Горещите точки в света: Взривоопасната реалност на глобалните конфликти и хуманитарните бедствия

2024 г. започва с разпалване на войни в Газа, Судан и Украйна и с криза в миротворчеството. В световен мащаб дипломатическите усилия за прекратяване на боевете се провалят. Все повече лидери преследват целите си по военен път. Все повече вярват, че това може да им се размине.

Войните се увеличават приблизително от 2012 г. насам, след спад през 90-те години на ХХ век и началото на XXI век. Първо се стигна до конфликтите в Либия, Сирия и Йемен, предизвикани от арабските въстания през 2011 г.

(Видеото е архивно: Военни експерти: Две поколения не знаят как да се подготвят за военен конфликт)

Нестабилността в Либия се разпространи на юг, като допринесе за началото на продължителна криза в региона на Сахел. Последва нова вълна от големи бойни действия: азербайджанско-арменската война за анклава Нагорни Карабах през 2020 г., ужасяващите боеве в северния регион Тиграй в Етиопия, започнали седмици по-късно, конфликтът, предизвикан от завземането на властта от армията на Мианмар през 2021 г., и нападението на Русия над Украйна през 2022 г.

Към тях се прибавят и опустошенията в Судан и Газа през 2023 г. По целия свят повече хора загиват в боеве, принудени са да напуснат домовете си или се нуждаят от животоспасяваща помощ, отколкото през последните десетилетия.

Газа

Нападението, водено от Хамас на 7 октомври и последвалото унищожаване на Газа от страна на Израел вкараха десетилетния израелско-палестински конфликт в нова ужасна глава. Meсеци след това няма ясни признаци, че войната ще приключи скоро.

Кампанията на Израел в Газа, гъсто населен крайбрежен анклав, управляван от Хамас и блокиран от Израел и Египет в продължение на шестнадесет години, започна малко след нападението на 7 октомври. Израел обсади ивицата в продължение на седмици, преди да допусне ограничена хуманитарна помощ.

Тежките бомбардировки и призивите към жителите на северната част на анклава, включително град Газа, да се евакуират на юг, проправиха пътя за сухопътни операции, при които войските обкръжиха, а след това навлязоха в град Газа.

The world hasn't seen anything like the destruction in Gaza since Second World War. pic.twitter.com/qSCUywN4q9

— Mohamad Safa (@mhdksafa) June 22, 2024

В края на ноември при кратка пауза, осъществена с посредничеството на Катар и с подкрепата на САЩ и Египет, Хамас освободи 105 заложници (81 израелци и 24 други), а Израел освободи 240 палестинци, държани в неговите затвори. На 1 декември нападението се подновява, като наземните операции се провеждат и в южната част на Газа. Ожесточените бомбардировки и боеве продължават в цялата ивица.

Израелските операции са опустошителни, като изравняват със земята голяма част от ивицата и са довели до смъртта на над 30 000 палестинци.

Докладите сочат, че разрушенията са с темпове и мащаби, които нямат аналог в най-новата история. Повече от 85% от 2,3-те милиона жители на Газа са напуснали домовете си, според ООН, които също така предупреждават за срив на обществения ред, глад и инфекциозни болести, които според хуманитарните организации скоро могат да отнемат повече човешки животи, отколкото военните операции.

Satellite imagery of Rafah, before & after #Gaza war and now become over crowded, as Israel is about to expand it is operation on Rafah the place is the only crossing point between Egypt and Palestine pic.twitter.com/F8eysNdsRQ

— Nik Mohammad Nikzad (@NikMoha89118423) February 11, 2024

ООН отправи много критики и призиви за прекратяване на войната, основани на военни престъпления, застрашаване на палестинските деца и предстояща криза на глада.

Нетаняху не е дал много подробности за крайния си ход за Газа, освен че Израел ще запази контрола върху сигурността на ивицата. Той твърди, че Израел ще се бие, докато не елиминира "Хамас".

Конфликтът само се задълбочава, като лидерът на "Хизбула" Хасан Насрала заплашва Кипър за оказване на помощ на Израел, добавяйки още един пласт към този по-широк конфликт между Палестина и Израел.

Демократична република Конго

След изпълнените с насилие национални избори в Демократична република Конго (ДРК) през декември 2023 г., в източната част на ДРК продължават тежките сблъсъци между военните и бунтовниците - най-вече М23 и Съюзническите демократични сили (ADF). M23 е бунтовническа групировка, съставена предимно от етнически тутси и свързана с правителствата на Руанда и Уганда.

Сблъсъците се засилват драстично през февруари 2024 г., като предизвикват международно възмущение и отчайващи хуманитарни условия.

Интензивният конфликт в Демократична република Конго (ДРК) доведе до разселването на милиони хора и до хуманитарни кризи в цялата страна, докато регионалното напрежение остава високо, особено в съседна Руанда.

We are gravely concerned about the escalating humanitarian crisis in eastern DR Congo due to the increasing violence and conflict.

