Исей Сагава - канибалът, който получи слава вместо затвор - Свят

Здравният министър на РСМ: Намалява броят на пострадалите в пожара в Кочани

Канада ще наложи ответни мита на САЩ

Джей Ди Ванс: Гренландия ще е в по-голяма безопасност при САЩ, отколкото като датска територия

Светът тази седмица: Дипломатически сблъсъци, природни бедствия и съдебни битки

Тръмп за трагедията в Мианмар: Ние ще помогнем

Адвокатът на арестувания Екрем Имамоглу е освободен

Балкански сблъсък на Miami Open 2025: Димитров се бори, но класата на Джокович бе непреодолима

Какво предизвика мощно земетресение в Мианмар

С лед поредица от здравословни проблеми, включително инсулт и диабет, японският Ханибал Лектър - Исей Сагава, известен и като „Канибалът от Кобе“, почина на 73 години след прекарана пневмония.

През 80-те години на миналия век Исей Сагава е интелигентен млад мъж от Токио, учи литература в Сорбоната, но има много лоши помисли и фантазии още от училище. На 15-годишна възраст Исей прави опит за лечение, но лекарят не взима на сериозно признанието му, че човешкото месо изглежда вкусно.

Казва се, че като млад мъж не изпитва влечение към момичета от собствената му раса, а има фантазии със „западни“ руси жени с бяла кожа. И то не какви да е фантазии, а как ги опитва. Тази невероятна нужда да отхапе човешка плът той отлага дълги години до 12 юни 1981 г.

Среща своята жертва в Париж

Първият извратен порив да посегне на жена японското страшилище получава докато следва в Университета Уако в Токио. Тогава започва да изпитва привличане към преподавателката си по немски език. Една вечер той успява да се промъкне през прозореца в апартамента ѝ с намерението да я убие. Преди обаче да направи каквото и да е, германката се събужда, разкрещява се за помощ и той избягва. Няколко години минават, докато изпълни желанието си и открие следващата жертва.

Сагава се премества в Париж, но канибалските му желания не стихват. Сам признава, че многократно се е опитвал да убие момичета за платена любов, които води в квартирата си, но никога не се е решава да дръпне спусъка.

Докато следва литература в престижния университет „Сорбона“ през 1981 г., е пленен от негова състудентка – Рене Хартевелт. Тя е висока, красива млада жена, с руса коса и светла кожа, а за разлика от нея Исей е висок едва 152 см., има малки ръце и дори сам споделя, че не възприема себе си като привлекателен за жените.

Започва да търси близост с красивата студентка като сяда до нея по време на лекции и изглежда, че тя няма нищо против. Японецът я моли да му помогне с уроци на немски език. Рене се съгласява и започват да се виждат извън учебните занятия. Освен това си говорят на различни теми – култура, литература, изкуство. От дребния му ръст и женствен глас Рене не чувства никаква заплаха. Тя често излиза с него и го кани в апартамента си на по чаша чай. Исей също кани Рене на вечеря в апартамента си. Тя чете на глас поеми от любим негов поет, вечерят на пода и разговарят. Привличането на Сагава към Рене става все по-голямо и скоро той е убеден, че именно тя трябва да стане негова жертва.

Скоро Рене получава поредната покана, която отново приема с охота и без капка съмнение. Исей казва, че иска да я запише на касетофон докато тя чете поредната поема. На 11 срещу 12 юни 1981 г. холандката пристига в апартамента му и както обикновено пият чай и разговарят приятно. Рене дори не подозира, че в чая ѝ има уиски, което Сагава сипва тайно и чака да подейства.

Когато се решава да сподели на Рене, че изпитва чувства към нея – тя го отблъсква. Намира го за приятна компания, но не може да отвърне на чувствата му и иска да бъдат просто приятели. Привидно Сагава се съгласява. Докато Рене чете, той става и включва касетофона на запис. Зад нищо неподозиращата жена е застанал мъж, вече твърдо решен да дръпне спусъка на пистолета и го прави.

Тя пада от стола, а подът потъва в кръв. Тук следват доста подробности, които могат да бъдат открити по случая и меко казано биха смутили със своята жестокост и свирепост. Накратко – в продължение на няколко дни японският канибал живее, спи, осквернява и се храни с части тялото на жертвата си.

Когато решава да се отърве от тялото, слага останките в куфари и с такси отива до Булонския лес, с намерението да ги хвърли в езеро. Малко след като е забелязан от очевидци, убиецът е заловен. Пред полицията той не крие истината и прави пълни самопризнания. По-късно френските власти са в шок от откритото в апартамента му.

Слава вместо затвор

Във Франция психолози обявяват Исей Сагава за невменяем и негоден за съдебен процес. Според медицинските експерти той трябва да бъде настанен в психиатрична институция, преди да бъде депортиран в Япония на следващата година.

Говори се, че с намесата на заможния и влиятелен баща, през 1984 г. извергът е депортиран от Европа в психиатричната болница „Мацузава“ в Токио. Психолозите го намират за вменяем и установяват, че е убил 25-годишната жена единствено от сексуална перверзия.

За сериозен пропуск се счита фактът, че власти в страната на изгряващото слънце не получат документи от френските разследващи и съдебни органи, което определено е възпрепятствало разследването на случая на островната държава. Според много обаче, това дори не е било от значение, тъй като властите в Япония не са положили усилия да обвинят Сагава за престъпленията му. Франция няма друг способ да окаже влияние върху другата страна по случая с „Канибала от Кобе“ и скоро се случва немислимото. След като остава за лечение само 15 месеца, през август 1985 г., Исей Сагава е освободен и може спокойно да се разхожда по улиците както всеки друг гражданин.

Шокиращо, Сагава получава не само свободата си, но и голямо медийно внимание и популярност, каквато никой не може да си представи. В Токио Исей Сагава води съвсем нормален живот. Редовно дава интервюта за местни и международни медии, снима се в киното. Без смут и чувство за вина издава мемоара „В мъглата“ (In The Fog) и манга комикс, които съдържат разтърсващи подробности и илюстрации на убийството на Хартевелт.

До смъртта му през ноември 2022 година на убиеца, който ужаси света през 1981 г., не е потърсена отговорност за стореното, а през годините не се свени да говори за убийството надълго и нашироко с ярки подробности. Сякаш единственото наказание, което получава, е да прекара последните си години под грижите на по-малкия си брат, според сведенията в инвалидна количка след поредица от здравословни проблеми.

Още от автора:

Магии, гадания и забрани: Kак сме празнували Коледа в миналото

Прочелник, подбрадник, кюстек - с какво са се гиздили българите в миналото

Мъртва булка или реалистичен манекен: Смразяващата история на La Pascualita

Как една зловеща детска игра стана религиозно движение

Като от филм: Влакът, който влезе в тунел и изчезна безследно

Бурният живот на „Червената херцогиня“ - черната овца на аристокрацията

Мистерията „Анастасия Романова“: Истината за руската принцеса

Мъжеубийци с отрязани гърди или свирепи прелъстителки: Истината за амазонките

Най-известните проклятия в историята: Загадъчна смърт и мистериозни изчезвания

Мечът на Кубрат и Орелът на Аспарух - къде се намират големите български съкровища?

Призрачният град на вечния огън: Ужасяващата съдба на Сентралия