С АЩ рязко промениха курса си спрямо войната в Украйна, съобщи Deutsche Welle.
Какви са оценките за телефонния разговор между Тръмп и Путин, последвалите изказвания на американския президент, както и изявленията на новия министър на отбраната на САЩ Питър Хегсет? Дали това е победа на руския президент, поражение на Украйна и провал на европейците?
Какви отстъпки е предложил Тръмп на Путин?
Според професора от университета на Бундесвера Карло Масала това развитие на събитията означава, че Путин е спечелил тази война, тъй като е успял да накара американците да се оттеглят от този военен конфликт.
Оценката на Клаудия Майор, експертка по сигурността в берлинската фондация "Наука и политика", е по-сдържана: "В крайна сметка по основните въпроси Тръмп направи отстъпки на Путин още преди да са започнали преговорите. От руска гледна точка нещата съвсем не се развиват зле: Тръмп сложи край на въпроса за членството на Украйна в НАТО, каза, че при окупираните територии всичко ще си остане така, както е, и че по отношение на границите няма да има връщане към ситуацията преди 2014-година, т.е. преди анексирането на Кримския полуостров от Русия.
Сходно е и мнението на анализатора от Стокхолмския център за източноевропейски изследвания Андрес Умланд. Пред ДВ той констатира, че изказванията на президента и на министъра на отбраната на САЩ „до голяма степен съответстват на това, което по-рано бе предложено от Русия, и удовлетворяват изискванията на Путин, най-малкото частично".
Експертът по Източна Европа Ян Клаас Берендс, професор по история в университета „Виадрина", на свой ред отбелязва пред ДВ, че дори и фактът на споменаването на Путин като преговарящ може да се смята за успех - при положение, че той нямаше контакти с предишния американски президент Джо Байдън.
САЩ вече не са съюзник на Украйна и Европа?
„За голямата част от западния свят Путин фактически стана персона нон грата, престанаха да го възприемат като партньор за диалог. Ако сега наистина се срещне с Тръмп в Саудитска Арабия, за да обсъждат Украйна, това несъмнено ще бъде огромен успех за неговата политика", посочва Ян Клаас Берендс.
„Украйна трябва да се безпокои най-вече от това, че няма да може активно да участва в тези преговори, че ще я поставят пред свършени факти. Както впрочем и европейците", предупреждава Клаудия Майор.
По нейните думи, разговорът на Тръмп с Путин е бил „през главите на украинците, като че ли Украйна вече не е суверенна държава". Експертката допълва: „Създава се впечатлението, че САЩ вече не са съюзник на Украйна, а по-скоро нещо като посредник. Това е огромна разлика в сравнение с предишната ситуация".
„Проукраински настроените държави в Европа вече не могат да разчитат на САЩ като на съюзник - така излиза от изявленията на Тръмп и Хегсет", смята Андреас Умлад. Според него обаче е рано да се твърди, че САЩ изцяло са „отпаднали" от западната подкрепа за Украйна.
Мнението на Умланд е, че окончателни изводи за това колко много се е променила политиката на САЩ ще могат да се правят едва след като във Вашингтон започнат да приемат конкретни стратегически решения и съответните закони. Експертът обаче предполага, че във външнополитически план сега на Киев ще му се наложи да фокусира вниманието си „върху Европа и другите неевропейски съюзници на Украйна - като Австралия, Япония или Южна Корея". При всички случаи на Европа ѝ предстои един вид стрестест, споделя Умланд. „Но ние засега не знаем до каква степен Европа е готова да поеме тази нова отговорност."
Дали европейците ще могат да гарантират спазването на примирието?
Клаудия Майор също изтъква, че сега пред Европа има много сериозни предизвикателства. „Снемайки въпроса за перспективата за приемане на Украйна в НАТО, Тръмп и неговият министър на отбраната фактически отмениха решенията на последните три срещи на върха на Алианса. Ако САЩ толкова лесно се отказват от решенията, с които всички съюзници в крайна сметка са се съгласили след трудни преговори, какво ще означава това за всички други американски уверения, дадени на Европа, на Украйна, а и на съюзниците по цял свят?".
Същевременно Майор предупреждава, че ако САЩ, в съответствие с плановете на Тръмп, възложат на европейците гарантирането на примирието в Украйна, за което той смята да се договаря с Путин, европейците ще трябва да помислят как биха могли да осигурят това примирие. Тъй като само прекратяването на огъня още няма да означава постигането на траен мир.
„Дотогава, докато Русия поставя под въпрос съществуването на самостоятелна Украйна, и докато Русия има военни средства за реализацията на намеренията си, всяко примирие ще остане крехко. И има опасност то само да даде възможност на руските въоръжени сили да си поемат дъх, както се случи с Минските съглашения от 2014 година, след които през 2022 г. последва ново нападение", припомня експертката на фондация „Наука и политика".
Тя пояснява и какво реално би означавало гарантирането на руско-украинското примирие: „За европейците това би означавало да се грижат за около 900 километра линията на съприкосновение, за 2000 километра обща граница с Русия и за приблизително 1000 километра граница с Беларус. Това е много амбициозна военна задача. И ако европейците не се справят с нея, фактически ще нарасне опасността от нова война в Европа".
Различното отношение на европейците към войната в Украйна
Проблемът е в това, че "европейците" като такива не съществуват - те са разделени поне на три групи в съответствие с отношението си към войната в Украйна, казва професор Ян Клаас Берендс. На първо място „това са балтийските страни, скандинавските държави, Полша, вероятно и Чехия - те от самото начало открито поддържаха Украйна и градяха стратегията си така, че да ѝ помогнат да победи Путин".
„Втората група страни са тези, които предпочетоха да се скрият зад гърба на САЩ и не искаха да оказват сериозна поддръжка на Украйна. Към тях бих отнесъл Германия, а вероятно и Франция и Италия. А ако трябва да бъдем честни, не можем да не споменем Испания или Португалия, на които изглежда, че този конфликт им е напълно безразличен. Докато не бъде изработена единна позиция, е безсмислено да се говори за „европейци".
Така че на първо място трябва да се преодолее това европейско разделение.
„Може би е дошло времето останалата Европа да се присъедини към позициите на Полша, балтийските и скандинавските страни - единствените, които от самото начало имаха ясна стратегия в този конфликт", заявява Ян Клаас Берендс. Според него европейските страни засега нямат нова стратегия.
Същевременно историкът не изключва вероятността от сериозна корекция на курса, поет от Вашингтон. „Важно е да не се забравя, че Тръмп не иска да изглежда слаб. И ако види, че предстоящите преговори се възприемат като победа на Путин, американската позиция може изцяло да се промени. Единственото, което може би знаем, е, че Доналд Тръмп е непредсказуем." Професорът е убеден, че предстоят напрегнати седмици, които ще бъдат особено трудни за Украйна. Тя тепърва трябва да се бори за това да се чуе и нейният глас на тези преговори.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!