Свитък, открит край Везувий, свидетелства за последните часове на Платон

Н оворазчетени пасажи от папирусов свитък, погребан под пластове вулканична пепел след изригването на Везувий през 79 г., може би хвърлят светлина върху последните часове на Платон, ключова фигура в историята на западната философия.

В резултат на революционното откритие е установено, че древният свитък съдържа неизвестен досега разказ, в който се описва как гръцкият философ е прекарал последната си вечер. Изворът описва как е слушал музика, свирена на флейта от тракийска робиня, съобщи „Гардиън“.

Apasionante.

Las últimas horas de Platón se relatan en un pergamino encontrado entre las cenizas del Vesubio.

(Sé que Platón no os gusta tanto como Belén Esteban, pero oye…)

| The Guardian https://t.co/fqHdEKjTGA

— ❤️‍🩹 Carlos Clavijo Cositas Buenas (@carlosclavijo22) April 30, 2024

Въпреки че се е борил с треска и е бил на прага на смъртта, Платон - известен като ученик на Сократ и наставник на Аристотел, починал в Атина около 348 г. пр.н.е. - е запазил достатъчно яснота, за да критикува музикантката за липсата на ритъм, сочи разказът.

Разшифрованите думи подсказват също така, че мястото на погребението на Платон е било в градината в Атинската академия - първия университет в света, основан от него, в съседство с Музейона. Преди това се знаеше само в общи линии, че е погребан в рамките на академията.

По време на представянето на резултатите от изследването в Националната библиотека на Неапол професор Грациано Ранокия от Университета в Пиза, който ръководи екипа, отговорен за откриването на карбонизирания свитък, определи откритието като „изключителен резултат, който обогатява разбирането ни за древната история“.

„Благодарение на най-съвременните техники за образна диагностика най-накрая сме в състояние да прочетем и разшифроваме нови части от текстове, които досега изглеждаха недостъпни“, каза Ранокия.

Текстът разкрива също, че Платон е продаден в робство на остров Егина, вероятно още през 404 г. пр.н.е., когато спартанците завладяват острова, или пък през 399 г. пр.н.е., малко след смъртта на Сократ.

„Досега се смяташе, че Платон е продаден в робство през 387 г. пр.н.е. по време на престоя му в Сицилия в двора на Дионисий I Сиракузки. За първи път успяхме да прочетем поредици от скрити писма от папирусите, които са били обвити в множество слоеве, залепени един за друг през вековете, чрез процес на разгръщане с помощта на механична техника, която нарушава цели фрагменти от текста“, твърди Ранокия.

Los papiros de Herculano desvelan el paradero de la tumba de Platón (y sus últimas horas escuchando música). En ⁦@HistoriaNG⁩ https://t.co/pjugftzf5L

— Iván Muñoz Sánchez (@IvanMusaz) April 30, 2024

Той заяви, че способността да се идентифицират тези слоеве и практически да се пренаредят в първоначалните им позиции, за да се възстанови текстовата приемственост, представлява значителен напредък по отношение на събирането на огромни количества информация.

Професорът каза, че работата все още е в начален стадий и че пълното ѝ въздействие ще се прояви едва през следващите години.

Свитъкът е съхраняван в разкошна вила в Херкулан и е открит през 1750 г. Смята се, че е принадлежал на тъста на Юлий Цезар.

През годините учените са се опитвали да разшифроват свитъците, намерени в тази вила, известна като Вилата на папирусите.

Доменико Камардо, археолог в проекта за опазване на Херкулан, сравнява въздействието на изригването през 79 г. на Хр. върху Херкулан, древноримски крайбрежен град в близост до Помпей, с хвърлянето на атомна бомба върху японския град Хирошима по време на Втората световна война.

Пирокластичната вълна, предизвикана от Везувий, е била толкова гореща - смята се, че температурата е била между 400 и 500 градуса - че мозъкът и кръвта на жертвите моментално са кипнали.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase