П очитателите на хорър жанра със сигурност са гледали класики като "Психо" на виртуозния Алфред Хичкок от 1960 година, "Тексаското клане" (The Texas Chain Saw Massacre) от 1974-та и "Мълчанието на агнетата" (1991), в който Антъни Хопкинс пресъздаде един от най-зловещите серийни убийци в света на киното.
(Видеото по-горе: Най-жестоките серийни убийци в историята)
Това, което вероятно не знаят обаче, е че и тримата злодеи в тези филми са базирани на една и съща реална личност, шокираща цяла Америка през 40-те и 50-те години на миналия век. Днес ще ви срещнем с Ед Гейн, носещ славно прякора си "Касапина от Плейнфийлд".
И ако това не е достатъчно да привлече вниманието ви, то нека опишем с няколко думи сцената, която заварва полицията в дома му през ноември 1957 година. Те не само откриват изчезналата местна жена, която издирват (мъртва, обезглавена и увиснала на глезените си), но и заварват мебелировка, която едва ли са забравили някога - абажури от човешки лица и черепи, дивани и столове, тапицирани с човешка кожа и най-различни предмети в този стил, изработени от Ед. Но както се казва, всичко по реда си.
Ранният живот на Ед Гейн и първото му убийство
Роден като Едуард Теодор Гейн на 27 август 1906 г. в Ла Крос, Уисконсин, един от най-ужасяващите престъпници на своето време израства изцяло под влиянието на своята властна и религиозна майка Аугуста. За мнозина вероятно е клише, но именно тя се оказва и основният фактор в трансформацията на Ед, възпитаван заедно с брат си Хенри, че светът е пълен със зло, жените са "съдове на греха", а пиенето и безсмъртието са инструментите на Сатаната.
Твърдо решена да защити семейството си от покварата и злото, което дебне от всеки ъгъл, Аугуста настоява да се преместят от Ла Крос в Плейнфийлд. Държи децата си затворени в къщата и ги пуска единствено, когато ходят на училище. В резултат съучениците му го помнят като "труден за общуване и склонен към странни, необясними пристъпи на смях".
По същото време Ед страда и от синдрома на мързеливото око (зрителната способност на едното око е по-слаба от на другото) и има говорен ефект и логично, е честа жертва на различни хулигани. Въпреки трудното детство обаче, той обожава майка си. Тя е силната личност в семейството (баща му е плах алкохолик, който умира млад и почти не оказва влияние върху него) и добър пример.
Бързо "попива" уроците й за света и суровия й мироглед и никога не й противоречи, за разлика от Хенри, който често е склонен да поставя преценките й под съмнение. И точно този му навик му коства живота и... го превръща в първата жертва на Ед.
Инцидентът се случва през 1944 година, когато двамата братя се заемат да изчистят част от растителността в полето пред дома си, като я изгорят. Изненадващо обаче, огънят се разраства и излиза извън контрол. Когато пожарникарите пристигат, Ед им казва, че Хенри е изчезнал. Скоро след това тялото му е открито в близкото блато с лицето надолу, като причината за смъртта изглежда като задушаване.
Детето изглежда толкова съкрушено, че те логично приемат, че става дума за трагичен инцидент. А фермата вече е собственост само на Ед Гейн и майка му Аугуста, поне докато и тя си отива година по-късно. А след нея започва и десетилетието, в което Ед се превръща в смразяващия "Касапин от Плейнфийлд".
Ужасните престъпления на „Касапина от Плейнфийлд“
След кончината на майка си, Ед Гейн превръща къщата буквално в светилище в нейна памет. Запечатва стаите, които тя е използвала буквално по начина, по който са изглеждали, докато е била жива и се мести в малка спалня, встрани от кухнята. И тъй като никога не е умеел да общува с други хора, потъва все по-дълбоко в своите мании - изучава човешката анатомия, чете книги за експериментите на нацистите и романи на ужасите, гледа порно и развива все по-опасни фантазии.
