Е скалиращите военни сплашвания от страна на Китай към Тайван показват, че островът „трябва да се подготви” за възможен военен конфликт, заяви тайванският външен министър Джоузеф Ву в интервю за Си Ен Ен (CNN).
Предупреждението му идва седмица, след като островът отчете най-голямото нахлуване на китайски военни самолети в обявената от ПВО на Тайван зона за идентификация.
Нахлуването – от 28 китайски военни самолета, включително бойни самолети и бомбардировачи – не нарушава суверенното въздушно пространство на Тайван или международното право, но се възприема като
демонстрация на сила от страна на Китайската армия.
„Ние хората, които вземаме решенията за Тайван, не можем да рискуваме, трябва да сме подготвени. Когато китайското правителство казва, че няма да се откаже от използването на сила и провежда военни учения около Тайван, смятаме че рискът е реален”, каза Ву.
Джоузеф Ву, който е външен министър от 2018 г., беше обвинен през май от Пекин, че е „твърд сепаратист” след забележките му по време на пресконференция, че Тайван ще се бие „до последно”, ако бъде нападнат от Китай.
„Пресичането на идеите за „независимостта на Тайван” е необходимо условие за поддържането на мирни отношения в района”, каза Жу Фънлян, говориел на китайската служба по тайванските въпроси. „Джоузеф Ву многократно и високомерно провокира „независимостта на Тайван”... ние ще предприемем всички необходими мерки, за да накажем строго тези радетели за „независимост на Тайван”доживотно в съответствие със закона”, добави Фънлян.
Китай към Тайван: Независимост означава война
В отговор Ву сподели пред Си Ен Ен, че
за него е „чест” да бъде мишена на комунистическата власт в Пекин.
„Авторитаризмът не може да толерира истината Дори и да продължат да казват, че искат да ме преследват до края на живота ми, това не ме притеснява особено много”, добави той.
Тайван и континентален Китай са с отделни управления от края на гражданската война преди повече от 70 години, в която победените националисти избягаха в Тайпе.
Пекин обаче продължава да възприема Тайван като неделима част от територията си, въпреки че китайската комунистическа партия никога не е управлявала демократичния остров с население от около 24 млн. души.
През 2019 г. китайският президент Си Дзинпин призова Тайван да приеме „мирното обединение”
с континентален Китай, но отказа да изключи използването на военна сила. Заплахата от военни действия, особено по отношение на това, което комунистическата партия нарича „сепаратистка” дейност, остава постоянна заплаха за Тайван.
Крехкото статукво се появи преди почти 30 години, когато управляващите тогава Пекин и Тайван националисти признаха позиция на „един Китай“, която оттогава се тълкува по различен начин от двете страни. Поставянето на политиката на заден план позволи икономическия и културен обмен да процъфти през годините след това.
Сегашният лидер на Тайван, президентът Цай Инг-вен, и нейната партия отдавна отхвърлят това, което е известно като „консенсус от 1992 г.”. Вместо това тя многократно призова Пекин да признае суверенитета на Тайван и желанията на неговия народ.
Ву каза, че Тайван не може да приеме обединението с Китай, особено след като събитията в Хонг Конг показаха, че опазването на суверенитета на Тайван е от решаващо значение за защитата на неговата позиция като
единствената в света китайскоезична демокрация.
Той каза, че налагането на закона за националната сигурност в Хонконг, изготвен от управляващия елит в Пекин, е използвано за заглушаване на продемократичното движение в града. „Ако погледнете ситуацията в Хонконг, това е съвременна трагедия”, каза Ву.
„Тайван вече е демокрация”, добави той. „Когато преобладаващото мнозинство от хората тук в Тайван казват „не” на нещо, никой политически лидер не може дори да обмисля такава идея”, категоричен е външният министър.
Ву посочи, че населението на Тайван иска да запази статуквото: демократично избран президент и парламент, отделна армия и властта да издава свои визи и паспорти. „Това статукво ще включва Тайван, който не се управлява или направлява от Китайската народна република”, каза той.
