Войната в Украйна и растящото влияние на Русия в Африка

Н а фона на продължаващата война в Украйна, през последните седмици обект на много коментари стана друг конфликт, активно участие в който има Русия. В края на юли около 80 наемници от частната военна компания „Вагнер“, както и близо 50 малийски военни, бяха убити при засада в района на град Тинзауатен. Атаката беше извършена от бунтовници туареги, за които се смята, че са част от групировка, свързана с „Ал Кайда“. В резултат, хунтата в Мали, която дойде на власт след серия от преврати в периода между 2020 и 2021 г., реши да прекъсне дипломатическите си отношения с Украйна. Според нейни представители, Киев е помогнал за извършването на нападението. Украинските действия „нарушават нашия суверенитет, надхвърлят обхвата на чуждестранна намеса и представляват подкрепа за международния тероризъм“, отбеляза говорителят на малийското правителство полковник Абдулайе Мага. Какво всъщност се случва в африканската държава, както и в съседен Нигер?

Mali's military government has announced it is breaking diplomatic ties with Ukraine.https://t.co/XG4IgFrUT4

— DW News (@dwnews) August 6, 2024

• Ескалиращо напрежение

Нападението в Тинзауатен поставя в тежка ситуация както „Вагнер“, така и Москва, коментират експерти. След смъртта на Евгений Пригожин през август 2023 г., Кремъл създаде Африкански корпус, който е ръководен от Министерството на отбраната. Целта на този проект е да постави бойците на „Вагнер“ под пълния контрол на руските власти. Това, обаче, се оказа сложна задача и частично попречи на плановете на Москва да разшири влиянието си в Африка с помощта на частни военни компании. Показателно е, че засадата в Тинзауатен е най-тежкото поражение на „Вагнер“, откакто организацията се включи в борбата на малийската хунта с ислямистките групировки преди приблизително две години. За сравнение, по време на продължилата около 10 години антитерористична операция в Мали, оглавена от Париж, загинаха общо 59 френски войници.

Редица анализатори критикуват въпросната европейска намеса, минала под знака на продължителни сражения с ислямистките бунтовници в района. Тя не доведе до нормализиране на ситуацията, а до извършването на няколко преврата. Това на свой ред подтикна лидерите на военната хунта да се обърнат към „Вагнер“, а не към Франция с молба за помощ. Несъмнено, руската частна компания постигна известни успехи – като превземането на град Кидал, считан за крепост на бунтовниците. В същото време, нападението в Тинзауатен показа, че тактиката на „Вагнер“, включваща безразборно насилие, жертви на които редовно стават цивилни жители на страната, не е ефективна и няма как да доведе до стабилизиране на ситуацията в Мали. Не на последно място, има сведения за растящо напрежение между наемниците и хунтата, породено от неспособността на партньорите да се разберат кой има последната дума при вземането на важни решения.

Russians pay homage to Wagner fighters killed in Mali https://t.co/520yOFGgbW pic.twitter.com/UZLReOTRL8

— Reuters (@Reuters) August 4, 2024

• Реакцията на Москва и ролята на Киев

След засадата в Тинзауатен, Кремъл побърза да успокои властите в Мали, че партньорството им не е застрашено. Именно това обсъдиха в телефонен разговор руският външен министър Сергей Лавров и малийският му колега Абдулайе Диоп. Все пак, това са само думи, а към настоящия момент е трудно да се прогнозира дали Кремъл ще изпрати още наемници в Мали. Истината е, че ситуацията няма как да се нормализира, ако кръвопролитията продължат. Засега, обаче, изглежда, че нито хунтата, нито Москва се интересуват от започването на преговори с опозицията. Не бива да се забравя и още една важна подробност – за намесата на Русия има конкретни икономически причини. По официални данни, Мали е четвъртият най-голям производител на злато в Африка, а през ноември 2023 г. Москва подписа споразумение за изграждането на най-голямата златна рафинерия на територията на страната.

Несъмнено, най-често задаваният въпрос е дали Украйна действително е помогнала на бунтовниците да извършат нападението в Тинзауатен. Киев отхвърля тези твърдения, но според някои експерти съществуват доказателства, че в Мали са използвани безпилотни летателни апарати с маркировки на военни предприятия от Украйна и САЩ. Едно нещо е безспорно – всеки провал на „Вагнер“ и Москва е добре дошъл за Киев. Що се отнася до решението на хунтата, то едва ли притеснява украинските власти. „В Мали имаше преврат, който беше осъден от ООН. В момента тази страна е дом на военна хунта, която не се радва на уважение сред африканските държави и тези от Глобалния юг“, коментира преди няколко дни Александър Мережко, който е председател на Комисията по външна политика към украинския парламент.

Niger's junta cuts diplomatic ties with Ukraine https://t.co/mrzgwh8Lta

— BBC News (World) (@BBCWorld) August 7, 2024

• Ситуацията в Нигер

В знак на „солидарност с правителството и народа на Мали“, властите в Нигер – страна, която доскоро беше считана за ключов съюзник на САЩ в района на Сахел, също прекратиха дипломатическите си отношения с Украйна. Това стана в навечерието на първата годишнина от извършения в страната преврат, в резултат на който военна хунта свали от власт прозападния президент Мохамед Базум и разреши на съседните държави да изпратят свои армии в нейна подкрепа, ако това се наложи. В хода на размириците се образуваха два лагера – Мали и Буркина Фасо открито подкрепиха хунтата, докато страни като Нигерия, Бенин, Того, Гана и Кот д‘Ивоар призоваваха Базум да бъде върнат на поста си.

Русия несъмнено изигра съществена роля в тези събития, коментират експерти. В безредиците взеха участие представители на „Вагнер“, а след като хунтата превзе властта, по площадите в Нигер можеха да бъда забелязани хора, развяващи руски знамена. Не е случаен и фактът, че вече покойният лидер на военната компания Евгений Пригожин поздрави авторите на преврата. Отговорът на Запада не закъсня, като Франция и ЕС прекратиха финансовата помощ, която отпускат на Нигер – една от най-бедните страни в глобален мащаб, която по данни на Световната банка получава по около 2 млрд. долара годишно по програми за развитие.

На фона на всички тези събития, в началото на август американските военни предадоха контрола над последната си база в Нигер на местните въоръжени сили. Те също така изнесоха голямо количество оръжия и „чувствителни технологии“. Още през март хунтата в Нигер анулира военното споразумение, сключено със САЩ, по силата на което в африканската държава беше създадена база за американски безпилотни самолети. Според нейни представители, този договор „не е в интерес на народа на Нигер“. Това изглежда като несъмнен успех за Русия, която не спира да увеличава влиянието си в Африка. Украйна на свой ред се опитва да възпре този процес и търси съюзници на Черния континент, доказателство за което беше скорошното посещение на външния министър Дмитро Кулеба в Малави, Замбия и Мавриций (това беше четвъртата му визита в Африка за последните две години). Не е изненадващо, че Москва разкритикува действията на Киев. Според руското външно министерство, Украйна се опитва да открие „втори фронт“ в Африка, оказвайки подкрепа на „терористични групировки“.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора:

Най-скандалните крайнодесни групировки, за които не сте чували

Непознатата история на Статуята на свободата

Атаката, която изненада Русия и новата тактика на Украйна

Конгресът на републиканците и звездният миг на Доналд Тръмп

Войната в Газа – голямото предизвикателство пред отношенията между САЩ и Израел

Звездният миг на крайната десница

Великобритания по пътя на промяната

Рискованият ход на Макрон – накъде ще поеме Франция след предсрочните избори

Технологиите, които могат да ни превърнат в супергерои

Севернокорейската авантюра на Путин

Опасната игра на Китай

Между популизма и недоволството на избирателите – възходът на крайната десница

Президентските избори в Украйна, които така и не се проведоха

Обречени на провал ли са преговорите за мир в Украйна

Марсианците, които нападнаха Еквадор

Изборите, които ще решат съдбата на ЕС

Разделената Европа – нападението срещу Роберт Фицо и задаващите се избори за ЕП

Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа

"Руският закон", който предизвика масови протести в Грузия

Застрашава ли дезинформацията предстоящите избори за ЕП

Дипломатическият ребус на Си Цзинпин

Избори в условията на глобална криза – накъде ще поеме Индия

Имигрантите, които спасиха американската икономика

Печели или губи Русия от ескалацията на напрежението в Близкия изток

Хуманитарният кошмар в Ивицата Газа

Сблъсъкът между Тайван и Китай и бъдещето на изкуствения интелект

Кой се страхува от Доналд Тръмп?

Избори по руски – несменяем ли е Владимир Путин

Между фактите и лъжите – конспирацията QAnon и „откраднатата победа“ на Тръмп

„Супер вторник“: Ключов ден за изборите в САЩ