"Това вече не е живот, а ад": Спасителните мисии на фронта в Украйна

Д окато се готви за поредната спасителна мисия на източния фронт на Украйна, 35-годишният Антон Яремчук e благодарeн за мъглата. Тя ще го предпази, заедно с колегата му Пилип, от руските дронове, които атакуват от небето. Бронираният му ван ще осигури допълнителна защита – но само до определен момент. Всяко пътуване може да бъде последно.

През декември шрапнел от атака с дрон разкъса ясно маркирана бронирана машина, използвана от неговия екип, причинявайки наранявания, но за щастие без смъртни случаи. "Имахме изключителен късмет", споделя той.

Редовната дестинация на Антон е индустриалният град Покровск, който според него "се атакува ден и нощ". Руските сили се приближават към него, като са на по-малко от 2 км.

"Последните дни, в които влизахме, беше ад", казва Антон. "Все още има около 7000 души. Ще се опитаме да измъкнем някои хора от този кошмар."

Антон спасява цивилни от началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022г.  След като страната му е атакувана, украинският оператор напуска живота и кариерата си в Берлин, прибира се у дома и съосновава малка хуманитарна организация, Base UA. Оттогава той и екипът му са успели да измъкнат около 3000 цивилни от опасност, отвеждайки ги от фронтовите линии към по-безопасни зони. Покровск беше едно от тези места.

"Това е лудост", казва той пред журналисти от ВВС, докато се отправя към града. "Защото това беше убежището, най-безопасният град в региона и най-голямата болница. Евакуационният влак тръгваше от Покровск."

Ако руските сили превземат града, това ще лиши украинските военни от ключов център за доставки и транспорт. Украйна вече е загубила продукцията от решаваща въглищна мина в района – единствената, която произвежда коксуващи се въглища за стоманодобивната индустрия. Операциите бяха спрени през януари заради руското настъпление.

Антон носи турникет и отделен медицински комплект, прикрепен към предната част на бронята си. Бялото му яке е с лозунга "не оставяй никого".

Войната е оставила своя отпечатък, изтощавайки града от  живот. Улиците са пусти, а къщите са изоставени. Някои сгради са унищожени. Няма дим от комините на заснежените покриви. 

'It's like hell': Race to evacuate residents from Ukraine front-line city https://t.co/DWpa3n7p7P

— BBC News (World) (@BBCWorld) February 4, 2025

Олга, която вече чака край пътя,е увита в лилаво зимно палто с пухена качулка. Тя е една от шестимата души в списъка на Антон за евакуация. Тя отива да заключи дома си – движи се бързо, въпреки 71-те си години, предадоха от ВВС. И тогава тя се качва в микробуса и не поглежда назад.

"В тази къща съм от 65 години", казва Олга. "Трудно е да оставиш всичко зад гърба си. Но това вече не е живот, а ад. "

Децата и внуците й вече са избягали от бомбардировките.

По пътя, когато Антон забележи хора на улицата – а те са малко – той ги призовава да си тръгнат. Той спира колата, за да раздаде листовки, обясняващи, че евакуацията е безплатна, а помощ, включително място за престой и текущи плащания, има в град Павлоград на запад. Но някои хора отказват. 

V
'It's like hell': Race to evacuate residents from Ukraine front-line city
======

As he prepares to set off on another rescue mission on Ukraine's eastern front, 35-year-old Anton Yaremchuk is grateful for the fog. It will shield him and his...https://t.co/bPWg5rBMs4 pic.twitter.com/FkPMRYwoD1

— Επικαιρότητα - V - News (@VNews825817) February 5, 2025

"Трябва да остана", казва една възрастна жена. "Синът ми почина и трябва да съм близо до гроба му."

"Не мисля, че той би искал това", отговаря Антон.

Антон се движи бързо от адрес на адрес. Когато няма отговор в една къща, той се изкачва през висока метална порта, за да проучи. Той чука,вика, говори със съсед. Без следа от жената, която се надяваше да евакуира, Антон продължава.

"Спрях да гледам твърде много напред", казва той. "Мисля, че никой не знае какво ще се случи. Аз лично не мисля, че дори и да започнат някакви преговори, те скоро ще доведат до прекратяване на огъня."

Повече от това той очаква боевете да се влошат, ако преговорите започнат, тъй като и двете страни ще се опитат да спечелят влияние.

Последният цивилен за деня е 75-годишната Люба, чиято бяла коса наднича изпод шал, а вещите й са в няколко пластмасови торбички. Тя изглежда опечалена и трепва при всяка експлозия, предават от ВВС.

"Беше лошо", казва ми тя. "Лошо. Останахме сами. Няма власти. Хората просто биват убивани под небето", казва тя, жестикулирайки нагоре. "Няма газ, няма вода, няма електричество."

Микробусът вече е пълен с петима възрастни евакуирани и една черна котка. Никой не говори.

За Антон това е позната картина, но все пак болезнена.

След това пътуване до Покровск, един от екипите на Антон беше обстрелван от руски дрон. 28-годишен британски доброволец загуби ръка и крак, спасавайки цивилни – но сега е стабилен в болница.

След атаката групата на Антон спря евакуациите от Покровск и от други райони на фронтовата линия.

Украинска полицейска група, наречена "Белите ангели", все още изпълнява спасителни мисии в града. Казват, че "се опитват да бъдат много предпазливи и внимателни."

Вътре в града, в замръзващи мазета и неосветени домове, останалите жители – предимно възрастни – са оставени на милостта на руските бомби и артилерия, докато чакат Покровск да падне.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase