Възходът на Мусолини – диктаторът, който превърна Италия във фашистка държава

Б енито Мусолини несъмнено е един от най-жестоките и авторитарни диктатори в историята на Европа. Известен с прякора си Дуче („Лидерът“), той е създател на фашизма в Италия и управлява страната в продължение на повече от две десетилетия.

Мусолини идва на власт в размирните години след края на Първата световна война, възползвайки се от неспособността на тогавашното правителство да се справи с тежките проблеми, пред които била изправена страната.

Ранните години на Мусолини

Мусолини е роден на 29 юли 1883 г. в Предапио, малък град в провинция Форли-Чезена. Семейството му далеч не е толкова бедно, колкото твърди по-късно самият той, отбелязвайки, че е „човек от народа“.

Баща му Алесандро Мусолини е ковач, журналист и отявлен социалист, а майка му Роза Малтони – католическа учителка.

Любопитна подробност е, че бъдещият диктатор в кръстен на мексиканския президент Бенито Хуарес, а средните му имена – Андреа и Амилкаре, са му дадени в знак на почит към италианските социалисти Андреа Коста и Амилкаре Чиприани.

On this day in 1919: Mussolini founds his radical Party and modern Facism is born https://t.co/2O5920WTw3 pic.twitter.com/zUCW2sHxh1

— Telegraph Breaking News (@TelegraphNews) March 23, 2017

Ранните политически възгледи на Бенито Мусолини са силно повлияни от баща му. В началото на XX век той работи като учител, но скоро осъзнава, че това поприще не е за него.

През 1901 г. емигрира в Швейцария. Там става активен член на италианското социалистическо движение и дори се запознава с Владимир Ленин (години по-късно Ленин критикува италианските социалисти, че са загубили Мусолини за каузата си). През 1903 г. е арестуван от полицията в Берн поради агитация за гражданско неподчинение, а през 1904 г. се завръща в Италия.

Постепенно Мусолини се утвърждава като един от най-известните социалисти в родината си. През септември 1911 г. участва в бунт срещу италианската война в Либия, която определя като „империалистическа“. След това става редактор на вестника на Социалистическата партия „Аванти“. Под неговото ръководство тиражът му се повишава от 20 000 на 100 000. През 1940 г. американският писател Джон Гънтър дори го нарича „един от най-добрите живи журналисти“.

Изгонен от Социалистическата партия

Ситуацията се променя драстично през 1914 г., когато избухва Първата световна война. Италианската Социалистическа партия се обявява против военните действия, след като няколко души са убити по време на протест срещу войната. Това води до организирането на обща стачка, наречена „Червената седмица“. Мусолини първоначално подкрепя позицията на социалистите. В своя статия от август 1914 г. той пише „Далече от войната, оставаме неутрални“. Постепенно, обаче, той променя мнението си и започва да гледа на въоръжения конфликт като възможност за италианците в Австро-Унгария да се освободят от управлението на Хабсбургите.

AP PHOTOS: While Germany systematically wiped out traces of Adolf Hitler's Nazi regime after World War II, the legacy of his Axis ally, Benito Mussolini, remains in Italy. https://t.co/ZoVOcGfUwd

— The Associated Press (@AP) May 23, 2019

В крайна сметка Мусолини решава да подкрепи войната и призовава Италия да се включи в нея. Отговорът на Социалистическата партия не закъснява. Нейни представители отправят остри критики срещу него. Мусолини на свой ред отбелязва, че онези социалисти, които подкрепят пацифизма, не са в крак с духа на времето и не виждат, че в Италия съвсем скоро ще избухне революция.

Взаимното отправяне на обвинения достига своята логична развръзка и през 1914 г. той е изключен от редиците на Социалистическата партия. „Мусолини е по-скоро авторитарен революционер, отколкото ортодоксален марксист“, отбелязва историкът Майкъл Ебнър, който е автор на книга, посветена на италианския диктатор. „С избухването на Първата световна война той започнал да гледа на национализма и милитаризма като на ключ към извършването на така необходимите в неговите представи революционни промени“, добавя той.

Възходът на фашистите

През октомври 1914 г. Мусолини създава нов вестник, в който публикува материали, подкрепящи революционния национализъм и включването на Италия във войната. Той набира средства както от компанията „Ансалдо“, занимаваща се с производство на оръжия, така и от социалистически кръгове във Франция. Мусолини също така взема участие в Първата световна война, но е тежко ранен от експлозия на граната. Изписан е от болницата през август 1917 г.

Mussolini’s home town wants to build a fascism museum https://t.co/bfZ3rBJbNZ

— The Washington Post (@washingtonpost) February 1, 2018

След края на войната популярността на Социалистическата партия започва да расте, което притеснява представителите на средната и висшата класа в Италия. Мусолини съзира в това отлична възможност за осъществяването на своите политически амбиции. Така през 1919 г. той създава паравоенни отряди, които на практика са предшественици на неговата Фашистка партия. Тяхната цел е една – да извършват нападения срещу социалистите в цяла Италия.

Две години по-късно формацията на Мусолини официално се превръща в политическа партия. Нейните членове вярват, че националното единство трябва да бъде постигнато на всяка цена, включително и чрез насилие срещу инакомислещите. „Мусолини и неговите сподвижници мразели социалистите. Те ги смятали за страхливи предатели и врагове на Италия, които трябва да бъдат премахнати напълно“, отбелязва Ебнър. Паравоенните формирования на Мусолини, известни като Черните ризи, които нападали не само социалистите, но и профсъюзите, били подкрепяни финансово от богати земевладелци.

Походът към Рим

През нощта на 27 срещу 28 октомври 1922 г. около 30 000 Черни ризи пристигат в Рим и призовават либералния премиер Луиджи Факта да подаде оставката си. Кралят на Италия Виктор Емануил III подкрепя Мусолини и му връчва мандат да състави ново правителство (освен, че станал премиер, той оглавил и Министерството на вътрешните работи). Причините за решението на монарха са обект на противоречия и до днес. Повечето историци смятат, че кралят и консерваторите се страхували от избухването на гражданска война и сметнали, че Мусолини може да възстанови закона и реда в страната.

This weekend marks a century since Benito Mussolini’s first rally of what became the Fascist Party. Here’s what to know about the origins of fascism’s brutal ideology https://t.co/gOcH6sfGDK

— TIME (@TIME) March 23, 2019

„От този момент насетне цялата власт била в ръцете му. Той можел да използва както полицията, така и неговите паравоенни отряди“, отбелязва Ебнър. През юни 1924 г. хора, свързани с Мусолини, убили социалистическия лидер Джакомо Матеоти. В началото на следващата година той на практика признал своята вина за покушението в реч пред парламента, която според мнозина отбелязала началото на неговата фашистка диктатура. „Заявявам пред тази камара, пред света и пред Бога, че лично поемам цялата политическа, морална и историческа отговорност за случилото се…заявявам, че ако фашистите са организация на злодеи, то аз стоя начело“, отбелязал Мусолини.

Неговото управление, продължило до 1945 г., било белязано от насилие и постоянни гонения срещу всеки, осмелил се да се противопостави на фашистите. Възстановено било смъртното наказание за т. нар. политически престъпления. Пресата била изцяло под контрола на Мусолини. Той изградил истински култ към своята личност, представяйки се като могъщ и незаменим лидер. В „Доктрина на фашизма“, публикувана през 1932 г., Мусолини описва държавата като „всеобхватна; извън нея не могат да съществуват човешки или духовни ценности, още по-малко да имат каквато и да било стойност“.