Важно ли е, че САЩ се изтеглят от Сирия?

К раят на декември се оказва динамичен за Близкия изток. Турция подготвя мащабна офанзива срещу кюрдските сили в Северна Сирия, Израел започна операция срещу военна инфраструктура на Хизбулла по границата с Ливан, "Ислямска държава" се завърна в Ирак, а Тръмп обяви, че иска изтеглянето на американските сили от Сирия незабавно.

Последното събитие макар и с най-малко отношение към военната ситуация, сякаш придоби най-голямо военно значение и, може би защото става дума за Тръмп или за външната политика на САЩ, медии и коментатори започнаха дебати какво означава евентуалното изтегляне на САЩ и как то ще се отрази на региона. Но тези разговори не говорят за „слона в стаята, ако можем да използваме този израз, а именно: на първо време защо има изненадани от действията на Тръмп и второ, че американската политика е в застой и няма думата относно войната в Сирия.

За да се разбере смисълът на евентуалното изтегляне на американските сили от Сирия, трябва да се направи кратък обзор и да се погледне какъв е резултатът след тегленето на чертата. Вашингтон никога не е показвал особен интерес към ситуацията в Сирия преди появата на "Ислямска държава". Докато войната стартира през 2012, след година на демонстрации и сблъсъци между опозиция, активисти и сирийското правителство, включването на САЩ в събитията дойде едва през 2015 г., когато джихадистите от "Ислямска държава" вече бяха завзели важни градове в Сирия и Ирак.

ИД застрашаваше сигурността и стабилността на правителството в Багдад, което получаваше подкрепа от САЩ, а действията на групировката преливаха от Сирия към Ливан, Йордания, Египет и Либия. За американската армия нямаше друг вариант, освен да се включи в международна коалиция срещу ИД, особено когато джихадистите удариха западни столици с кървави нападения. Общественият натиск изискваше САЩ и съюзниците им да се намесят, а това скоро ги вкара в събитията в Сирия. Но никой от тях – нито във Вашингтон, нито в Париж или Лондон, е желаел или е бил подготвен за дълго оставане. Антитерористична операция е едно, но заемането на действителна позиция в геополитически сблъсък, е съвсем друго.

В Сирия западните сили завариха Русия и Иран, двете държави с най-голямо влияние в района, които сметнаха започването на удари по позиции на ИД от страна на международната коалиция, за вражески акт със скрито послание и удар по зоните им на влияние. Днес покрай войната срещу ИД англичани, американци и французи разполагат с военни бази в Сирия, техника и войници, но идеята как ще бъдат използвани в бъдеще напълно липсва на този етап.

Кои страни имат военни бази в Сирия

Американската политика е в застой още от администрацията на Барак Обама, който с безразсъдното си бездействие даде „зелена светлина“ за случилата се през 2015 г. руска интервенция в Сирия. От този момент нататък, няма по-важен фактор в определянето на международната политика спрямо конфликта в страната от Русия. По-късно Тръмп започна своята президентска кампания с обещанието, че ще върне американските войници у дома и той имаше предвид най-вече Афганистан. В речите на Доналд Тръмп Сирия присъства главно в контекста на кампанията срещу "Ислямска държава", докато американският президент напълно игнорира войната, бушуваща от 2012, стотиците хиляди жертви на сирийските правителствени бомбардировки и факта, че интересите на САЩ в Близкия изток са сериозно ударени заради амбициите на местните играчи като Турция, Саудитска Арабия и Иран.

Американците не само се включиха най-късно в геополитическата игра, но и техните сили реално са най-малобройни. В сравнение с близо стоте хиляди подчинени на Иран членове на милиции или с хилядите руски войници и наемници, двете хиляди американски войници, които са разположени в момента в Сирия, изглеждат незначителна сила. Новината за изтеглянето им предизвика силни критични реакции в САЩ заради удара по имиджа на Вашингтон.

Това е много важен момент – вероятно най-важният в цялата история около планираното изтегляне на американските войници от Сирия. Решението на Тръмп дойде след разговор с турския президент Реджеп Ердоган. Този разговор беше проведен на фона на силни противоречия между Анкара и Вашингтон заради кюрдските сили – докато Турция ги счита за терористи и готви офанзива срещу тях, то американската армия извършва съвместни патрули с кюрдите и само два дни преди решението на Тръмп, американското командване в Ирак и Сирия обяви пълната си подкрепа за Сирийските демократични сили, от които са част кюрдските части. Лично за Тръмп, ескалация в Сирия - конфликт, в който нито е имал желанието да участва, нито разбира – е нежелателен и досаден развой на събитията, който по-добре да бъде избегнат. И докато в САЩ американският президент е подложен на разследвания и критики, няма по-добър момент от този, за да обяви, че изпълнява предизборното си обещание да изтегли американските войници.

