Три сценария за бъдещето на Русия. Единият особено мрачен

П олитолози и познавачи на Русия от различни европейски, американски и руски университети и изследователски центрове, излязоха с общо четири сценария за бъдещето на Русия. Един от тях е особено мрачен, пише "Дойче веле". 

Брошура, под заглавието  "Да помислим за бъдещето: Русия след 2024 година", събрала четирите текста, е публикувана по инициатива на германската фондация "Фридрих Еберт" (която е близка до ГСДП) и на берлинския Център за източноевропейски и международни изследвания. 

Сценариите за бъдещето са жанр, който позволява повече свобода в сравнение с научния доклад. Тъкмо от нея се възползват авторите на четирите сценария, два от които са условно положителни, а другите два - условно отрицателни.

"Златен орел": Русия е стабилна и в приятелски отношения със Запада

"Успешната губернаторка на Красноярския край Екатерина Надежная става първата жена начело на Русия след Екатерина Втора. Нейното правителство си поставя за цел да възстанови стабилността в страната, която е раздирана от кризи. Надежная се обръща за помощ към Запада - и я получава. Руските елити се стремят да избегнат международна конфронтация, защото рискът от ескалация на напрежението вътре в страната е прекалено голям".

Така започва първият сценарий от общо четирите. По-нататък продължава: 

Лидерите на Франция, САЩ, Германия и Полша посрещат топло новоизбрания президент на Русия Пьотр Преображенский. Руските войници маршируват на Червения площад рамо до рамо с френски и американски колеги: такъв 9 май през 2025 година си представят авторите на брошурата.

Това става възможно, след като Русия решава да не гледа повече назад, а да се устреми към бъдещето. Тласък дават болезнените, но отдавна назрели реформи, предизвикани от протестите през 2021 година. Благодарение на конституционната реформа нараства тежестта на парламента, където значително влияние придобиват левите партии - обновената компартия и представители на независимите синдикати. "Единна Русия" успява на косъм да избегне поражението - най-вече заради популярността на Путин.

Парламентът придобива и по-сериозен контрол над силовите структури. Реформите, проведени от Думата, дават повече самостоятелност на регионите и въпреки прогнозите тази мярка не води до хаос. Напротив - хората се обединяват за решаване на местните си проблеми. Роля изиграват и поредните големи пожари в Сибир, които принуждават властите и гражданското общество да търсят компромиси в името на оцеляването на хората и природата.

Авторите на този сценарий описват успешното предаване на властта: Путин разбира, че му трябва приемник, който хем да бъде достатъчно популярен сред хората, хем да може да решава и конфликтите вътре сред руския елит. В близкото обкръжение на Путин такъв човек няма, тъй че изборът пада върху независимия банкер и милиардер Преображенский - един достатъчно лоялен човек, който обаче не крие тревогите си заради ръста на корупцията и национализма.

Вече като президент Преображенский поставя нови приоритети: развитие на инфраструктурата, подобряване на екологията, съкращаване на военния бюджет, отделяне на бизнеса от властта. Той успява да подобри отношенията с украинския си колега Зеленски, да се договори за примирие в Донбас и за постепенно вдигане на европейските санкции. Всичко това дава положителни импулси и на икономиката. Френският президент Макрон оглявява европейска инициатива за подобряване на отношенията с Русия, а преизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп не проявява интерес към по-нататъшна ескалация на напрежението. В Кремъл също ревизират враждебното си отношение към Запада, защото все повече се увеличават страховете от нарастващите амбиции на Китай.

"Орелът нервничи": Русия продължава конфликта си със Запада

Според този сценарий, през 2024 година в Русия ще има вътрешна стабилност - но на фона на редица конфронтации. На пръв поглед в международната политика нещата се развиват по вкуса на Кремъл: в Сирия цари относително спокойствие, а САЩ притискат Китай, което облекчава Русия. Но след като САЩ разполагат свои военни бригади в Полша, Кремъл принуждава Беларус да допусне руска авиобаза на своя територия, отплащайки се с евтин петрол. През 2022 година над естонския бряг се сблъскват руски изтребител Су-35 и испански боен самолет "Юрофайтър Тайфун". Москва и Вашингтон успяват да се справят с тази криза, но нещата стигат до ръба на мащабна ескалация.

Вътре в страната цари затишие, протести почти няма. Властта отпуска пари за социални проекти и така временно успява да замаскира сериозните вътрешни проблеми. Президент на страната е Максим Троицкий, полковник с богат боен опит в Сирия и с успешни спецоперации в Близкия изток, за когото се предполага, че дори е провокирал гражданската война в Саудитска Арабия. Путин го избира не само заради лоялността, но и заради ефективността му. И дълго го подготвя за новата му роля - най-напред издигайки го през 2022 година за вицепремиер.

Заради конфликта в Саудитска Арабия цената на петрола се покачва, а това помага на Русия, чиято икономика не процъфтява, но и не рухва. В САЩ Тръмп печели втори мандат и тръгва на конфронтация с Китай, което пък води до световна икономическа рецесия. Проблемите на европейските демокрации неочаквано се оказват полезни за Кремъл: в ЕС продължава кризата с мигрантите, а това помага на руснаците да се примирят със съдбата си, макар че не се чувстват особено щастливи в своята страна.

Освен това Кремъл обявява война на корупцията. Сред първите жертви е опозиционният лидер Алексей Навални, който през 2021 година е осъден заради финансови помощи, отпуснати му от Запада. Разбира се, чистките не засягат близкото обкръжение на Путин - те просто отвличат вниманието.

Троицкий обещава да отвори нова страница в историята на Русия, но е твърде неопитен и освен това не се захваща с истинските проблеми на страната. Всъщност той би трябвало да модернизира икономиката, да заглади противоречията между елитите, които са зависими от цената на петрола, да разплете възела на противоречията в Донбас и да изгради конструктивни отношения със Запада. Във въздуха все още витае надежда, но тъкмо надеждата, а не отчаянието подхранва революциите, констатират авторите на този сценарий.

"Орелът настръхва": дълбока криза в Русия

В основата на този сценарий са залегнали два отрицателни фактора. В началото на второто десетилетие на 21 век глобалната криза в световната икономика нанася тежък удар на Русия, а цената на петрола рухва до 15 долара за барел. Фондът за национално благосъстояние е изразходван само за няколко месеца. Икономиката не може да бъде стабилизирана. Ескалацията на вътрешното напрежение води и до неконтролируема корупция. Държавните структури на практика вече не функционират, социалното напрежение расте, между федералния център и периферията възникват непреодолими противоречия. Прозападните елити в Русия са изтикани от националистически настроените силови структури.

Русия получава сериозен удар и на международната сцена, след като новоизбраната президентка на САЩ Елизабет Уорън взима в свои ръце инициативата за решаване на конфликтите около Грузия и Украйна. През 2021 година Путин се съгласява Донбас да бъде върнат под украински суверенитет, а малко след това Киев получава покана за членство в НАТО. Това от своя страна подсилва позициите на руските националисти. В същото време поради недостиг на средства Кремъл трябва да се откаже от активната си външна политика в Близкия изток, в Латинска Америка и в Африка.

Популярността на Путин спада. През 2023 година той си избира наследник: лоялния му сподвижник и министър на отбраната Сергей Шойгу. Първите месеци от президентския мандат на Шойгу съвпадат със задълбочаването на кризата в световната икономика. Отношенията със САЩ стават откровено враждебни. На фона на нарастващите протести вътре в страната Путин е назначил нов вътрешен министър: Игор Стрелцовский. През лятото на 2025 година вече става ясно, че Шойгу не се справя и тъкмо Стрелцовский поема инициативата, нареждайки жестока разправа с протестиращите. През декември Шойгу се оттегля „по здравословни причини", а Стрелцовский временно поема поста му. За да опази единството на страната, той уволнява ръководителите на региони, които не се справят с вълната от протести. Под предлог, че е възникнала непосредствена опасност за Русия, временният президент съсредоточава многочислени войски по границите с Украйна и Грузия. Към този момент Киев и Тбилиси вече са получили статут на кандидати за членство в НАТО и са се съгласили да приемат войски на Алианса на своя територия.

Дали този мрачен сценарий ще се сбъдне? А може би ще се сбъдне някой от оптимистичните сценарии? Например онзи, в който за президент на Русия е избрана "Екатерина Надежная".

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.