В Индия имат джиесеми, но не и тоалетни

Хората в Индия имат по-голям достъп до джиесеми, но не и до тоалетни и елементарни хигиенни условия, показва проучване на ООН.

Близо половината от населението ползва мобилни услуги, но само около 1/3 са имали канализация и течаща вода през 2008 г.

Според статистиката броят на мобилните телефони на 100 души за по-малко от 10 години е нараснал от 0,35 на 45.

"Това е ужасна ирония. Една страна като Индия, която има достатъчен финансов ресурс, за да предложи на хората достъп до мобилни телефони, не може да осигури на половината от населението си блага от първа необходимост", отбелязва Зафар Адел, директор на Института по водата, околната среда и здравето към Университета на ООН (INWEH.Unu.edu).

По думите му тази статистика говори за объркани приоритети и неравномерно разпределение на благата.

Адел допълва, че една проста мярка, каквато е повишаването на здравната култура сред населението чрез различни образователни програми, може да спаси много животи, да подобри здравния статус на населението и да помогне на страната да излезе от мизерията.

В доклада на ООН се посочва, че приблизителната цена за изграждането на една тоалетна е 300 долара, като в нея са включени разходите за труд и материали.

Над 1 млрд. души по света нямат достъп елементарни хигиенни условия и въпреки предприетите мерки за подобряването на условията на живот, темпът е прекалено бавен.

До края на 2015 г. ще са необходими 358 млрд. долара, за да бъдат изпълнени целите на хилядолетието за осигуряване на канализация на хората в световен мащаб.

"Светът може да очаква между три и 34 долара възвръщаемост за всеки долар, вложен за изграждане на канализация. Парите ще се върнат от намалените разходи за здравеопазване, от повишаването на заетостта и логичното намаляване на бедността", обяснява Зафар Адел.