Светът след 11 септември 2001 г. – успех или провал е войната срещу терора

Д атата 11 септември 2001 г. е един от най-мрачните моменти в съвременната история. В ранните часове на този ден, 19 терористи от ислямистката групировка „Ал Кайда“ отвличат четири пътнически самолета.

Похитителите разбиват два от тях в кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Третият самолет се врязва в Пентагона – седалището на американското министерство на отбраната, намиращо се в Арлингтън, Вирджиния.

5 теории на конспирацията за 11 септември

Четвъртият летателен апарат катастрофира в открито поле в Пенсилвания, след като пътниците оказват съпротива на терористите. По официални данни, атентатите отнемат живота на общо 2974 души.

It's been 20 years since the September 11 attacks. Here's a look back at the day in photos. https://t.co/jHO0nDnYLK pic.twitter.com/Hu9dipXkig

— CNN International (@cnni) September 11, 2021

Нападенията стават повод за започването на т. нар. война срещу терора – международна военна кампания, ръководена от САЩ и Великобритания. Тя е подкрепена от НАТО и още няколко държави, които не са част от Алианса. Нейната цел е да бъде унищожена както „Ал Кайда“, така и други екстремистки организации, извършващи атентати.

ЦРУ разби една от конспирациите около 11 септември

Малко известен факт е, че фразата „война срещу терора“ е използвана многократно от американския президент Роналд Рейгън през 80-те години на миналия век, както и от списание „Тайм“ през 1977 г. във връзка с отвличането на самолет и последвалата операция по освобождаването на заложниците след приземяването му в Могадишу.

Ужасът в САЩ преди 20 години в 20 кадъра

20 снимки

Въпросната фраза придоби широка популярност след атентатите от 11 септември, след като беше използвана от държавния глава на САЩ Джордж У. Буш.

Началото на войната срещу терора

На 20 септември 2001 г. Буш произнася историческа реч пред Конгреса на САЩ, като на събитието присъства и британският премиер Тони Блеър. В нея американският президент обвинява „Ал Кайда“ в извършването на редица атентати и призовава движението на талибаните, което управлява Афганистан по това време, да предаде всички членове на организацията и да затвори нейните тренировъчни лагери. По думите на Буш, „всяка страна във всеки регион трябва да реши – или е на наша страна, или е на страната на терористите“.

Реакцията на НАТО не закъснява. Още в деня след атентатите съюзниците за пръв път в историята на Алианса се позовават на чл. 5 от Вашингтонския договор, който представлява клауза за колективна отбрана. Те осъждат категорично нападенията и потвърждават подкрепата си за САЩ.

Приключи ли ерата 11 септември

Така се стига до датата 7 октомври 2001 г., когато Вашингтон и Лондон започват въздушни нападения срещу Афганистан. Поводът за тях става нежеланието на талибаните да помогнат в борбата срещу „Ал Кайда“. Едновременно с това съюзниците започват да предоставят хранителни продукти на цивилното население, опитвайки се да покажат, че действията им не са насочена срещу афганистанския народ.

Т. нар. операция „Трайна свобода“ има за цел да унищожи ръководството и лагерите за обучение на терористи и да свали от власт режима на талибаните. Първоначалното ѝ име е „Безкрайна справедливост“, но то е сменено след протест на мюсюлманската общност, според която единствено Аллах може да бъде наречен „безкрайно справедлив“.

На 20 март 2003 г. 36 американски ракети „Томахоук“ са изстреляни срещу цели в Багдад. Това слага началото на войната в Ирак. Според Вашингтон, режимът на Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово поразяване (по-късно става ясно, че това не е истина) и подкрепя финансово „Ал Кайда“. Водачът на организацията – Осама бин Ладен, отрича това и дори нарича иракския президент „неверник“. Впоследствие се оказва, че са били проведени срещи между членове на „Ал Кайда“ и представители на режима на Саддам Хюсеин, но те не са довели до сключването на споразумение.

Успехи и провали

Да се даде еднозначен отговор на въпроса дали войната срещу терора е успешна или не е изключително сложна задача. Тя доведе до свалянето от власт на Саддам Хюсеин (който беше екзекутиран на 30 декември 2006 г.) и смъртта на Осама бин Ладен (новината беше съобщена от президента на САЩ Барак Обама на 1 май 2011 г. По думите му, той бил убит от американски командоси в къща в Аботабад, Пакистан). Освен това преди няколко седмици в Афганистан беше ликвидиран и наследникът на бин Ладен – Айман аз Зауахири, който ръководи „Ал Кайда“ в продължение на около 10 години.

The United States killed al Qaeda leader Ayman al-Zawahiri in a strike in Afghanistan over the weekend, President Joe Biden said, the biggest blow to the militant group since its founder Osama bin Laden was killed in 2011 https://t.co/YLucAgV33H pic.twitter.com/pHYbGIYzG1

— Reuters (@Reuters) August 2, 2022

Войната срещу терора обаче нанесе тежки щети на Ирак и Афганистан и доведе до смъртта на хиляди цивилни. „Ал Кайда“ беше значително отслабена, но за сметка на това се появи друга групировка, която шокира света със своята жестокост – „Ислямска държава“.

На всичкото отгоре, талибаните отново са на власт в Афганистан, а САЩ и ЕС вече преговарят с тях и обсъждат заедно бъдещето на страната. Повод за много притеснения са и предупрежденията на някои експерти, според които влиянието на екстремистките групировки в района се увеличава.

Съдбата на Афганистан

„Изтеглянето от Афганистан беляза края на западния интервенционизъм, започнал след края на Студената война“, отбелязва Андреа Карати от Италианския институт за международни политически изследвания. Ето какво още смята той:

„През 90-те години на миналия век евроатлантическата общност смяташе, че военните намеси са нещо като сребърен куршум при справянето с международни кризи. Примери в това отношение са войната в Персийския залив и намесата на НАТО на Балканите. В Босна и Херцеговина, например беше проведена мащабна военна кампания последвана от разполагането на мироопазващи части. Подобна стратегия беше приложена в Косово, Афганистан, Ирак и Либия. В продължение на дълги години западните сили вярваха, че извършването на демократичен преход с помощта на военна намеса е успешна стратегия. Този подход обаче се сблъска с редица предизвикателства. В резултат, Западът вече няма политическата воля, военните ресурси и самочувствието да води подобна политика на интервенционизъм.

Factbox: Blood and billions of dollars: NATO's long war in Afghanistan https://t.co/pZJI2qqbfb pic.twitter.com/4lmC7rjtcT

— Reuters (@Reuters) August 15, 2021

Провалът в Афганистан нанесе тежък удар по имиджа на НАТО. Проблемите, с които Алиансът така и не успя да се справи, накараха много хора (особено в Европа) да започнат да гледат на него като на хаотична и неефективна организация, която няма ясна стратегия пред себе си. През 2018 г. американският президент Доналд Тръмп заплаши, че САЩ ще напусне НАТО, а през 2019 г. френският държавен глава Еманюел Макрон заяви, че Алиансът е изпаднал в състояние на „мозъчна смърт“. Неслучайно някои експерти смятат, че слабостите, които НАТО показа в Афганистан, са сред основните причини, поради които Русия реши да нахлуе в Украйна. В момента, обаче, виждаме, че ситуацията се променя и Алиансът демонстрира впечатляваща единност“.

Още от автора:

Най-абсурдните политически скандали в историята на САЩ

Убийства, измами и подкупи - четири скандала, които разтърсиха света

Четири шокиращи теории, които трябваше да променят историята

Смразяващи кръвта истории: Кой е звярът от Жеводан

Символ с мрачно минало – какво знаем за розовия триъгълник

Символ с мрачно минало – какво знаем за розовия триъгълник

Кои са хората, твърдящи, че са посетили бъдещето?

„Марс е населен от обезумели градинари“: Най-странните теории за извънземни

Малтусианският проблем: Обречено ли е човечеството