Н а 1 ноември 1661 г. кралицата на Франция и Навара Мария-Тереза, съпруга на Луи XIV, започнала да се подготвя за един от най-важните моменти в своя живот – раждането на първото си дете.
Още щом усетила леки контракции, стаите в нейния дворец се изпълнили с десетки благородници, искащи да видят с очите си как ще протече дългоочакваното събитие.
От съвременна гледна точка това изглежда, меко казано, странно. В продължение на векове обаче въпросната практика се считала за нещо напълно нормално.
„Кралицата роди момче!“
Раждането на престолонаследник било събитие от огромна важност за бъдещето на всяка монархия. По тази причина присъствието на много свидетели не било никак изненадващо – те трябвало да гарантират, че няма да бъде извършена някаква измама (например ако детето е момиче, да бъде подменено с момче, което да има правото да наследи трона на своя баща).
9 juin 1️⃣6️⃣6️⃣0️⃣ : Mariage de Louis XIV de France et de Marie-Thérèse d’Autriche. 💍#CeJourLa - #Histoire pic.twitter.com/uLtBe1znCA
— Julian Mirabile (@MirabileJulian) June 9, 2021
Атмосферата по време на самото раждане била празнична. Пред двореца на Мария-Тереза например се събрали „испански актьори и музиканти, които танцували и свирели на китари и арфи, за да ѝ напомнят за нейната родина“, отбелязва писателката Антония Фрейзър.
Самата Мария-Тереза обаче се ужасявала от мисълта, че ще роди дете. Страховете ѝ далеч не били неоснователни. По това време раждането било ужасяващо изпитание както за жените, така и за бебетата. Инфекциите били често срещани, а едно на всеки три деца умирало, преди да навърши година. Не на последно място, Мария-Тереза била подложена на огромен натиск да роди мъжки наследник на Луи XIV, който да подсигури продължаването на династията на Бурбоните.
След 12 мъчителни часа, кралицата най-после успяла да роди здраво момче, което било кръстено Луи дьо Франс (наричан още Луи дьо Бурбон). Благородниците, присъствали на събитието, сигнализирали на останалите за неговия пол по специален начин – започнали да хвърлят шапките си във въздуха. За сравнение, ако бебето било момиче, те щели да стоят със скръстени ръце. Малко по-късно, самият Луи XIV излязъл на един от балконите и се провикнал на своите поданици, събрали се на двора: „Кралицата роди момче!“
Голямото очакване
Основното нещо, което се очаквало от всяка кралица, било да роди момче, което да наследи трона на баща си. Един от най-известните примери за крайностите, до които някои жени достигали, е френската кралица Катерина Медичи.
Желанието ѝ да забременее било толкова голямо, че според някои свидетелства тя прибегнала до услугите на някои съмнителни „лечители“. Те я карали да „пие урината на млада кобила и да топи своя „извор на живота“ в смес от кравешка тор и смлени рога от елен“, разказва журналистът и писател Ранди Хътър Епщайн.
Едно от най-очакваните раждания несъмнено било това на първото дете на кралицата на Франция и Навара Мария-Антоанета през 1778 г.
A rare pair of Marie Antoinette’s favorite diamond bracelets that she supposedly smuggled out while imprisoned during the French Revolution sold in Geneva today https://t.co/M5AA7dMmSY pic.twitter.com/QxhrsUYaws
— Forbes (@Forbes) November 10, 2021
Според различни източници от това време, рано сутринта на 19 декември камбанен звън оповестил, че контракциите ѝ са започнали. Много скоро Версайският дворец се изпълнил с хора, желаещи да станат свидетели на събитието. Мария-Антоанета родила момиче, което било кръстено на нейната баба - Мария-Тереза. Въпреки че някои останали разочаровани от пола на бебето, тълпата била толкова развълнувана и шумна, че Мария-Антоанета не издържала на напрежението и припаднала.
„Събралите се хора, горещината, липсата на чист въздух в стаите, прозорците на които не били отваряни в продължение на месеци заради студената зима, както и продължилото приблизително 12 часа раждане се оказали непосилно изпитание за нея“, отбелязва Фрейзър.
Според него, изминали няколко минути, преди някой да забележи, че кралицата е припаднала. Тя се свестила, след като залостените прозорци били отворени и влязъл чист въздух.
Тъй като родила дъщеря, Мария-Антоанета имала възможността да прекарва повече време с детето си.
„Ако бях родила син, той щеше да принадлежи на държавата. Но ти си моя – ще се грижа за теб, ще споделяме своите радости и тъги“, обяснявала тя на малката си дъщеря.
По пътя на промените
Още по-стряскащо е това, което се случило с Екатерина Велика. През 1754 г. тя забременяла от Петър III – синът на тогавашната руска императрица Елисавета Петровна.
A letter from Catherine the Great calling for widespread access to a precursor of the smallpox vaccine sold at auction for $1.3 million on Wednesday. https://t.co/J0TAG8wU2v
— The New York Times (@nytimes) December 1, 2021
Няколко седмици преди да роди, Екатерина била поставена под своеобразен домашен арест и нямала право да напуска своята стая.
Самото раждане протекло много тежко, след което тя била оставена сама да се бори за живота си в продължение на часове. Когато най-после била отведена в покоите ѝ, Екатерина останала там в продължение на месеци, за да се възстанови, без да може да види дори веднъж сина си Павел.
Предполага се, че именно тогава тя започнала да крои своето отмъщение, довело до абдикацията на Петър III и възкачването ѝ на императорския престол през 1762 г.
Маргарет Бофорт, майката на английския крал Хенри VII, на свой ред се опитала да облекчи поне частично страданията на родилките.
Самата тя родила сина си на крехката възраст от 13 години – нещо, което ѝ нанесло тежки психически и физически травми (Хенри VII е нейното единствено дете). Когато той станал крал, Маргарет публикувала следния протокол, който трябвало да се спазва по време на раждането на всеки един от внуците ѝ:
„Нейно Височество трябва да каже в каква стая иска да роди. Тази стая трябва да бъде украсена с цветни платове, поставени на арките, стените, тавана и прозорците – с изключение на един прозорец, през който да влиза светлина, когато Нейно Височество пожелае“.
Относително по това време се появила и практиката няколко седмици преди раждането бъдещата майка да организира прощално тържество със своите прислужници – мъже. След това за нея започвали да се грижат единствено жени.
Ако преживеела раждането, тя била оставяна да се възстановява в покоите си в продължение на 40 дни, след изтичането на които се провеждала специална церемония по приемането ѝ обратно в кралското семейство.
Историците отбелязват, че макар раждането в миналото често да завършвало със смъртта на родилката или бебето, благородниците все пак имали достъп до някои медицински услуги, за които обикновените хора можели само да си мечтаят.
Кралските особи във Франция например били първите, които през XVII в. започнали да се възползват от услугите на професионални акушерки. Тогава бил представен и един революционен за времето си медицински инструмент – акушерският форцепс.
Едва през XIX в. раждането започнало да се превръща в по-поносимо и безопасно преживяване. Една от причините за това било използването на болкоуспокояващи.
Британската кралица Виктория например скандализирала мнозина през 1853 г., след като използвала хлороформ по време на раждането на един от синовете ѝ – принц Леополд.
Queen Victoria's 'feminist' refurbishment of Buckingham Palace revealed https://t.co/sy9jXIzQ2X
— BBC News (UK) (@BBCNews) July 17, 2019
Вижте още:
Забравената история на „жените за утеха“ на японската армия
Най-загадъчните убийства и погребения в историята
Шокиращите медицински практики от близкото минало
