Земетресението в Мароко: Трябваше да избирам между родителите и сина си

Т айеб аит Игенбаз е принуден да избира дали да спаси 11-годишния си син или родителите си, когато те остават затрупани под развалините след земетресението в Мароко.

Пастирът на кози от малка общност в Атласките планини казва, че решението, което е трябвало да вземе, го преследва.

В петък вечерта Тайеб е бил със съпругата си, двете си деца и родителите си в малкия си каменен дом, когато той е разтърсен от най-голямото земетресение в страната от 60 години насам.

Той ме води до бившия си дом, който сега е в руини, разкрива репортер на ВВС.

Все още може да се види част от вътрешността на сградата и той сочи към развалините, казвайки: "Ето къде са били те".

Критични часове на надежда: Последен шанс за откриване на оцелели в Мароко

"Всичко се случи толкова бързо. Когато стана земетресението, всички се затичахме към вратата. Баща ми спеше и аз извиках на майка ми да дойде, но тя остана да го чака", спомня си той.

От другата страна той виждал само съпругата и дъщеря си.

🇲🇦 Rescuers on Monday face a growing race against time to find and free survivors in the rubble of the devastating #Morocco earthquake that struck three days ago, killing more than 2,100 people ⤵️ pic.twitter.com/Vrq6tIu5c5

— FRANCE 24 English (@France24_en) September 11, 2023

Когато си проправил път обратно към падналата сграда, Тайеб открил, че и синът му, и родителите му са затрупани под отломките. Вижда как ръката на сина му се подава през отломките.

Знаел, че трябва да действа бързо, и се насочва към сина си Адам, като отчаяно рови в отломките, за да го извади.

Когато се обръща към родителите си, хванати в капан под голяма каменна плоча, той казва, че е твърде късно.

"Трябваше да избирам между родителите и сина си", казва той със сълзи на очи.

Rescuers continue to sift through the rubble in hopes of finding survivors of the earthquake in Morocco that has killed more than 2,100 people. Here's how to help victims of the earthquake and where you can donate. https://t.co/Lza0fRNZCx

— The Washington Post (@washingtonpost) September 11, 2023

"Не можех да помогна на родителите си, защото стената падна върху половината им тяло. Това е толкова тъжно. Видях как родителите ми умират."

Тайеб посочва надолу петната по светлите си дънки, като казва, че това е кръвта на родителите му.

Всичките му дрехи са в къщата му и той не може да се преоблече след земетресението.

Сега семейството живее с роднини в импровизирани палатки близо до бившия си дом. Тайеб казва, че всичките му пари са били в къщата, а повечето му кози са били убити.

"Това е като да се родиш отново в нов живот. Няма родители, няма къща, няма храна, няма дрехи", казва той.

Последни данни за земетресението в Мароко

"Сега съм на 50 години и трябва да започна отначало."

Той не може да започне да мисли как да продължи напред, но си спомня уроците, които родителите му са му дали.

"Те винаги са казвали "бъди търпелив, работи здраво, никога не се предавай".

Докато с него разговаря екипът на ВВС, синът му Адам дотича, облечен във футболен екип на Ювентус с името на Роналдо на гърба, и прегръща баща си.

"Баща ми ме спаси от смъртта", казва той, усмихвайки се нагоре към него.

Само няколко минути по-надолу по пътя към град Амизиз, други баща и син стоят с ръце, обвити един около друг.

Абдулмаджид айт Джафер разказва, че е бил вкъщи със съпругата си и трите си деца, когато земетресението се е разразило и "подът е пропаднал".

Синът му, 12-годишният Мохамед, се измъкнал от сградата, но останалите членове на семейството останали блокирани.

Абдулмаджид разказва, че краката му са били затрупани под отломките, но е бил изваден от съсед. След това два часа се опитва да спаси съпругата си и една от дъщерите си. И двете били мъртви, когато ги извадил от отломките.

A race against time: The search for survivors of a devastating earthquake in Morocco

At least 2,122 people died and 2,421 of them were injured in the strongest earthquake ever to hit Morocco. pic.twitter.com/KNQ0B4U1Ui

— Sprinter (@Sprinter99800) September 11, 2023

На следващия ден тялото на другата му дъщеря също е извадено от развалините.

47-годишният Абдулмаджид сега спи под брезент на другия край на пътя от къщата си.

Вижда кухнята, в която хладилникът все още стои, а дрехите висят навън, за да съхнат.

Казва, че не може да напусне района, защото трябва да "пази" имуществото си и спомените за живота си там.

"Това е моята кухня и моят хладилник. Всички бяхме там. Сега просто го гледам", казва той.

"В семейството ми имаше петима души. Сега са двама", казва ми той с тъга.

"Засега мисля само за едно: за сина си."