Как Европа се оказа изолирана от преговорите за Украйна

САЩ и Украйна подписаха меморандум за полезните изкопаеми

Стрелба в университет във Флорида, има жертви и ранени

Трагедия със загинали и ранен край Неапол, падна кабина на лифт

Макрон, Рубио и Уиктоф преговарят за мир в Украйна

Иранският външен министър пристигна в Москва

Обилни валежи от сняг и дъжд блокираха пътища в Швейцария

Проливни дъждове се изсипаха над Северна Италия

"Никой не е уморен": Студенти блокираха Сръбската национална телевизия

Н а 24 февруари ще се навършат три години от началото на руската инвазия в Украйна. Тя се превърна в най-мащабния въоръжен конфликт в Европа след края на Втората световна война. Доскоро изглеждаше, че постигането на мирно споразумение между Москва и Киев е невъзможна задача. Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, това сякаш се промени. Прекратяването на войната беше едно от неговите основни предизборни обещания, като самият той неведнъж отбеляза, че може да постигне тази цел в рамките на един ден. Това, разбира се, не се случи, като сраженията продължават с пълна сила. Преди малко повече от седмица Тръмп и руският му колега Владимир Путин проведоха телефонен разговор, след който стана ясно, че ще бъде даден незабавен старт на преговори за мир в Украйна. Новината шокира света, а Киев и ЕС влязоха в ролята на странични наблюдатели. Ще бъде ли изолиран Евросъюзът от преговорния процес? И в каква посока ще поемат отношенията между Брюксел и Вашингтон?

The United States and Russia said they had agreed to press ahead with efforts to end the war in Ukraine after holding talks in Saudi Arabia’s capital city Riyadh at which Kyiv was not represented https://t.co/3QcS0dhYY9 pic.twitter.com/Zea3oRmbVq
— Reuters (@Reuters) February 18, 2025

„Присъствието на Америка няма да продължи вечно“

В началото на седмицата в Париж, по инициатива на френския президент Еманюел Макрон, се състоя среща на върха на ЕС, посветена на ситуацията в Украйна и сигурността на Европа. Освен страната домакин, в нея взеха участие Германия, Великобритания, Италия, Нидерландия, Полша, Испания, Дания, председателите на ЕС Урсула фон дер Лайен и Европейския съвет Антонио Коща, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Целта на събитието беше пределно ясна – да се демонстрира единството на европейските лидери след речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс по време на състоялата се миналата седмица Мюнхенска конференция по сигурността. В нея той отправи остри критики срещу Евросъюза, включително по теми като свободата на словото и незачитането на волята на избирателите по различни въпроси.

Втора среща в Париж за Украйна, България е поканена

Срещата в Париж разкри сериозни разногласия между европейските държави относно потенциалното изпращане на мироопазващи сили в Украйна. Франция и Великобритания изразиха готовност да разположат свои контингенти в страната, докато Германия и Полша се обявиха категорично против подобен ход. Повод за допълнително напрежение стана позицията на САЩ, според които, ако действително се стигне до изпращането на мироопазваща мисия, водещата роля трябва да бъде на Европа, като американски войници няма да вземат участие в нея. Представители на администрацията на Тръмп неведнъж заявиха, че Старият континент е длъжен сам да се погрижи за сигурността си. „Сега е моментът да инвестирате, защото присъствието на Америка няма да продължи вечно“, заяви министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет във Варшава, където се срещна с полския си колега Владислав Косиняк-Камиш.

Докато Европа все още търси единна позиция, в Рияд започнаха дългоочакваните преговори между САЩ и Русия. Сред участниците в тях е американският държавен секретар Марко Рубио, който се опита да намали напрежението, подчертавайки, че евентуално мирно споразумение трябва да бъде одобрено от всички страни, включително Украйна и ЕС. Той все пак допълни, че Евросъюзът не участва пряко в диалога. „Колкото и странно да изглежда, САЩ се опитват да изтласкат както Европа, така и Украйна от масата за преговори. Целта на Тръмп е съдбата на Украйна да бъде решена от Съединените щати и Русия. Това, заедно с обезпокоителните коментари, които вицепрезидентът Джей Ди Ванс направи в Мюнхен, изпраща един ясен сигнал на Европа – САЩ вече не са надежден партньор. Освен това, историческият ангажимент на Вашингтон да подкрепя демокрацията по света вече намалява, а може би и изчезва“, отбеляза за Vesti.bg Елизабет Картър, професор по политически науки и международни отношения от университета в Ню Хемпшър.

US President Donald Trump dismissed Ukraine's concern about being left out of US-Russian talks in Saudi Arabia on ending the Ukraine war and said he would not oppose Europeans if they want to send peacekeeping troops to Ukraine https://t.co/AjSSi5XutI
— Reuters (@Reuters) February 18, 2025

Новите отношения между САЩ и ЕС

На фона на всички събития, случили се през последните няколко дни, един важен факт беше повторен многократно – Украйна е европейска държава, а нейната съдба е от огромно значение за целия континент. Президентът ѝ Володимир Зеленски подчерта, че споразумение няма как да бъде сключено без одобрението на Киев. В същото време, европейските служби за сигурност се опасяват, че ако Путин спечели конфликта в Украйна и постигне целите си, това може да го окуражи да нападне и други страни. Именно по тази причина е толкова важно лидерите на ЕС да демонстрират единство – нещо, което не можаха да направят по време на срещата в Париж.

Що се отнася до отношенията между Евросъюза и САЩ, надеждата за нормализирането им все още е жива. Следващата седмица британският премиер Кийр Стармър ще посети Вашингтон, където ще се срещне с Тръмп. В навечерието на визитата си той отбеляза, че Белият дом трябва да остане на страната на своите дългогодишни партньори. „Поведението на Тръмп и неговата администрация подкопава доверието между доскорошните съюзници, доказателство за което са изказванията на европейските лидери през последните няколко дни (особено тези на германския канцлер Олаф Шолц). Трябва да свикнем с факта, че настъпва фундаментална промяна в отношенията между ЕС и САЩ“, смята проф. Картър. По думите ѝ, това не бива да се възприема като лоша новина за Стария континент. „Докато пропастта между тях става все по-голяма, настоящата ситуация дава необходимия тласък за укрепване на връзките между европейските държави. Това е и златна възможност за техните лидери да се превърнат в своеобразни герои и защитници на реда и справедливостта, което е много важно с оглед на задаващите се избори в няколко страни, както и растящата популярност на крайнодесните групи“, допълва тя.

Редица анализатори споделят мнението, че основната цел на Тръмп е да постигне споразумение за Украйна възможно най-скоро, което на свой ред ще му позволи да насочи цялото си внимание към Китай. Опасенията са, че той не просто възнамерява да сложи край на подкрепата, която САЩ оказват на Европа от десетилетия, но чрез водената от него политика Вашингтон дори може да се превърне в заплаха за стабилността на Стария континент. „САЩ влизат в ролята на поддръжници на крайната десница. Центристките лидери на Европа могат да извлекат полза от това, превръщайки се в защитници на демокрацията в момент, когато тя е подложена на ожесточени атаки. Дали ще се възползват от тази възможност? Това зависи единствено от тях. Истината е, че Европа може да излезе от настоящата ситуация още по-силна от преди, но само ако успее да действа единно“, обобщава проф. Картър.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора: