Al Jazeera: "Дефектно" мирно споразумение няма да сложи край на войната в Украйна

Т ази седмица се навършват три години от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. През този период украинският народ показа изключителна устойчивост, осуетявайки руските планове за превземане на Киев и принуждавайки руската армия да се изтегли от Харков и Херсон. Това пише Максим Скрипченко - президент на Центъра за трансатлантически диалог.   

Украинците продължават да се съпротивляват срещу яростните атаки на руската армия, но войната неизбежно навлезе в изтощителна фаза, в която всяка териториална придобивка е постигната с огромна цена. Това поставя на изпитание както издръжливостта на Украйна, така и готовността на Запада да продължи да я подкрепя, посочва Скрипченко за Al Jazeera.   

В този критичен момент новата администрация в САЩ сигнализира за драстична промяна в политиката си спрямо Украйна, настоявайки за бързо постигане на мирно споразумение. Миналата седмица американски и руски официални лица се срещнаха в Саудитска Арабия за директни преговори – без Украйна на масата. Тази среща и реториката, идваща от Вашингтон, породиха опасения, че администрацията на президента Доналд Тръмп подготвя основата за по-широки отстъпки в името на деескалацията с Русия, обяснява експертът. 

Русия върна на Украйна седем деца

За Украйна основният въпрос не е дали трябва да се водят дипломатически преговори – всяка война в крайна сметка завършва на масата за преговори – а при какви условия ще се проведат те. Ако приоритетът е просто бързото прекратяване на военните действия, съществува риск Украйна да бъде подложена на натиск да приеме споразумение, което не отразява нейните дългосрочни интереси в сферата на сигурността и което ще доведе до замразяване на конфликта, вместо до неговото приключване, смята Максим Скрипченко.   

Съвременната история дава ясен урок за рисковете от подобен порочен „мир“. През февруари 2014 г. Русия нахлу в украинския полуостров Крим и го окупира. Два месеца по-късно руските войски, заедно с местни проруски сили, започнаха операция в Донбас, завземайки част от региона. През август същата година Киев бе принуден да участва в преговори, посредничени от Франция и Германия, с цел прекратяване на военните действия при неблагоприятни за Украйна условия, пише президентът на Центъра за трансатлантически диалог.   

Така се стигна до Минското споразумение I, подписано през септември 2014 г., което продължи не повече от шест месеца. През януари 2015 г. сили, лоялни на Москва, заедно с редовни руски войски, подновиха офанзивата си срещу Украйна, за да я принудят към допълнителни отстъпки. През февруари 2015 г. бе договорено и подписано Минското споразумение II, което задължаваше Киев да признае „специалния статут“ на две окупирани от Русия територии в Донбас,посочва Скрипченко.   

Минските споразумения в крайна сметка не доведоха до траен мир. Те бяха структурирани така, че да замразят конфликта, а не да го решат, позволявайки на Русия да затвърди контрола си над окупираните територии, като същевременно държеше Украйна в политически и военен капан. Москва никога не спази поетите ангажименти, използвайки дипломатическия процес, за да печели време, да се прегрупира и да се подготви за следваща агресия, категоричен е Максим Скрипченко.   

Провалът на Минските споразумения служи като предупреждение: уреждането на конфликта без отчитане на реалността на украинската сигурност и обществените нагласи не води до траен мир, а само отлага следващата война, допълва експертът.     

Всяко мирно споразумение трябва да отразява волята на хората, които вече три години търпят последствията от този конфликт. Проучванията в Украйна ясно показват какво искат украинците, пише той.   

A flawed peace deal would not end the war in Ukraine https://t.co/xym8T2I0Tk

— Zicutake USA Comment (@Zicutake) February 24, 2025

Изтощението от войната е осезаемо – както показва анкета на Gallup от ноември, според която 52% от респондентите подкрепят започване на преговори. Въпреки това, когато става въпрос за териториални отстъпки, едва 27% смятат, че Украйна трябва да обмисли подобна стъпка. Очевидно мнозинството от украинците категорично отхвърля възможността да се откаже от територии в замяна на мир, посочва Максим Скрипченко.   

Тези данни подчертават една неоспорима политическа реалност: в Украйна няма широка подкрепа за мирно споразумение, което да узакони руските териториални завоевания. Всяко украинско ръководство, което се опита да договори подобни условия, ще се сблъска с огромен обществен натиск. Дори ако такова споразумение бъде постигнато на дипломатическо ниво, опитите за неговото прилагане ще срещнат яростна съпротива в самата Украйна, смята Скрипченко.   

Затова американските и други западни политици, които настояват за ускорено разрешаване на конфликта, не могат да пренебрегнат волята на украинския народ. Ако искат мирното споразумение да бъде устойчиво, трябва да продължат да подкрепят украинската армия. Способността на Украйна да преговаря от позиция на сила зависи от военните ѝ успехи и единната подкрепа на съюзниците ѝ, коментира още Скрипченко.   

При определянето на своята политика спрямо Украйна западните държави не бива да се подвеждат по фалшивия руски наратив. Москва се опитва да създаде илюзия за сила, докато крие нарастващите си слабости, посочва президентът на Центъра за трансатлантически диалог.     

Руските официални лица твърдят, че икономиката на страната е стабилна въпреки санкциите, че военните ѝ операции са устойчиви и че времето работи в полза на Русия. По време на разговорите в Рияд руските представители дори заявили, че бизнесът в Москва процъфтява, ресторантите са пълни и че всъщност западните икономики страдат повече от продължаващия конфликт, коментира Максим Скрипченко.   

Посланието беше ясно: Русия може да воюва колкото е необходимо, докато Западът среща все по-малко ползи от подкрепата си за Украйна. Тази интерпретация доведе някои западни лидери до заключението, че бърз мир – основан на украински отстъпки – е най-прагматичното решение, посочва още Скрипченко.   

Ще има нова размяна на деца между Русия и Украйна

Но това не е вярно. Угаждането на Русия само ще увеличи апетита ѝ за нова агресия, коментира той.   

Гарантирането на траен мир в Украйна изисква изграждането на стабилна следвоенна система за сигурност. Независимо дали чрез интеграция в НАТО, двустранни отбранителни споразумения или европейска инициатива, Украйна се нуждае от конкретни гаранции за сигурност. Ако те липсват в каквото и да е мирно споразумение, рискът от нов конфликт ще остане висок, категоричен е Скрипченко.    

Предстоящите месеци ще бъдат решаващи, тъй като Вашингтон преосмисля ролята си в Украйна. Едно е сигурно: борбата на Украйна не е само за територия, а за гарантиране на нейната суверенност. Дали западната политика ще остане в съответствие с тази цел, или ще се насочи към по-компромисен подход, ще определи следващата фаза на войната, посочва Скрипченко.  

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Al Jazeera и на Vesti.bg като цяло.

Не пропускайте още от Vesti.bg:

Депутатите бойкотираха "Възраждане", напуснаха залата щом Костадинов се качи на трибуната

Двойка седи 4 часа до мъртъв човек по време на полет на Qatar Airways

Окончателно: Конфискуват автомобила на Ивайло Цветков - Нойзи

* Във видеото: Най-опасните оръжия на Русия

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase