„Не съм „изолационист, но аз съм за „Америка на първо място”, каза Доналд Тръмп пред в. „Ню Йорк таймс“ миналата седмица. „Харесва ми изразът”, поясни милиардерът в обичайния си стил.
По отношение на НАТО, с която САЩ поемат три четвърти от разходите по отбраната на Европа, Тръмп нарече алианса „нечестен в икономически план, за нас“ и допълни „няма да бъдем повече разкъсвани.“
Идеите на Тръмп трябва да разпалят национален дебат за задграничните ангажименти на САЩ - особено НАТО. Защото, въпреки лековатия тон, не им липсва авторитетна подкрепа, пише известният консерватор Пат Бюканън в блога си.
Първият върховен главнокомандващ на НАТО ген. Дуайт Айзенхауер каза през февруари 1951 г. за алианса: „Ако в рамките на десет години всички американски войски, разположени в Европа за целите на национална отбрана, не се завърнат в Съединените щати, тогава целият проект се е провалил.“
Биографът на Джон Кенеди Ричард Рийвс пише, че десетилетие по-късно президентът Айзенхауер увещава новоизбрания държавен глава за НАТО.
„Айзенхауер каза на своя приемник, че е време да се започне изтеглянето на войските от Европа към вкъщи – „Америка извършва много повече от споделяне на отбраната на свободния свят”, посочи той – „време е другите страни от НАТО да поемат по-голяма част от разходите за тяхната собствена отбрана”. Нито един стопанин на Белия дом от времето на Студената война не последва съвета на Айк.
Но после, когато Студената война приключи с разформироването на Варшавския пакт и разпадането на Съветския съюз на 15 независими държави, американските войски трябваше да се върнат у дома от Европа. Време беше просперираща Европа да започне сама да се защитава.
Вместо това Бил Клинтън и Джордж У. Буш започнаха да раздават членство в НАТО, т.е. гаранции в случай на война, на всички страни от предишния Варшавски договор и дори на Прибалтийските републики, които бяха част от Съветския съюз.
С исторически провокативен акт САЩ преместиха тяхната „червена линия“ на война с Русия от река Елба в Германия на естонско-руската граница, на няколко километра от Санкт Петербург.
САЩ декларираха пред света, че ако Русия потърси възстановяване на хегемонията си върху която и да е част от бившата си империя в Европа, тя ще влезе във война със Съединените щати. Никой президент по време на Студената война дори не е и обмислял даването на гаранция в случай на война с такъв мащаб, поставяйки САЩ пред риск от ядрена война, за да бъдат защитавани Латвия и Естония.
Айзенхауер не се намеси да защитава унгарските борци за свобода през 1956 г. Линдън Джонсън не помръдна и пръст, за да спаси чехите, когато Варшавският пакт прегази „Пражката пролет“ през 1968 г. Рейгън отказа да се намеси, когато ген. Войчех Ярузелски, по заповед на Москва, смаза „Солидарност“ през 1981 г.
Тези президенти поставяха Америка на първо място. Всички биха се радвали на освобождаването на Източна Европа. Но никой не би го извършил чрез война с ядрена сила като Русия.
И все пак Джордж У. Буш обяви, че всяка стъпка от страна на Русия срещу Латвия и Естония би означавала война със САЩ. Джон Маккейн искаше разширяване на американските военни гаранции до Грузия и Украйна. Това беше лудост, родена от високомерие. И сред тези, които предупреждаваха срещу придвижването на НАТО към вратата на Русия, беше най-големият геостратег на Америка, авторът на политиката на сдържането, Джордж Кенан.
„Разширяването на НАТО ще бъде най-съдбоносната грешка на Америка след Студената война. Може да се очаква, че такова решение ще тласне руската външна политика в посоки, които определено не ни харесват“.
Кенан е доказано прав. САЩ създадоха Русия, от която се боят, превъоръжаваща се нация, настръхнала от възмущение.
My statement on NATO being obsolete and disproportionately too expensive (and unfair) for the U.S. are now, finally, receiving plaudits!
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) March 27, 2016
Руският народ, протегнал ръка за приятелство и преди тя бъде отхвърлена, избухна в аплодисменти при свалянето от власт на Борис Елцин и идването на автократичния силен човек, който отново направи Русия уважавана. САШ сами подготвиха пътя за Владимир Путин.
Докато Тръмп се фокусира върху това, че Америка поема твърде много от разходите за защитата на Европа, съществуват рисковете, които САЩ поемат, които са по-висши от тези, които нито един президент от времето на Студената война някога се е осмелявал да поеме.
Защо Америка трябва да воюва с Русия, която владее Прибалтийските страни или Румъния и България? Кога суверенитетът на тези народи стана от такъв жизнен интерес, че САЩ биха рискували военен сблъсък с Москва, който може да ескалира в ядрена война? Защо във Вашингтон все още са решени да се бият за десетки народи на пет континента?
Тръмп отправя предизвикателство към нагласите на външнополитическия елит, чието мислене е замръзнало в света, който изчезна около 1991 г.
Той предлага нова външна политика, при която Съединените щати са решени на война, само когато са нападнати или са поставени в опасност жизненоважните им интереси. Ако Тръмп спечели президентските избори тази година, ерата на безплатните обяди свършва.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!