До такава степен е "изчезнал" от града, че в продължение на десетилетие хората наоколо дори не знаят, че той още живее до тях. Или поне до месец ноември 1957 година, когато ужасът сковава Плейнфийд. В един хубав есенен ден собственичката на местната железария Бърнис Уордън изчезва безследно, оставяйки след себе си само петна от кръв. Тя е на 58 години и последно е видяна в магазина си, като последният й клиент е именно Ед, дошъл да купи от магазина галон антифриз.
По-горе: Сцена от филма Deranged (1974), една от първите екранизации на живота и престъпленията на Ед Гейн
Следата е достатъчна местните полицаи да решат да отскочат до дома му, за да го разпитат... като евентуален свидетел. Но никой от тях не е подготвен за това, което ще види и изправи косите им, оставяйки им кошмари за години напред. Защото влизайки в къщата, те заварват това, което по-късно вдъхновява създаването на горепосочените три филма - "Психо", Тексаското клане" и "Мълчанието на агнетата".
Не само че откриват жената, която издирват - мъртва, обезглавена, одрана като животно в кланица и увиснала на глезените й, но и редица шокиращи, ужасяващи предмети, изработени от него. Сред тях са полилеи с абажури от човешки глави, кресло и диван, тапицирани с човешка кожа, колан със зърна от гърди, женски полови органи, съхранявани в кутии за обувки, носове, сърца, купи за съдове от черепи, устни, използвани като шнур за щора, клинове от човешки крака, дори костюм, изцяло скроен от кожа на човек.
Освен ужасяващо само по себе си, това е достатъчно местните власти да разберат, че тук става дума за много мъртви души и много убийства. Те дори не могат да си представят колко жени са загинали от ръцете на Ед Гейн. А усмихнат, той им обяснява, че просто е искал да създаде кожен костюм, с който да възкреси мъртвата си майка Аугуста, по която е бил обсебен от дълги години, като даде възможност на душата й да пропълзи обратно в света на живите чрез него.
Колко хора е убил Ед Гейн?
След откритията, Ед е арестуван... и признат за невинен поради невменяемост. През 1957 година е изпратен в Централната държавна психиатрия, където е диагностициран с шизофрения. Въпреки това, десетилетие по-късно е счетено, че вече е годен да се изправи пред съда, където обаче е съден само за убийството на Бърнис Уордън.
Държавата счита, че целият процес е излишен, тъй като така или иначе той ще прекара остатъка от дните си в различни болнични институции. Но решението поражда друг важен въпрос - колко точно хора е убил през живота си Ед Гейн? До смъртта си през 1984 година, на 77-годишна възраст, той признава само за две убийства - това на Бърнис и на собственичката на кръчмата в Плейнфийлд Мери Хоган, изчезнала мистериозно през зимата на 1954 година.
По онова време обаче той е бил достатъчно предпазлив и никой дори не е се и сетил да свърже престъплението с него. Но макар този въпрос никога да не намира официално своя отговор, то фактите са достатъчно ужасяващи и показателни. В дома му, по време на първоначалния обиск, са открити около 40 тела.
А "Касапинът от Плейнфийлд" се превръща във вдъхновение за писатели като Робърт Блок (признал, че именно Ед го е вдъхновил да сътвори историята за филма "Психо" и героя й Норман Бейтс), в реализацията на филма "Тексаското клане" на Тоуб Хопър от 1974 година, съдържащ редица имитиращи нюанси от престъпленията на Ед и на серийния убиец Бъфало Бил от "Мълчанието на агнетата" от 1991 година, обожаващ да носи женски дрехи, изработени от кожите на жертвите му.
Със сигурност заглавия, смразили цели поколения зрители, но със също толкова голяма сигурност и наполовина не толкова ужасяващи, както историята на един съвсем реален сериен убиец... Ед Гейн, "Касапина от Плейнфийлд".
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!