За поне две поколения в Близкия изток присъствието на САЩ е свързано с войни, разрушения и източване на природни ресурси. Едва ли има съмнение, че думите на Тръмп за „световния полицай“ и прекратяването на американското участие в различни конфликти, са били чакани дълги години. Иронията в случая е, че именно в Сирия американците пропуснаха шанса си да поправят имиджа си, сринал се след инвазията в Афганистан и в Ирак преди над 15 години. Сирия през 2018 не е Ирак през 2003. Светът, геополитиката, икономиката, обществото – нищо не е същото. Не са същите и очакванията към Вашингтон. Неслучайно коментари в арабското онлайн пространство показват по-скоро разочарование и учудване от безраличието на Тръмп и решението му да изтегля войски, които – както в случая с Афганистан – са единствената форма на сигурност в цели райони. Един арабски анализатор написа, че когато САЩ са започнали офанзивите си преди близо 17 години, те днес имат отговорността да гарантират разбитата от тези войни стабилност – за Тръмп нещата не изглеждат по този начин.

Кой печели и кой губи от изтеглянето на САЩ?

Губи Израел, който в лицето на САЩ има най-сигурния си гръб и присъствието на американската армия в Източна Сирия даваше някакви гаранции срещу засилването на иранското влияние в района. Израелският премиер заяви, че страната му ще продължи ударите си по иранските бази в Сирия с подкрепата на САЩ, но усещането, че трябва да се оправят сами е все по-силно сред израелските военни.

Губят и кюрдите. През последните три години САЩ изградиха няколко бази, увеличиха контингента си и доставиха оръжия на кюрдските сили. С американска подкрепа бяха създадени Сирийските демократични сили (СДС), които днес фактически контролират Източна и Североизточна Сирия и няколко пъти възпираха разширяването на турската зона в Северна Сирия. След евентуалното изтегляне на американските войници, тези територии ще бъдат подложени на атаки от Иран и Асад. Още в първите часове след изявлението на Тръмп, сирийските правителствени сили изтеглиха войници от Идлиб в посока Дейр ез Зор, където е главната база на СДС. Някои коментатори предвиждат, че кюрдските части ще бъдат принудени да се включат на страната на Асад и вина за това ще носи Тръмп.

Някой ще каже, че губят и сирийските бунтовници, но ще сгреши. Сирийската опозиция разчиташе на американско включване във войната, но тези надежди умряха заради политиката на Обама. Бунтовниците днес разчитат предимно на Анкара, а САЩ виждат като разочарование и партньор, с който трябва да имаш много наум, когато работиш с него.

Печелят обаче иранците. За тях изтегляне на САЩ означава засилване на контрола в Сирия и директен достъп на Техеран до Средиземно море. Пропагандата на аятоласите вече се възползва по най-добрия начин, като в иранските социални мрежи и онлайн медии бяха публикувани многобройни победоносни съобщения за това как Иран е принудил САЩ да си тръгнат. По същите причини печелят и руснаците.

А "Ислямска държава"? Вероятно за никой, който следи отблизо войната в Сирия и ситуацията в Ирак, не е изненада, че джихадистите се завръщат. Политиката на Тръмп противоречи на докладите на собствената му администрация, на службите за сигурност и на предупреждението на американската армия, че ИД разполага с достатъчно сили, за да контролира територии в Сирия и Ирак. Групировката се разпростира и на други места – в Нигерия, например, джихадистите завзеха два града и убиха десетки войници само за две седмици. Очаква се ИД да довърши изграждането на новите си структури до началото на другата година и събития като това в Страсбург ще изглеждат нищожни пред задаващата се опасност.

Изтеглянето на Вашингтон няма да повлияе на факта, че войната в Сирия продължава и че американската администрация няма думата по въпроса. Под управлението на Обама и Тръмп, САЩ се изтеглиха от много сфери, в които доминираха доскоро. Вероятно идва времето, в което да си представим Близкия изток без Америка, а вакуумът съвсем скоро ще започне да се запълва от други сили. Ако тези тенденции се запазят, вероятно ще застанем на прага на поредната промяна в международен план, а това със сигурност ще създаде още множество трусове.