Забравената история на „жените за утеха“ на японската армия

Л ий Ок-сьон изпълнявала своите ежедневни задължения, когато група униформени мъже изскочили от една кола, нападнали я и я завлекли насила в автомобила.

Младото момиче, което по това време било на 14 години, нямало представа какво се случва. Нито осъзнавало, че никога повече няма да види родителите си.

Лий била отведена в един от т. нар. „домове за утеха“ – специални бордеи, използвани от японската армия. Така тя се превърнала в една от хилядите жени, принудени да проституират в подобни учреждения в периода 1932 – 1945 г.

Клането в Нанкин

Първите „домове за утеха“ са създадени още в началото на 30-те години на миналия век. Темата и до днес е изключително чувствителна, а свидетелствата са сравнително малко. Основната причина за това е, че около 90 процента от „жените за утеха“ умират още преди Втората световна война да приключи. Историците обаче са единодушни, че броят на бордеите значително нараснал след клането в Нанкин. То започнало на 13 декември 1937 г., когато императорската армия на Япония превзела въпросния град (по това време столица на Китай) и продължило цели шест седмици.

China marks 80th anniversary of Nanjing massacre https://t.co/ydhAOHadNa pic.twitter.com/6xyPDe913g

— DW News (@dwnews) December 13, 2017

Зверствата, които японските войници извършили в Нанкин, са ужасяващи. Избити са между 40 и 300 хиляди души. Хиляди жени са брутално изнасилени. Новината за случилото се възмутила света, а император Хирохито, опасявайки се, че това ще накърни сериозно имиджа на Япония, решил да увеличи броя на „домовете за утеха“.

Testimonies from comfort women have detailed how the abuse they endured at the hands of the Japanese military left them with permanent physical disabilities. Some were not able to walk, while others were unable to bear children. https://t.co/9L1z4uWQmk

— NBC News (@NBCNews) May 29, 2019

Той се надявал, че по този начин ще предотврати извършването на нови подобни зверства в бъдеще и ще ограничи разпространението на болести, предавани по полов път.

Животът в „домовете за утеха“

Жените, които били принуждавани да обслужват войниците във въпросните бордеи, понякога били отвличани, но по-често били примамвани с предложения за работа или възможност да получат по-висока степен на образование. Повечето от тях били малолетни момичета от Южна Корея, Китай и Филипините, но имало и такива от страни като Австралия и Холандия.

Щом веднъж попаднели в някой „дом за утеха“, дните им се превръщали в един безкраен кошмар. Стаите, в които живеели, били мръсни и без достъп до питейна вода. Изнасилванията и побоите ставали част от ежедневието им. Освен това много от тях забременявали или се разболявали тежко, но не получавали адекватни медицински грижи.

„Това не беше място за хора“, споделя Лий в интервю за „Дойче веле“ през 2013 г. „Нямахме никаква почивка. Трябваше да „утешаваме“ войници непрекъснато“, разказва на свой ред филипинката Мария Роза Хенсън, която била принудена да проституира през 1943 г.

S.Korea court dismisses 'comfort women' lawsuit, contradicts earlier ruling https://t.co/xpzwN77yZV pic.twitter.com/js4bJon19W

— Reuters (@Reuters) April 21, 2021

Според някои свидетелства, жените в „домовете за утеха“ били изнасилвани по 40 – 50 пъти на ден. Тези, които дръзнели да се противопоставят на своите насилници, за назидание били убивани по особено жесток начин пред всички.

След края на Втората световна война

Историята на „домовете за утеха“ не приключва с края на Втората световна война. През 2007 г. журналисти от агенция „Асошиейтед прес“ разкриват, че САЩ разрешили тези бордеи да продължат да функционират и след приключването на конфликта.

Жените там били принудени да обслужват американски войници, преди „домовете за утеха“ да бъдат окончателно затворени през 1946 г. по нареждане на генерал Дъглас Макартър (той официално приема капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г., а до 1951 г. отговаря за окупацията на азиатската страна).

Да се даде категорична оценка колко жени са били използвани като секс робини е на практика невъзможна задача. Tехният брой варира между 20 и 410 хиляди.

След като били освободени от „домовете за утеха“, оцелелите жени били изправени пред нови проблеми. Вместо със съчувствие, те били посрещнати с презрение от обществото и своите близки. Много от тях починали в резултат на венерически болести или тежките травми, нанесени им от японските войници.

Заради своето минало, бившите „жени за утеха“ били обречени на ежедневни унижения и мизерия. Тъжната истина е, че за повечето японци те представлявали спомен за един от най-мрачните моменти от историята на страната, който просто искали да забравят.

Повод за избухването на дипломатически скандал

Години наред в Япония дори не се споменава за случилото се в „домовете за утеха“. Едва през 80-те години на миналия век някои от оцелелите жени започват да разказват за преживените от тях ужаси. Властите в страната обаче отказват да признаят, че са съществували подобни бордеи за войници.

След демократичните промени в Южна Корея, настъпили в края на 80-те години, темата става повод за избухването на международен скандал. Сеул обвинява Токио, че разпространява лъжи и не иска да признае какво точно се е случило. В същото време все повече жени започват да разказват ужасяващи истории за времето, което прекарали в „домовете за утеха“.

S.Korea's few surviving 'comfort women' face life's end as political fight rages on https://t.co/SfGxID9p37 pic.twitter.com/iVm5mdmMAQ

— Reuters (@Reuters) July 2, 2021

Години наред в Япония дори не се споменава за случилото се в „домовете за утеха“. Едва през 80-те години на миналия век някои от оцелелите жени започват да разказват за преживените от тях ужаси. Властите в страната обаче отказват да признаят, че са съществували подобни бордеи за войници.

След демократичните промени в Южна Корея, настъпили в края на 80-те години, темата става повод за избухването на международен скандал. Сеул обвинява Токио, че разпространява лъжи и не иска да признае какво точно се е случило. В същото време все повече жени започват да разказват ужасяващи истории за времето, което прекарали в „домовете за утеха“.

Едва през 1993 г. Япония официално признава за извършените зверства, но темата продължава да е обект на много противоречия. През 2007 г. тогавашният премиер Шиндзо Абе заявява, че разказите на жените, преминали през „домовете за утеха“, са силно преувеличени и няма никакви доказателства в подкрепа на твърденията им.

През втория си мандат, след като е подложен на силен международен натиск, Абе променя своята позиция и признава, че жените са били подложени на жестоко отношение. Освен това през 2015 г. Токио се съгласява да създаде фонд за обезщетения на жертвите.

Днес едва няколко жени, принудени да станат секс робини от японската армия, са все още живи. Една от тях е южнокорейката Йонг Со Лий, която настоява да получи публично извинение за случилото се с нея.

„Никога не съм искала да „утешавам“ тези мъже. Не искам да тая омраза, но няма как да простя за това, на което бях подложена“, отбелязва тя в интервю за вестник „Вашингтон пост“ през 2015 г..