вучич.
„Как планираме да създадем „Велика Албания”? Като направим повече линии по които да минават нашите камиони, като пътуваме само с лична карта и като нямаме нужда от специални разрешителни за работа?”, попита сръбският лидер.
Той освен това изрази мнение, че това е добър начин сръбската икономика да расте.
Словения пък обяви, че подкрепя сътрудничеството на балканските държави и идеята за „Малък Шенген”.
Според словенският външен министър Миро Церар, „Словения също така има интерес от подобна инициатива”.
"Но ключът към по-доброто сътрудничество и успех в тези страни в бъдеще ще бъде влизането им в ЕС", каза Церар, като повтори официалната позиция на Словения относно разширяването на ЕС към Западните Балкани.
„Колкото по-добре си сътрудничат тези държави, толкова по-стабилен е регионът... колкото повече сигурност, толкова повече възможности за словенските компании и туристическия обмен в двете посоки,” каза външният министър.
Но той подчерта, че самите държави не могат да постигнат същите резултати, както биха имали „в синергия с ЕС”.
Как Западът тласка Балканите в чужди ръце
В Косово и Черна гора обаче въобще не са доволни от идеята за ново обединение на Западните Балкани.
Ръководителят на косовското движение „Самоопределение” рязко разкритикува Албания и премиера Еди Рама заради участието му в тройната среща в Охрид с лидерите на Сърбия и Македония, на която беше обсъдено създаването на „Малък Шенген”.
Курти каза, че албанският премиер е трябвало да изчака формирането на ново правителство в Прищина, което „Самоопределение” вероятно ще оглави.
Той допълни, че проектът, стартиран в Нови Сад и продължен в Охрид, е не само прибързан и грешен, но и че Албания е трябвало да го започне с Прищина, а не с Белград.
„Нови Сад и Охрид бяха грешка. Не се започва със Сърбия. Започва се с договор между Албания и Косово, продължава се с договор с Хърватия и България, и след това със Сараево, Подгорица и Скопие, а в крайна сметка и с Белград”, каза Курти.
По думите му, Сърбия трябва да бъде в дъното на списъка, тъй като не съжалява за „престъпления, извършени с Москва и Путин”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!