Великобритания мълчи за тъмното и кърваво минало на монархията

В последните дни британските медии бяха изпълнени, от една страна, с тъга, породена от смъртта на кралицата, от друга - с радост от встъпването в длъжност на новия крал Чарлз Трети.

Най-вече чуждестранните медии, като например американският канал MSNBS, бяха тези, които си позволиха да засегнат един тъмен аспект на британската корона: "Смъртта на кралица Елизабет натъжи целия свят.

Трескава подготовка за погребението на кралица Елизабет II

Но има и комплексни чувства като гняв, недоволство и яд - тъй като за мнозина управлението на кралицата бе символ на британското колониално господство - институция, обогатила се чрез брутално насилие, мъчения, кражба на територии, изнасилвания и поробване", пише DW.

[gallery]12975[/gallery]

Историк: Кралицата лично се е облагодетелствала от колониализма

В тъгуваща Великобритания почти никой не говори за това: 400 години империя, в които близо 400 милиона души са били подчинени на британската корона. Империята се разпада по време на управлението на Елизабет. Но историкът Юрген Цимерер, преподавател в университета в Хамбург, отбелязва: "От историческа гледна точка управлението на Елизабет Втора е неразривно свързано с империята". Включително поради това, че кралското семейство и днес - в своя делник - печели от някогашния колониализъм, макар да не може да се определи точно колко. "Те печелят от това, че част от състоянието им се дължи на империята и продължава да носи лихви. Дворците са финансирани именно по този начин. Печелбите са непосредствени."

Световни лидери и хора от цял свят пристигат в Лондон за погребението на кралица Елизабет II

Индия и Южна Африка искат да си върнат някои от кралските бижута

Част от обвинения са в кражби: Индия и Южна Африка отдавна искат да им бъдат върнати някои от кралските бижута. Има и упреци в колониално мислене: до късните 1960 години хора, които не са с бял цвят на кожата, не са имали правото да служат в двора, както "Гардиън" разкри едва през 2021 година. Принц Филип освен това постоянно бе обект на критики заради расистки изказвания. Но кралицата мълчеше.

Историкът Цимерер казва още: "Тя всъщност само наблюдаваше отстрани. И изобщо не се включи в дебата за колониалното наследство, който се води от 15 години и става все по-интензивен. Затова кралицата остана толкова обичана - тъй като избягваше противоречивите въпроси."

Мълчи не само кралицата

Писателят Маркъс Райдър, който се застъпва за повече многообразие в медиите, казва, че мълчание запазва не само кралицата. Става дума за всеобщ проблем - недостатъчното преосмисляне на британското минало. "Това тук показва, че съществува определена неспособност и в британското общество, и в британските медии действително да адресират някои от най-тежките теми."

Първа генерална репетиция за погребението на кралица Елизабет Втора

Наскоро антирасисткото движение Black Lives Matter успя да изостри чувствителността относно британските колонии, но не непременно в медиите. "Британските медии се ръководят предимно от бели хетеросексуални мъже без увреждания, които живеят в и около Лондон. Те са едва 3,1 процента от цялото население, респективно 3,1 процента от населението носят отговорност за голяма част от медиите", отбелязва Райдър.

[gallery]12961[/gallery]

Британците, на които колониалното наследство на кралицата не е безразлично, могат тези дни да споделят мнението си почти само в социалните мрежи. "Това означава: чернокожите хора, хората от Азия, които имат корени в някогашните колонии, виждат, че техните ценности и тази дискусия се разискват в медии извън Обединеното кралство." Към Райдър тези дни са се обърнали само медии извън Острова.