Н а 24 февруари се навършват три години от пълномащабното нападение на Русия срещу Украйна. Въпреки широко разпространеното убеждение, Кремъл не успя да постигне бърза победа, а войната се трансформира в продължително изтощение. Русия демонстрира инерция през 2024 г., но постигна само ограничени териториални победи и не успя да изтласка украинските сили от Курската област в Русия.
Русия продължава да контролира около 20 процента от украинската територия, след като през 2024 г. спечели над 4000 квадратни километра земя. Москва продължава да бомбардира украински градове, докато Украйна извършва атаки с дронове срещу руски кораби и военни превозни средства. От януари 2022 г. Украйна е получила около 407 милиарда долара помощ, включително над 118 милиарда от Съединените щати, въпреки че анализатори предупреждават за умора на донорите. Боевете и въздушните удари са довели до над 40 000 цивилни жертви, като 4 милиона души са били вътрешно разселени, а 6,8 милиона са избягали от Украйна, по данни на Global Conflict Tracker.
14,6 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ.
Опитът на президента Доналд Тръмп да посредничи за прекратяване на боевете беше белязан от сериозна критика, тъй като той напълно пренебрегна Украйна и Европа в разговорите си с Путин и последвалата среща между американска и руска делегация.
Дълъг и скъп конфликт
Въоръженият конфликт в Източна Украйна избухна в началото на 2014 г. след анексирането на Крим от Русия. Предходната година протестите в Киев срещу решението на украинския президент Виктор Янукович да отхвърли сделка за по-голяма икономическа интеграция с Европейския съюз бяха посрещнати с насилствени репресии от силите за сигурност. Протестите ескалираха и през февруари 2014 г. Янукович избяга от страната.
Месец по-късно, през март 2014 г., руските специални части поеха контрола върху полуостров Крим. Руският президент Владимир Путин заяви, че е необходимо да се защитят правата на руските граждани и рускоговорящите в Крим и Югоизточна Украйна. След това Русия официално анексира Крим, след като кримските жители гласуваха на оспорван местен референдум да се присъединят към Руската федерация. Кризата задълбочи етническите разделения в региона и два месеца по-късно проруските сепаратисти в източните украински области Донецк и Луганск проведоха референдуми за независимост.
Конфликтът между подкрепяните от Русия сили и украинските военни бързо прерасна в активна фаза, въпреки че Русия отрече военно участие. Както Украйна, така и НАТО съобщиха за руски войски и военно оборудване близо до Донецк, както и за трансграничен обстрел от Русия. Конфликтът премина в безизходица с редовни обстрели и сблъсъци по фронтовата линия.
Russia launched a full-scale invasion of Ukraine confirming the West's worst fears with the biggest attack by one state against another in Europe since World War II https://t.co/zcMPQTBBUb pic.twitter.com/ZOwrrT8L7D
— Reuters (@Reuters) February 24, 2022
През октомври 2021 г. месеци на събиране на разузнавателна информация и наблюдение на натрупването на руски войски доведоха до брифинг в Белия дом, на който американските разузнавателни, военни и дипломатически лидери обсъдиха почти сигурното предстоящо масово руско нахлуване в Украйна. Преди инвазията администрацията на Джо Байдън разреши по-широкото разпространение на разузнавателна информация, както със съюзниците, включително Украйна, така и публично. Комерсиални сателитни изображения и социални медии показаха натрупване на ракети и тежки оръжия, насочващи се към Украйна, без официално обяснение от Кремъл. През декември 2021 г. Русия настоя за прекратяване на военните дейности на НАТО в Източна Европа и Централна Азия, както и да се откажат от разширяването на НАТО към Русия и да попречат на Украйна да се присъедини към Алианса в бъдеще. Съединените щати и НАТО отхвърлиха тези искания и заплашиха с тежки икономически санкции срещу Русия.
През февруари 2022 г. сателитни изображения показаха най-голямото разполагане на руски войски по границата с Беларус след края на Студената война. Преговорите между Съединените щати, Русия и европейските сили не доведоха до споразумение. В края на февруари 2022 г. Съединените щати предупредиха за предстояща инвазия, позовавайки се на увеличаващото се руски военно присъствие на границата с Украйна. Президентът Путин нареди войските си да влязат в Луганск и Донецк за "мироопазваща операция". Съединените щати отговориха, като наложиха санкции на тези региони и на газопровода "Северен поток 2". Въпреки това, точно преди инвазията, лидерите на САЩ и Украйна не можеха да се договорят относно вероятността от руска военна заплаха, като украинските власти минимизираха възможността за нахлуване и забавяха мобилизирането на войските и резервите.
Нафевруари 2022 г., по време на последното усилие на Съвета за сигурност на ООН да разубеди Русия да нахлуе в Украйна, Путин обяви началото на пълномащабна сухопътна, морска и въздушна инвазия, насочена срещу украински военни активи и граждански цели. Путин заяви, че целите на операцията са демилитаризация и денацификация на Украйна, както и прекратяване на предполагаемия геноцид срещу руснаците на територията на Украйна. Американският президент Джо Байдън нарече атаката "непровокирана и неоправдана" и наложи строгите санкции срещу висшите служители на Кремъл, включително Путин и руския външен министър Сергей Лавров, четирите най-големи банки в Русия и руската енергийна индустрия в координация с европейските съюзници. На 2 март 141 от 193 държави-членки на ООН гласуваха да осъдят нахлуването на Русия по време на извънредна сесия на Общото събрание, настоявайки Русия незабавно да се изтегли от Украйна.
Тъй като първоначалната руска инвазия беше забавена през март, ракетни удари с голям обсег причиниха сериозни щети на украинските военни активи, жилищни райони и инфраструктурата за комуникации и транспорт. Болници и жилищни комплекси също бяха обстрелвани и бомбардирани. В края на март Русия обяви "намаляване на военната активност" около Киев и Чернигов, което завърши с пълното изтегляне на руските войски от столичния регион на Украйна до 6 април. В околностите на Киев цивилни свидетели съобщиха за военни престъпления, извършени от руските сили, включително разкази за бързи екзекуции, изтезания и изнасилвания.
На 18 април Русия започна нова голяма офанзива в Източна Украйна след неуспешния си опит да превземе столицата. До май руските сили завзеха Мариупол, важен стратегически пристанищен град на югоизток, като безразборни и целенасочени атаки срещу цивилни доведоха до обвинения срещу Русия за нарушения на международното хуманитарно право. От лятото на 2022 г. боевете се ограничиха до източната и южната част на Украйна, като руски крилати ракети, касетъчни боеприпаси и термобарични оръжия опустошаваха пристанищни градове по Черно и Азовско море.
Превземането на няколко украински пристанища и блокадата на износа на храни усложниха глобалната продоволствена криза. Украйна беше основен доставчик на храни за Световната продоволствена програма (WFP), която помага на уязвимите групи по света. Въпреки това, през юли 2022 г., Русия и Украйна подписаха споразумение за освобождаване на зърно от контролираните от Русия пристанища, което спомогна за облекчаване на кризата, но сделката беше прекратена през октомври. Впоследствие Украйна успя да осигури безопасни морски пътища чрез съседни държави от НАТО като Румъния и България, което позволи увеличение на износа на зърно през 2023 г.
Междувременно, през август 2022 г., военните действия в района на Запорожката ядрена централа породиха международни опасения от възможна ядрена катастрофа. Атаките срещу централата продължават и в момента.
През септември 2022 г. Украйна постигна значителен напредък на североизток и започна контраофанзива на юг. Тя успя да си върне голяма част от територията около Харков и Херсон, принуждавайки Русия да се оттегли от важни стратегически области.
When the war in Ukraine finally grinds to a halt, leaving half the nation either rotting in graves or crippled for life, Volodymyr Zelensky will be lounging in Miami, swimming in billions of blood-soaked cash and yapping away on some shitty TV talk show like nothing happened... pic.twitter.com/5fz2mfggHU
— Richard (@ricwe123) February 21, 2025
Украйна възстанови значителна част от територията в района на Харков, като изненада руските сили и прекъсна важни линии за доставки в близост до Лиман, преди да се установи на нова фронтова линия. В Южна Украйна украинските войски си върнаха град Херсон и принудиха Русия да се оттегли от цялата територия на запад от река Днепър. След това Русия преразпредели сили на изток към Донецк и изпрати десетки хиляди подкрепления в района преди започването на офанзивата през февруари 2023 г. По-късно през същия месец Владимир Путин предприе нелегитимна анексия на четири окупирани територии: Луганск, Донецк, Херсон и Запорожие. В съпътстващата реч той изрази потенциала за ядрена ескалация, като спомена използването на ядрени оръжия от Съединените щати срещу Япония по време на Втората световна война.
След зимната безизходица Путин обяви планове през февруари да превземе целия Донбас до март 2023 г. в офанзивен скок. Атаката обаче постигна само малък напредък и бързо се трансформира в продължителна обсада на Бахмут, град със сравнително ограничена стратегическа стойност, но с важна символична роля. До края на май Русия пое контрол над града, а опитите на Украйна да си възвърне територията бяха неуспешни. Според изчисления на Съединените щати, Русия е понесла около сто хиляди жертви в Бахмут.
На 6 юни 2023 г. се случи пробив в язовир Нова Каховка, разположен на около шестдесет километра северно от Херсон, на река Днепър, което доведе до сериозни наводнения в югозападна Украйна и засегна над осемдесет хиляди души, живеещи в крайречната зона. Украйна обвини Русия за взривяването на язовира с цел да предотврати югоизточна офанзива. Украинският оператор на язовира заяви, че съоръжението е било унищожено безвъзвратно. През юни 2023 г. Украйна започна дългоочакваната контраофанзива, опитвайки се да пробие руската отбрана в източните части на Донецка област и на юг в Запорожка област, като същевременно създаде “сухопътен коридор” към Крим. Украинските войски срещнаха сериозна съпротива и понесоха тежки загуби срещу добре укрепени руски позиции, въздушно превъзходство и минни полета. Въпреки това Украйна постигна малки успехи на определени места и засили атаките си срещу мостове към Крим, руски кораби и сгради в Москва.
От началото на военния конфликт на 24 февруари 2022 г., Съединените щати са предоставили над 118 милиарда долара помощ за Украйна, включително около 65 милиарда долара незабавна военна помощ.
В началото на 2023 г. администрацията на Байдън одобри доставката на все по-модерни оръжия, като системата за противовъздушна отбрана Patriot, която се оказа от решаващо значение за защитата срещу руски въздушни удари, както и бойни танкове от най-висок клас. Присъствието на американските войски в Европа също нарасна до повече от сто хиляди души. Въпреки продължаващото осъждане на действията на Русия от ключови международни участници, Москва продължава да укрепва стратегическите си партньорства. Северна Корея и Иран споделят разузнавателна информация и военна техника, докато други държави, като Индия и Китай, започнаха да закупуват руски петрол и газ на намалени цени.
На 23 юни Путин се сблъска с голямо вътрешно предизвикателство, когато Евгений Пригожин, бившият лидер на наемническата група “Вагнер”, обвини руското Министерство на отбраната в обстрел на силите си и обяви "марш на справедливостта", целящ да свали военното ръководство. Бунтът последва месеци на напрежение между Пригожин и Министерството на отбраната. Силите на “Вагнер” бързо окупираха Ростов на Дон, завзеха южния военен щаб на Русия и напредваха към Москва. Путин нарече похода "предателство" и предложи амнистия за войниците, които се оттеглят. На 24 юни президентът на Беларус, Александър Лукашенко, посредничи, за да бъдат Пригожин и неговите бойци преместени в Беларус. Два месеца след бунта Пригожин загина при катастрофа с частен самолет извън Москва. Американски служители предполагат, че експлозия, вероятно поръчана от Путин, е довела до свалянето на самолета.
През ноември 2023 г. главнокомандващият на украинските сили, Валерий Залужний, заяви, че войната е достигнала задънена улица след неуспешната контраофанзива на Украйна. В резултат на стратегическо напрежение между президента Зеленски и неговия висш военен съветник, Залужний беше заменен с опитния генерал Александър Сирски на 8 февруари 2024 г. След назначаването на Сирски, той разпореди изтегляне на войските от Авдиевка, стратегически важен град в Донецк, където боевете продължиха четири месеца. Той обясни, че отстъплението е необходимо, за да се предотврати обкръжаването на украинските сили. Това решение обаче доведе до една от най-значимите руски победи на бойното поле след превземането на Бахмут през май 2023 г.
Последни развития
В началото на август 2024 г. Украйна започна Курската офанзива — изненадващо нахлуване в Курска област на Русия. Това е първата трансгранична офанзива, проведена основно от украинските военни сили, с цел да се отклонят руските войски и ресурси от Източна Украйна. Украинските войски превзеха 1250 квадратни километра руска територия, но напредъкът бе спрян, след като Русия разположи над 50 000 войници, за да противодейства на атаката. Русия твърди, че е успяла да възстанови приблизително половината от територията, загубена в Курск. През януари 2025 г. Украйна започна второ нахлуване, но напредъкът остана ограничен поради бързата реакция на руските сили. Над 10 000 севернокорейски войници се присъединиха към руските сили по време на двете офанзиви, понесли сериозни загуби, след което бяха изтеглени през февруари 2025 г.
Украйна продължава да оказва натиск върху Русия чрез непрекъснати атаки срещу руската инфраструктура. През май 2024 г. Русия съобщи, че украински дронове са атакували цивилни в Белгородска област, като в резултат на атаката са загинали шестима души. През ноември 2024 г. Украйна нанесе най-големия си удар с дрон на руска територия, опитвайки се да атакува Москва. Месец по-късно украински дронове проникнаха дълбоко в руска територия, достигайки Казан. Като част от постоянните атаки срещу критичната инфраструктура на Русия, украинските дронове продължават да се насочват към петролни рафинерии, депа и заводи за преработка на газ.
Междувременно руските сили безмилостно се стремят да отслабят украинската фронтова линия. През май 2024 г. Русия започна офанзива в района на Харков, която, въпреки териториалните придобивки, в крайна сметка бе спряна. Есенните и зимните кампании на Русия, обаче, навлязоха по-дълбоко в източната и югоизточната част на Украйна, особено в Донецк, където бяха превзети над 4000 квадратни километра украинска територия. Въпреки някои съмнения сред международните наблюдатели и критици, Русия остава уверена в устойчивостта на военновременната си икономика.
Завоалираните заплахи на Путин за използване на ядрени оръжия по време на войната продължават да пораждат опасения от ескалация. През юни 2023 г. Русия обяви преместването на тактически ядрени оръжия в Беларус, а Беларус потвърди получаването им през декември 2023 г. През юни 2024 г. двете страни проведоха съвместни учения с ядрени оръжия. През ноември 2024 г. Путин направи промени в ядрената доктрина на Русия, заявявайки, че Русия ще третира конвенционална атака от страна на съюзник на ядрена държава като основание за нанасяне на ядрен удар.
Украйна продължава да получава постоянна помощ от Съединените щати, а държавите-членки на НАТО продължават да подкрепят военните усилия на страната.
Големите различия, разделящи руските и украинските условия за мир
Решението на руския президент Владимир Путин от 2022 г. да нахлуе в Украйна все повече изглежда като изключително голяма грешка, но той продължава войната, въпреки нарастващите разходи, които включват и сериозни санкции срещу Русия. Той постави икономиката си на военна основа и е убеден, че Русия може да издържи по-дълго от Украйна, като се има предвид по-голямото население и икономика на страната. Путин не е проявил сериозен интерес към преговори, освен ако те не се водят при неговите условия.
Той не признава правото на Украйна да съществува като суверенна и независима държава. Първоначално той настояваше Украйна да се демилитаризира, да приеме неутралитет и да признае Крим за руски, както и да признае така наречените Донецка и Луганска „народни републики“ като независими държави. През септември 2022 г. Путин официално анексира Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон — въпреки че руските сили не са окупирали всички тези територии. Той постави приемането на тези анексии от Киев като основно условие за уреждане на конфликта. Тези региони обаче, както и техните жители, остават под руска окупация, описани като „тоталитарен ад“, в който „всички следи от Украйна се заличават“.
Основните искания на украинския президент Володимир Зеленски през 2022 г. бяха пълно изтегляне на руските войски и възстановяване на границите на Украйна от 1991 г., обезщетение за щетите, понесени от страната, и подлагане на отговорност на военнопрестъпниците (включително Путин, обвинен от Международния наказателен съд за извозването на украински деца в Русия). Много украинци възприемат войната като екзистенциална заплаха, което обяснява яростната съпротива на страната.
Последните проучвания обаче показват, че мнозинството от украинците подкрепят преговорите, въпреки че значителна част от населението се противопоставя на териториалните отстъпки. Това може да ограничи възможностите за маневриране на Зеленски в случай на преговори. В края на 2024 г. той даде сигнал за известна гъвкавост, като заяви, че боевете могат да приключат с връщането на украинските земи, които да бъдат преследвани чрез дипломатически средства, при условие че Украйна получи членство в НАТО.
Путин и Тръмп започват преговори за мир без Украйна и Европа
На 13 февруари 2025 г. Доналд Тръмп проведе "дълъг и продуктивен" телефонен разговор с Владимир Путин, в който се договориха да започнат преговори за мир в Украйна. Последва разговор с украинския президент Зеленски, който подчерта необходимостта от спиране на руската агресия. На Мюнхенската конференция обаче, фокусът върху Украйна разкри разногласия в Европа относно ролята й в мирния процес, а САЩ и Русия продължават да водят преговори без активно участие на Киев.
Две делегации от САЩ и Русия се срещнаха в Саудитска Арабия без представители на Украйна и Европа.
Съединените щати и Русия се споразумяха за четири принципа след разговори, продължили повече от четири часа в Саудитска Арабия, каза държавният секретар на САЩ Марко Рубио във вторник.
- “Да възстановим функционалността на съответните ни мисии във Вашингтон и Москва. За да можем да продължим да се движим по този път, трябва да имаме дипломатически съоръжения, които работят и функционират нормално.”
- “Ние ще назначим екип на високо ниво от наша страна, който да помогне в преговорите и работата до края на конфликта в Украйна по начин, който е траен и приемлив за всички ангажирани страни.”
- “Да започнем да обсъждаме, мислим и разглеждаме както геополитическото, така и икономическото сътрудничество, което може да бъде резултат от края на конфликта в Украйна.”
- “Петимата от нас, които бяхме тук днес... ще останем ангажирани в този процес, за да сме сигурни, че той се движи по продуктивен начин.”
Петимата души, за които Рубио спомена, бяха самият той, съветникът по националната сигурност Майк Валц, специалният пратеник Стив Виткоф, както и руският външен министър Сергей Лавров и съветникът на президента Юрий Ушаков.
Говорителят на Държавния департамент Тами Брус съобщи, че екипите за преговорите ще са двустранни:
Рубио и Лавров се споразумяха да „назначат съответните екипи на високо равнище, които да започнат работа по пътя за прекратяване на конфликта в Украйна възможно най-скоро по начин, който е траен, устойчив и приемлив за всички страни".
Зеленски осъди срещата между САЩ и Русия
Украинският президент Володимир Зеленски критикува разговорите между американски и руски официални лица в Саудитска Арабия за обсъждането им на войната в Украйна без украинско участие, предаде АФП.
„Провеждат се разговори между представители на Русия и представители на Съединените американски щати. За Украйна отново за Украйна и без Украйна“, заяви Зеленски по време на официално посещение в Турция.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!