Столтенберг призова страните членки на НАТО да увеличат разходите за отбрана

С амо 7 от 30-те членове на НАТО са изразходвали поне 2% от своя БВП за отбрана през 2022 г., показва годишният доклад на междуправителствения военен съюз, разпространен от централата на пакта в Брюксел, предаде БТА.

Дори войната в Украйна не успя да подтикне най-големите европейски сили да постигнат целите за разходи за отбрана, определени още през 2014 г., т.е. в годината на анексирането на Крим от Русия.

Според публикувания вчера доклад на НАТО, нито една от най-големите икономики в Европа не е постигнала общата цел

да изразходва 2 процента от своя БВП за отбрана. В целия военен алианс само седем от 30-те членове през миналата година са изразходвали поне 2% от БВП за целта. 

И въпреки че това възлиза на милиарди, официални лица и експерти предупреждават, че членовете на организацията ще трябва да харчат много повече, за да гарантират сигурността си, посочва изданието "Политико".

Данните на НАТО за 2022 г. показват, че макар съюзниците да наливат значително повече пари за отбраната си от години,

много от тях все още изостават в голяма степен от поставената през 2014 г. цел алиансът да изразходва 2% за отбрана в рамките на едно десетилетие. 

От 30-те членки само Гърция, Полша, балтийските републики, Великобритания и САЩ са похарчили повече от 2 процента от БВП

за отбрана през миналата година, показва годишният доклад на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. 

От трите най-големи икономики в ЕС най-близо до целта е Франция,

която изразходва 1,89% от своя БВП за отбрана. В същото време, въпреки многобройни обещания, Германия изостава с постигнатите 1,49%, а Италия е маркирала 1,51 на сто.

Министър-председателката на Естония Кая Калас, чиято страна според доклада е достигнала 2,12%

разходи за отбрана през миналата година, заяви в началото на седмицата, че е "доста шокирана", когато гледа кой изпълнява и кой не изпълнява целта.

"Хайде де, това не е възможно - мисля, че всички трябва да разберат, знаейки и виждайки какво се случва в Украйна, че не разполагаме с това време", каза тя пред "Политико". 

Докладът обаче подчертава как съюзниците от НАТО непрекъснато инвестират и сега харчат значително повече, отколкото при първото договаряне на целта. 

"Европейските съюзници и Канада увеличиха разходите за отбрана за осма поредна година. От 2021 до 2022 г. разходите за отбрана са се увеличили с 2,2% в реално изражение. Общо през последните осем години това увеличение добави 350 милиарда щатски долара за отбрана“, каза Столтенберг.

Шефът на алианса отбеляза, че НАТО е очаквала още две членки да постигнат целта, но техните икономики са нараснали с повече от очакваното, поради което разходите им са останали по-ниски като дял от БВП.

Разминаване между обещания и постижения

САЩ продължават да са най-щедри за отбраната в НАТО. 

Докато САЩ представляват 54% от икономическата продукция на алианса, те допринасят за 70% от разходите за отбрана, се отбелязва в доклада. 

Следващият по големина платец, Великобритания, отговаря за около 6% от общите разходи на алианса, а Германия - за около 5 процента. 

Всъщност в алианса съществува разбиране, че да обещаеш да увеличиш разходите за отбрана и да го направиш в действителност, не е едно и също нещо.

"Политическите прокламации за увеличаване на отбранителните способности са добре дошли", каза високопоставен служител на отбраната от Централна Европа. Поемането на обещания е лесно.

"Но да се изразходват значителни допълнителни средства за отбрана, е много трудно на практика", каза служителят, като посочи многобройните пречки, които засягат европейските държави.

Сред тях са неефективното планиране на отбраната,

недостигът на суровини за производство на оръжия и боеприпаси, дългите процедури за възлагане на обществени поръчки и ограниченият производствен капацитет, чието разширяване може да отнеме години. 

"Реалните разходи за отбрана ще се увеличат в някакъв момент,

но това ще отнеме поне няколко години - при условие, че съществуващата политическа воля е устойчива", добави служителят. 

Вчера Столтенберг подчерта пред журналисти в централата на НАТО в Брюксел, че въпреки направеното, "няма съмнение, че трябва да направим повече и трябва да го направим по-бързо".

"Темпото сега, когато става въпрос за увеличаване на разходите за отбрана, не е достатъчно високо",

каза той. "Моето послание към съюзниците е, че приветстваме това, което са направили, но те трябва да ускорят, трябва да постигнат повече в един по-опасен свят".

На практика посочената цел от 2% от БВП като разходи за отбрана вече се приема за необходим минимум, а не като таван.

Многостранни предизвикателства пред сигурността

Експертите предупреждават, че процентите далеч не са единствената мярка, която има значение, докато алиансът се бори с развиващите се заплахи за сигурността. 

Дебатът за двата процента "поставя по-голям акцент върху вложенията в колективната сигурност на алианса, а не върху резултатите",

казва Шеймъс П. Даниелс, анализатор на бюджета за отбрана в Центъра за стратегически и международни изследвания - базиран във Вашингтон мозъчен тръст.

"Членовете на НАТО трябва да инвестират съответните средства за отбрана", каза той, "но трябва да се съсредоточим повече върху това дали съюзниците осигуряват съвременни способности и сили, необходими за усилията за колективна сигурност".

Друг европейски дипломат призна пречките на този фронт, като например това, че Германия все още не е докоснала новия си фонд

за военна модернизация на стойност 100 млрд. евро. А някои съюзници инвестират в скъпоструващо оборудване, докато нямат достатъчно сили за евентуални операции. 

Но дипломатът посочи и няколко фактора, които тласкат напред европейските инвестиции в отбраната - включително икономическите ползи от харченето на пари за отбрана и възможните политически промени в САЩ. 

И макар че официални лица и експерти очакват Вашингтон да продължи да играе водеща роля в рамките на НАТО, се признава, че независимо от това кой е в Белия дом, вниманието на Америка ще се насочва все повече към Азия.

Макар че сегашната американска администрация силно подкрепя НАТО и изразходва огромни средства за подпомагане на Украйна,

някои гласове - включително републикански претенденти за президентския пост - поставят под въпрос тези разходи. 

Войната на Русия в Украйна "промени възприятията и всички разбират, че [САЩ] имат други приоритети, а не Европа", отбеляза вторият европейски дипломат.

Съществуват "опасения", каза дипломатът, свързани с евентуално "завръщане на републиканците".

Данните в доклада на Столтенберг показват, че Хърватия и Франция са най-близо до постигането на целта от 2%, като всяка от тях отделя по около 1,9% от БВП за отбрана.

На опашката се нареждат Белгия, Испания и Люксембург, чиито разходи за отбрана са под 1,2% от БВП.

Общите военни разходи на НАТО през 2022 г. се оценяват на над 1 трилион щатски долара. Очаква се лидерите на НАТО да договорят нова цел на срещата на върха във Вилнюс, Литва, през юли, а Столтенберг заяви, че 2% от БВП вече трябва да се разглеждат като минимум, а членовете да се стремят да напредват по-бързо, отколкото досега, за да достигнат по-високи нива, съобщи Ройтерс.

"Ще се застъпвам за по-амбициозно обещание от това, което поехме през 2014 г.",

каза той. "Ако през 2014 г. е имало нужда от увеличаване на разходите за отбрана, то сега това е още по-очевидно".