Р умънските граждани с право на глас, които живеят извън територията на Румъния, започнаха да гласуват днес на втория тур на президентските избори, съобщава агенция Аджерпрес. Зад граница са разкрити 950 избирателните секции, като румънците в чужбина могат да гласуват и чрез кореспонденция.
Гласуването зад граница е организирано в три дни, както беше и на първия тур на изборите на 24 ноември, след който до балотаж достигнаха независимият кандидат Калин Джорджеску и лидерката на дясноцентристката опозиционна партия „Съюз за спасение на Румъния“ Елена Ласкони. На първия тур на изборите в чужбина гласуваха 821 703 души.
Днес гласуването е от 12:00 ч. до 21:00 ч., а в събота и неделя – от 7:00 ч. до 21:00 ч. местно време.
Румънците в Нова Зеландия, Австралия и в Азия вече гласуват, а след няколко часа ще започне и изборният процес в Италия – страната с най-многобройна общност от румънци, посочва телевизия Диджи 24. До момента са гласували над 3200 души, допълва телевизията.
Румънските граждани, които се намират в чужбина в деня на изборите, независимо дали имат или не местожителство в дадена държава, могат да гласуват в някоя от 950-те разкрити избирателни секции, уточнява Аджерпрес.
Разкриха как Русия атакува и може да превземе Румъния отвътре
Вотът чрез кореспонденция е възможен след като избирателят е поискал изпращане по пощата на изборните книжа до адреса му в чужбина. Най-многобройни искания за упражняване на вот чрез кореспонденция са пристигнали от румънски граждани във Великобритания – 1609 души, Германия – 1347 души, Швейцария – 555 души, Нидерландия – 421 души, Франция – 410 души. Над 300 искания за вот чрез кореспонденция са пристигнали от Испания, Италия, САЩ и Белгия, информира Аджерпрес.
За гласуване в избирателни секции зад граница най-многобройни искания са пристигнали от Нидерландия – 1653, Великобритания – 1107, Германия – 732, Италия – 478, Франция – 471, Белгия – 436, Испания – 409.
Ако има избиратели, които не са се регистрирали на портала www.votstrainatate.ro, те могат да гласуват в избирателните секции зад граница, като ще бъдат вписани в допълнителни избирателни списъци.
Изборният ден може да бъде удължен максимум до 23:59 ч., ако пред избирателните секции все още има желаещи да гласуват след 21:00 ч. Всички избирателни секции в чужбина са с постоянно видеонаблюдение.
Избирателите гласуват в тайни стаички, като прилагат печат с надпис „Гласуван“ в полето, което съдържа името на кандидата, когото са избрали. След това гласоподавателят пуска бюлетината в урната и връща печата на председателя или на някой от членовете на избирателната секция.
[OPINION @raalcom] Following the first round of the presidential elections in #Romania, the parliamentary elections yielded results that confirmed a shift in public opinion towards authoritarian and nationalist right-wing ideologies.https://t.co/J9MiRcxaOo
— TVP World (@TVPWorld_com) December 6, 2024
В интервю за БиБиСи независимият кандидат за президент на Румъния Калин Джорджеску отрече, че неговият изненадващ успех на първия тур на президентските избори е резултат от подкрепена от Русия операция за влияние и каза, че не се интересува от „лъжите“ на румънските разузнавателни служби.
Джорджеску каза пред БиБиСи, че не е „човек на Москва“ и постави под съмнение войната в Украйна.
Във връзка с информациите, представени от румънските тайни служби за наличие на руски хибридни атаки по време на изборите в Румъния, Джорджеску коментира: „Те не могат да приемат, че румънският народ най-накрая е казал: „искаме живота си обратно, нашата страна, нашето достойнство“.
Той се представи като борец срещу системата, похвали Доналд Тръмп и унгарския президент Виктор Орбан, а за руския президент Владимир Путин каза, че е „патриот и лидер“, но уточни, че „не му е фен“.
Запитан за войната в Украйна, Джорджеску първо отговори с въпрос: „Сигурна ли сте в това?“, отбелязва журналистката на БиБиСи Сара Рейнсфорд и допълва, че изглежда Джорджеску отрича самото съществуване на война в Украйна. Журналистката определя интервюто с Джорджеску като "раздразнително" на моменти.
Кандидатът за президент каза, че Румъния се интересува единствено от това да има мир по границата си. Той отказа да се произнесе дали това трябва да стане при условията на Киев.
На въпрос дали е съгласен да подкрепи Украйна, както се изразява ЕС, „толкова дълго, колкото е необходимо“, Джорджеску отговори: „Не“.
„Съгласен съм само с това, че трябва да се погрижа за народа си. Не искам да въвличам народа си“, отговори той, като уточни, че Румъния – член на ЕС и НАТО, няма да оказва повече военна или политическа подкрепа на съседката си.
САЩ призоваха Румъния да разследва потенциална руска кибернамеса в изборите
„Нула. Всичко спира. Трябва да се грижа само за моя народ. Ние самите имаме много проблеми“, посочи Джорджеску в интервюто за БиБиСи.
Това би било драматична промяна в позицията на Букурещ, която ще бъде „музика за руските уши“, отбелязва британската медия.
Президентът в Румъния има значителна власт, включително влияние в области като външната политика. Той е и главнокомандващ на въоръжените сили и назначава министър-председателя.
Румъния има дълга граница с Украйна и е твърд поддръжник на Киев след пълномащабната инвазия през 2022 г. Букурещ предостави система за противоракетна отбрана „Пейтриът“, финансова подкрепа на Киев и се превърна в ключов маршрут за износ на украинско зърно.
Ако Джорджеску бъде избран за президент, Румъния ще се присъедини към Унгария и Словакия като симпатизанти на Русия на източния фланг на НАТО, посочва БиБиСи. Той отказа да определи Русия на Владимир Путин като заплаха за сигурността на Запада, отбелязва още медията.
* Във видеото: Румъния гласува за парламент
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!