ЕС готви санкции за партии, финансирани от Русия

С лед изборите през 2024 г. нови санкции ще забранят на руските пари да участват в политиката на ЕС, но въпреки това представители на шест държави от ЕС присъстваха на встъпването в длъжност на Владимир Путин във вторник, 7 май. 

(Във видеото: Путин положи клетва за петия си президентски мандат)

Четиринадесетият пакет от санкции срещу Русия ще нанесе удар върху подривната дейност на Русия по време на изборите в ЕС след аферата "Русиягейт", в която Москва беше обвинена, че е плащала парични подкупи на евродепутати чрез чешки медиен фронт.

Според проекта, с който се е запознал EUobserver, санкциите предлагат забрана за финансиране от Русия на "европейски политически партии и европейски политически фондации", "неправителствени организации" и "доставчици на медийни услуги" във всички 27 държави членки на Европейския съюз, включително и в България.

"Ограничаването на тази финансова подкрепа има за цел да запази целостта на политическите процеси в съюза, да предпази гражданите на съюза от манипулации и да защити вътрешните работи на съюза от злонамерена намеса", се казва в проекта. 

Столиците на ЕС ще могат да предоставят дерогации, "при условие че такова приемане по никакъв начин не би попречило на демократичните процеси в съюза", но за всяко разрешение трябва да се уведомява Европейската комисия. 

Държавите от ЕС ще бъдат насърчавани също така да си докладват взаимно за националните "санкции, наложени за нарушения". 

Предложеният ход има за цел да запълни пропуск, след като по-ранните санкции вече забраниха лобирането на Русия в ЕС и извадиха от строя основните руски медии.  

В рамките на аферата "Русиягейт" чешкото и полското разузнаване прихванаха подкупи на стойност десетки хиляди евро. 

Връзката с "Русиягейт" стана ясна от включването на "Гласът на Европа" (чешката медия, замесена в аферата) в проекта за нова забрана за излъчване/публикуване в ЕС, заедно с руските РИА "Новости", "Известия" и "Российская газета". 

Но според частично разсекретените разузнавателни данни на САЩ, които хвърлиха светлина върху огромния мащаб на проблема, между 2014 и 2022 г. Русия е похарчила около 280 млн. евро за чуждестранни политически партии в над 24 държави. 

Освен руските пари, проектът за нови санкции забранява на пристанищата на ЕС да обработват руски доставки на втечнен газ за държави извън ЕС, забранява на кораби от пристанища на ЕС, които подпомагат заобикалянето на санкциите срещу Русия, забранява търговията с крадени украински произведения на изкуството и затяга съществуващите ограничения на ЕС върху руската авиация и вноса на руски хелий и различни минерали. 

Те ще добавят и 52 имена в сивия списък на ЕС (което означава засилени проверки на износа) на руски и чуждестранни фирми, заподозрени в търговия със забранени от ЕС технологии, като например компоненти за дронове.

Четиринадесетият кръг от санкции трябва да бъде договорен до юли, което означава, че няма да могат да повлияят на руската намеса в тазгодишните избори за Европейски парламент, които започват на 6 юни. 

Предложението също така не отговаря на призивите за ограничаване на свободното движение на руски дипломати в ЕС и за забрана на вноса на руски втечнен газ, ядрено гориво и алуминий. 

Старите разногласия в Европа се проявиха в Москва във вторник, когато шест държави нарушиха бойкота на ЕС да присъстват на церемонията по встъпване в длъжност на руския президент Владимир Путин. 

Франция, Кипър и Гърция изпратиха свои посланици. Словакия изпрати своя шарже д'афер. Унгария и Малта също изпратиха дипломати, съобщиха източници от ЕС, но Унгария и Малта не отговориха на EUobserver на въпроса на какво ниво. 

Всички останали, включително посолството на ЕС в Москва, белгийското председателство на ЕС и дори някогашните приятелски настроени към Русия Австрия и Германия, не изпратиха никого на пропагандния цирк въпреки многобройните покани от Кремъл, пише EUobserver. 

"Ние желаем да поддържаме нормални дипломатически отношения с Русия. Въпреки това Белгия споделя позицията на Европейския съюз по отношение на президентските избори [в Русия] в средата на март", заяви белгийски дипломат. 

Изборите, на които на опонентите на Путин беше забранено да се кандидатират, бяха осъдени като "фарс" от Парламента на ЕС. 

Говорейки за шестте държави от ЕС, които все пак отидоха на встъпването в длъжност на Путин във вторник, дипломат от ЕС заяви:

"Тъжно е, че след две години пълномащабна война в Украйна все още не можем да покажем единен фронт срещу Путин". 

Владимир Ашурков, живеещ в Обединеното кралство сътрудник на покойния руски дисидент Алексей Навални, също заяви: "Странно е посланик на ЕС да присъства на това събитие, след цялата войнствена реторика на Путин". 

Речта на Путин

От своя страна Путин изглежда протегна маслинова клонка в сравнително кратката си реч при встъпването в длъжност във вторник, като заяви:

"Ние не отхвърляме диалога със западните държави. Изборът е техен".

Но той също така говори за инвазията си в Украйна като за "борба за нашата родина" срещу западната "агресия", в знак, че неговата война в Украйна и хибридната война срещу ЕС ще продължат както досега.

Путин говори пред 2500 гости на церемония в дворцова зала в Кремъл, последвана от малък военен парад и благословия на Руската православна църква. 

Като оставим настрана шестимата дипломати от ЕС, най-известният му чуждестранен гост беше обичащият Кремъл американски актьор Стивън Сегал, след като бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, който дойде на встъпването в длъжност през 2018 г., започна да се дистанцира напоследък.

Много от другите гости бяха руски политици и олигарси, включени в черния списък на ЕС, като Генадий Тимченко, дори когато Тимченко се опитва да докаже в съдилищата на ЕС, че всъщност не подкрепя режима на Путин. 

Други бяха любимци на руските медии, като певеца Шаман (Ярослав Дронов), които в бъдеще може да се окажат в черния списък, тъй като дипломатите на ЕС проверяват присъствието на пропутински джамборета при съставянето на списъците със санкции. 

Запитан дали Сегал може да попадне в черния списък, въпреки че не е гражданин на ЕС, служител на ЕС отговори:

"Ако Съветът има солидни правни аргументи [че действията му са помогнали да се навреди на Украйна] ... тогава могат да бъдат наложени ограничителни мерки". 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase