Ужасяващата история на журналист, станал жертва на сексуално посегателство

Тази история съдържа подробни описания на обидни сексуални действия. 

Всичко започна с едно телефонно обаждане. Късно през нощта през октомври 2022 г. мобилният ми телефон прозвъня - беше скрит номер. В другия край на обаждането звучеше мъж, глас - това той започна да издава звуци. Без съмнение този непознат мастурбираше по телефона, разказва кореспондентът на BBC Луси Манинг. 

Шумовете ставаха все по-силни и по-силни. Сърцето ми се разтуптя, мъчейки се да повярвам на това, което току-що бях чула. Затворих, но телефонът звънна отново и отново. В този момент превключих на журналистически режим. Знаех, че този човек трябва да бъде докладван, и бях сигурна, че полицията може да проследи обаждането - но ще им трябваха доказателства, казва Манинг. 

Изтичах на горния етаж и взех служебния си телефон. При третия или четвъртия му опит да се обади обратно вдигнах слушалката, пуснах го на високоговорител и го записах. В продължение на пет минути слушах и записвах как той мастурбира, викайки първото ми име, използвайки вулгарен език. Чудех се кога ще му стигне и кога ще имам достатъчно доказателства, разказва с ужас Манинг.   

Притеснявах се за личната си безопасност: ако този човек знаеше първото ми име и номера ми, познаваше ли ме? Срещала ли съм го? Дали беше някой, когото съм интервюирала? Знаеше ли къде живея, питала се потърпевшата.  

Имаше акцент, който не разпознах. Предположих, че е свързан по някакъв начин с факта, че съм журналист в ефира на BBC, но не бях сигурна. Набрах 999, за да съобщя за престъплението, разказва тя. 

На следващия ден отидох в местния полицейски участък, за да дам показания, и ме помолиха да кача записа в системата на столичната полиция. Наивно се надявах, че ще могат да го използват, за да проследят обаждането и да арестуват човека. Работих по твърде много истории за насилие над жени - включително по изчезването и последвалото изнасилване и убийство на Сара Еверард, посочва журналистът. 

Полицията не беше разследвала Уейн Кузънс за поне три престъпления, свързани с неприлично разголване, преди той да убие Сара Еверард. Експертите твърдят, че тези престъпления може да са били „червен флаг“, че някой може да премине към по-сериозни престъпления.  

И така, имах две притеснения: собствената ми безопасност и това, че този човек не може да извърши по-тежки сексуални престъпления. Цялото това изпитание щеше да се окаже опит за отваряне на очите за това, защо толкова много сексуални престъпления не се съобщават или остават ненаказани, казва Манинг. 

Всъщност полицията прекрати делото ми и го възобнови едва след като беше извършен преглед на правото на жертвите. В крайна сметка му беше повдигнато обвинение - но то нямаше да бъде повдигнато, ако аз не бях поела контрола върху него, разказва жертвата на сексуален тормоз.    

Преди няколко дни разбрах, че насилникът всъщност е бил осъден през 2015 г. за 15 000 обаждания на случайни номера - което повдига още повече въпроси защо е отнело толкова време, за да му бъде повдигнато обвинение сега. От полицията на Метрополитен признаха, че работата им по случая „очевидно не е била достатъчна“. Полицията на Ланкашир заяви, че първоначалните ѝ действия „не са отговаряли на очакваните стандарти“, казва журналистът.  

Ето как се развиха събитията: 

Октомври 2022: Първата грешна стъпка 

Два дни след като направих изявлението си, един полицейски служител ми каза да поискам от телефонния си оператор да проучи скрития номер. Но беше ясно, че това искане трябва да дойде от Метрополитен - не от жертвата. Искането на Метрополитен трябваше да премине през „няколко нива на разрешение“, което „може да бъде бавно, тъй като се приоритизира според риска и престъплението“, разказва кореспондентът на BBC. 

В същото време се опитвах да помисля кой би могъл да получи достъп до моя телефонен номер. Това ме накара да се отнасям подозрително към всички. По стечение на обстоятелствата на следващия ден разговарях с комисаря на Метрополитен сър Марк Роули за междинния доклад „Кейси“, поръчан след убийството на Сара Еверард, който се занимаваше с институционалните проблеми на полицията. С всеки изминал ден се страхувах, че моят насилник може да извърши сексуално посегателство над някого. Исках да направя всичко по силите си, за да се уверя, че това няма да се случи, разказва жената.  

Няколко дни по-късно местният служител изпрати имейл, за да съобщи, че проследяването на телефонния номер е твърде трудоемко. Отделът за криминални разследвания (CID) щял да се заеме с това. От CID ми казаха, че има „много малко разумни насоки за разследване, като се има предвид, че използваният номер е бил скрит“. Попитаха ме дали съм изпратил записа. Въпреки че го бях изпратила, CID не успя да го открие в системата си, спомня си Манинг. 

Декември 2022 г.: Пробив 

Два месеца след инцидента има положителна новина - успели са да идентифицират скрития номер и сега проверяват дали могат да открият лицето, свързано с него. Имаше пробив! Идентифицираха заподозрения чрез Националната полицейска система. Той се намираше в района на Ланкашир - затова полицията на Ланкашир пое случая, разказва журналистът. 

Януари 2023 г.: “Няма нужда от арест” 

Изпратих имейл до полицията на Ланкашър, за да получа информация за случая. В крайна сметка един служител отговори, че няма никаква информация за случая, освен референтния номер на престъплението и основно описание. Седмица по-късно изглеждаше, че има някакъв напредък. Офицерът беше посетил дома на заподозрения, който не беше отворил вратата. Казаха ми, че в момента няма нужда да го арестуват, тъй като не отговаря на изискванията за задържане, твърди потърпевшата.

Февруари 2023 г: Арестуван и пуснат под гаранция 

В съда наблюдавах как Уейн Кузънс се призна за виновен за три престъпления за непристойно поведение, едно от които само няколко дни преди да изнасили и убие Сара Еверард. Полицията беше остро критикувана за това, че не се е справила с тези инциденти, които биха могли да го идентифицират като сексуален престъпник. Това ми даде нов стимул да продължа делото си. Бяха минали два месеца, откакто беше идентифициран заподозреният - но не бях чувала нищо от полицията на Ланкашир. Така че ги притиснах отново. 

Няколко дни по-късно полицаят се извини за забавянето, като каза, че е бил в отпуск, а след това е имал COVID, разказва жената.  

Той заяви, че поредният опит да се свърже със заподозрения е бил неуспешен и „към този момент все още нямам необходимост от арест. Попитах защо няма нужда от арест - особено след като се опасявах, че този вид посегателство може да бъде „входна врата“ към по-тежки престъпления. Изглежда, че това имаше ефект. Два дни по-късно ми казаха, че сега ще се опитат да арестуват заподозрения поради несъгласието му да бъде разпитан. Ден по-късно пристигна нещо, което ми се стори като преломен текст: „Заподозреният е арестуван“. Най-накрая, сега щели да го разпитат и да прегледат телефонните му разпечатки, посочва Луси Манинг. 

Въпреки че от полицията казаха, че арестуваният звучи точно като човека, когото бях записала по телефона, той отрече да ми се е обаждал и каза, че е загубил телефона си. Полицаят знаеше, че заподозреният лъже, но защитата му затрудни повдигането на обвинение. Той беше пуснат под гаранция при условие, че не се е свързвал с мен, казва още тя.  

Март 2023 г: Без по-нататъшни действия 

От полицията ми казаха, че преглеждат настоящия телефон на заподозрения - за който той твърди, че е отделен от този, който е бил „изгубен“. Не е изненадващо, че не са могли да открият нищо в него. Казаха, че не могат да му повдигнат обвинение и че ще приключат разследването без по-нататъшни действия. Бях вбесена - имаха аудиозаписа и бяха сравнили телефонния номер със заподозрения. Чувствах, че действията им са му дали възможност да се отърве от телефона. Казах им, че няма да приема това решение и ще го обжалвам, но в интерес на истината не бях сигурна как да го направя, споделя разочарованата жена.  

В края на месеца се обади един детектив. Той каза, че на практика са извършили преглед на правото на жертвите от мое име - тъй като бях споменала за обжалване. Това дава на жертвите право на преразглеждане, когато не са доволни от решението на полицията да не повдига обвинение, след като заподозреният е бил разпитан. То е различно от схемата на CPS за оспорване на решенията на прокурорите, посочва тя. 

Април 2023: „Заподозреният лъже” 

Полицай от Ланкашир ми се обади и каза: „заподозреният лъже“. Нови проверки на телефона му установиха, че той наистина е използван за обаждането, но с друга SIM карта, на която е бил моят номер. Обажданията бяха проследени до близкия до него телефонен стълб. Заподозреният ще бъде арестуван отново, тъй като е направил няколко обаждания. 

Те не смятат, че се е насочил конкретно към мен. Вместо това смятат, че е пробвал различни номера и е знаел първото ми име, след като го е чул в гласовата ми поща, разказва за развитието на случая жената.  

Юли 2023 г: Отново арестуван 

Накрая заподозреният е арестуван отново и разпитан, но той все още твърди, че е изгубил телефона си, и отговаря „без коментар“, когато му се представят новите доказателства. 

Полицаят казал, че сега доказателствата ще отидат при прокурорите, но че изглеждат обнадеждаващо, казва Луси Манинг. 

Декември 2023 г.: „В крайна сметка се справихме” 

Най-накрая, повече от година след като престъплението е било докладвано, полицай ми каза, че заподозреният ще бъде обвинен в престъпление за злонамерена комуникация чрез изпращане на обидно, неприлично или заплашително съобщение. 

С оглед на това реших да разбера колко пъти е било използвано и предоставено правото на жертвите на полицията да преразгледат случая. 

Двадесет и девет полицейски сили в Англия и Уелс отговориха на въпроса ми, но не можаха да предоставят данни за едни и същи дати, казва Манинг. 

• От 2015 г. насам са подадени най-малко 14 448 искания за преразглеждане от страна на полицията на отказа за повдигане на обвинение срещу някого, като 8714 от тях са били удовлетворени. 
• Полицията на Метрополитен предостави данни от 2021 г. Те са имали 2300 искания за преразглеждане на техни решения и са се съгласили да преразгледат повече от 1200. 
• Полицията на Уест Мидландс е имала повече от 1200 искания, но е одобрила преразглеждането само на 115. 
• Полицията на Южен Йоркшир е одобрила 93 % от исканията на жертвите, като отново е разгледала 291 случая от началото на схемата.

* Във видеото: Как да се предпазим от нападение

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase