Уроците по история на Владимир Путин

Владимир Путин има готов съвет към руснаците, разтревожени, че неговото завръщане на президентския пост идната година ще ознаменува нова епоха на стагнация: да се запознаят с кариерите на Франклин Рузвелт и Шарл де Гол.

Путин може да остане президент до 2024 г., ако спечели максималните два последователни мандата (от 2012 г. срокът на управлението на президента на РФ се удължава от 4 на 6 години) и до тази дата ще е управлявал страната почти четвърт век.

Решението му да си върне президентството предизвиква често сравнения с комунистическия лидер Леонид Брежнев, чието 18-годишно управление на Съветския съюз чак до смъртта му през 1982 г. се оценява масово като епоха на политически и икономически застой.

Но Путин, който от 2008 г., дори като премиер, си остава върховният ръководител на Русия, предпочита да дава за пример управлявали дълго западни лидери, за да оправдае завръщането си в Кремъл след изборите през март догодина, което е почти напълно сигурно.

Уроците по история на бившия шпионин на КГБ освен това дават представа как той гледа на себе си и могат да ни дадат указания за същината на следващия му президентски мандат.

Запитан за решението му да се завърне на поста, който заемаше в продължение на осем години - до 2008 г., Путин поправи интервюиращ го журналист, който спомена Рузвелт - най-дълго управлявалия президент на САЩ.

"Да, Рузвелт бе избиран на три пъти," заяви Константин Ернст, директор на Първи канал на руската държавна телевизия. "Не," отвърна рязко 59-годишният Путин, размахвайки пръст на Ернст. "Четири пъти".

Рузвелт спечели изборите през 1932, 1936, 1940 и 1944 г. и почина през 1945 г., докато е на власт, няколко месеца след конференцията в Ялта, където той, съветският лидер Йосиф Сталин и британският премиер Уинстън Чърчил прекроиха Европа в края на Втората световна война.

"Той управляваше страната си през най-тежките години на икономическата депресия и Втората световна война и бе избран четири пъти, защото бе ефикасен," заяви Путин, който спечели президентските избори през 2000 и 2004 г.

След като похвали Рузвелт, Путин изреди и други лидери-политически дълголетници, включително Хелмут Кол, канцлер на Германия в продължение на 16 години.

Путин каза също, че харесва Де Гол, президент на Франция от 1959 до 1969 г.

Западни държавници

Както и Путин, Рузвелт, Де Гол и Кол дойдоха на власт в смутни времена, но използваха желязната си воля и значителната си популярност, за да наложат почти пълно господство.

Представян от управляващата партия като "лидер на нацията", Путин изтъква като най-голямо свое постижение това, че е спасил Русия от крах след хаоса и унижението, съпътствали разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Путин и някои от хората, които притежават части от най-големия производител на енергия в света, вярват, че той е лидер, който може да гарантира стабилност, поне засега.

"Той смята себе си за водач на нацията," посочва Николай Петров, политически наблюдател в московския център "Карнеги".

Смятани за герои на епохата от техните поддръжници, Рузвелт, Де Гол и Кол провеждаха безкомпромисно независима външна политика, но както и Путин, бяха критикувани, че са съсредоточили твърде много власт в ръцете си.

Опонентите посочват, че стабилността на Русия е мираж, понеже решението на Путин да остане на власт прави крехката и атрофирала политическа система прекалено зависима от един човек.

Фокусирайки върху западните лидери, Путин освен това откроява пред руските избиратели собствения си имидж на непоколебим защитник на интересите на страната пред, както често бива представяно, лицемерието на Запада.

"Позовавайки се на Де Гол и Рузвелт, Путин намеква, че критиките от чужбина срещу него се основават на двойни стандарти и представя себе си като закрилник на нацията, готов да се опълчи на лицемерните чужденци, които са несправедливи към руснаците", отбелязва Дейвид Удръф, старши преподавател по сравнителна политика в Лондонския колеж по икономика и политология.

За лидерите на САЩ, Китай и Европа посланието е ясно: Путин не приема поучения, но същевременно иска да бъде приет като равен в голямата световната политика.

Но дори бегъл поглед поражда и други сравнения. Де Гол потуши със сила недоволството в Сирия, Ливан и Алжир. Под управлението на Путин Русия бе обвинена за нарушения на човешките права в Чечения и други републики на размирния Северен Кавказ.

Кол бе критикуван, че си затваря очите за корупцията в неговата партия. Управляващата партия на Путин "Единна Русия" бе обрисувана от опонентите си като "партия на мошеници и крадци".

Рекордният престой на Рузвелт в Белия дом накара Конгреса да приеме 22-та поправка в американската конституция, която забранява на президентите да управляват повече от два мандата.

Героите на Путин

Путин се възхищава също от Ли Куан-ю, основателя на съвременен Сингапур. Почитта му е толкова висока, че някои от най-близките му сподвижници се заеха да четат усърдно книгите на Ли. Ли управляваше Сингапур над 31 години до 1990 г., но остана да служи като старши министър, след което бе министър-наставник до май тази година.

Това, че по време на първото си президентстване Путин използва големите приходи от петрола, за да повиши жизненото равнище и да заздрави властта си, докато останалите икономически проблеми останаха нерешени, поражда аналогии със съветските лидери, особено с Брежнев, при когото икономическият упадък бе замаскиран със значителни приходи от продажбата на петрол.

"Аналогията с Брежнев ... и всички подобни сравнения са слаби и безпочвени, защото живеем в различна страна, в различен свят", заяви президентът Дмитрий Медведев, който бе настанен в Кремъл през 2008 г., за да бъде заобиколена конституцията, забраняваща на неговия ментор Путин да управлява трети пореден мандат.

Путин остана по-овластения от двамата в споразумението за подялба на властта, известно като "управляващия тандем".

Необичайно за такъв видимо патриотичен руски лидер, Путин почти не е споменавал царе и генерални секретари на компартията, които са управлявали огромни империи.

Що се отнася до царете, Путин предпочита да го сравняват с Петър Велики, безмилостен лидер, който построява родния град на Путин Санкт Петербург и полага основите на руската империя.

"Путин чете непрекъснато, предимно за историята на Русия," заяви неговият говорител Дмитрий Песков. "Той чете мемоари, мемоарите на руски държавници", добавя той.

Песков отбеляза, че Путин проявява жив интерес към царския премиер Пьотр Столипин и руския православен философ Иван Илин, който проповядва, че Русия трябва да следва независим път между диктатурата и демокрацията.

Путин не крие уважението си към Столипин, който смазва народното недоволство, но също така въвежда поземлена реформа, докато е министър-председател на цар Николай Втори от 1906 до 1911 г.

Путин каза през юли, че пред сградата на руското правителство в Москва трябва да бъде издигната статуя на Столипин. "Истински патриот и умен политик, той бе наясно, че както радикализмът от всякакъв вид, така и стагнацията, липсата на реформи, са еднакво пагубни за страната," заяви Путин.

Допитвания до общественото мнение показват, че най-популярните исторически фигури сред руснаците са поетът Александър Пушкин, Петър Велики, Йосиф Сталин, основателят на съветската държава Владимир Ленин и Путин. Руснаците ги поставят по-високо от Исус Христос, Александър Велики или учения Исак Нютон.