We urgently call for a cessation of hostilities to safeguard civilian lives.

ℹ️ https://t.co/MHlkXwNjJi pic.twitter.com/Dx4Kth4A4g

— UNHCR, the UN Refugee Agency (@Refugees) February 23, 2024

През март 2024 г. ООН съобщи, че броят на вътрешно разселените лица в ДРК е достигнал 7,2 млн. души - един от най-големите в света. Междувременно наводненията, продоволствената несигурност, избухването на болести и сериозните пречки пред хуманитарните действия заплашват да влошат ситуацията.

Слабото управление в ДРК е проправило пътя на повече от 120 въоръжени групировки да действат в Източна ДРК. Сред тях са групировката М23 и свързаните с "Ислямска държава" Съюзнически демократични сили (ADF), които през 2023 г. увеличиха нападенията си, като се съобщава за увеличаване на броя на убийствата на цивилни и сексуалното насилие. "Ислямска държава" е терористична джихадистка групировка, действаща главно в Близкия изток.

ООН изрази загриженост относно възможността за конфронтация между двете държави. Междувременно ООН прекратява мироопазващата си мисия в ДРК на фона на натиск от страна на правителството и постоянни протести, породени от схващането, че ООН не е успяла да подобри условията за сигурност.

От 1996 г. насам конфликтът в източната част на ДРК е довел до смъртта на около шест милиона души.

Понастоящем ДРК е въвлечена в политическа конфронтация с Руанда.

Въпреки споразумението и първоначалното обещание за седемдесет и двучасово прекратяване на огъня преди националните избори в ДРК, продължаващият смъртоносен конфликт в Източно Конго до голяма степен не е спирал и през 2024 г. Ролята на международните сили за сигурност в Конго е непоследователна и противоречива от няколко години насам.

Судан

През април търканията между две судански военни фракции - армията и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) - прераснаха в пълномащабна война. Оттогава насам в боевете между тях загинаха хиляди хора, милиони бяха разселени и Судан се оказа на ръба на колапса. Докато призракът на геноцида отново преследва западния регион Дарфур, силите на СБП, които са отговорни за голяма част от убийствата, може би са готови да завладеят страната.

Войната се корени в борбите вътре в армията след свалянето на Омар ал-Башир по време на народно въстание през 2019 г. Башир беше упълномощил СБП като неофициална преторианска гвардия, опитвайки се да се предпази от заплахи за преврат. Ръководителят на СБП ,Мохамед Хамдан Дагало, известен също като Хемедти, за първи път се прочу като командир на милициите Джанджауид, които жестоко потушаваха бунтове от името на Башир в Дарфур в средата на 2000-те години.

Когато хиляди суданци излизат по улиците през 2019 г., Хемедти и генералът от суданските въоръжени сили Абдел Фатах ал-Бурхан обединяват усилията си, за да свалят Башир, а след това се съгласяват да споделят властта с гражданско правителство. През октомври 2021 г. те изтласкаха цивилните настрана. Под натиска за възстановяване на гражданското управление съюзът между СБП и армията става все по-тежък, което води до напрегнати преговори за това как и кога Хемедти ще интегрира бойците си под командването на Бурхан.

В средата на април, когато преговорите стигнаха до своя край, в столицата Хартум избухнаха сражения, които след това се разпространиха. Кой е произвел първия изстрел, не е ясно.

𝟏. 𝐈𝐧𝐜𝐫𝐞𝐚𝐬𝐞𝐝 𝐑𝐞𝐟𝐮𝐠𝐞𝐞 𝐈𝐧𝐟𝐥𝐮𝐱: Ongoing conflict in Sudan has driven many to seek refuge in Egypt, straining local resources and capacities. pic.twitter.com/8s9yc9KYEO

— Moe Ali (@iTsAnToOnY) June 24, 2024

От началото на конфликта на 15 април 2023 г. са убити близо 15 000 души, а над 8,2 милиона са разселени, което води до най-тежката криза с разселването в света. Близо 2 млн. разселени суданци са избягали в нестабилни райони в Чад, Етиопия и Южен Судан, препълвайки бежанските лагери и предизвиквайки опасения в ЕС, че суданските бежанци скоро могат да се опитат да влязат в Европа.

ООН продължава да моли за повече подкрепа, тъй като повече от 25 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, а влошаващата се продоволствена сигурност рискува да предизвика "най-голямата гладна криза в света". Междувременно усилията за посредничество не дават резултат, тъй като лидерите на суданските въоръжени сили (SAF) и силите за бърза подкрепа (RSF) отказват да спрат насилието, а регионалните и международните участници вземат страна във войната.

Украйна

Руско-украинската война се превърна в централна тема в света, тъй като според много политически лидери това, което се случва на бойното поле, ще определи бъдещата сигурност на Европа.

Кремъл изчислява, че времето е на негова страна. Русия е в състояние на война, разширява армията си и харчи огромни средства за въоръжение. Въпреки западните санкции, благодарение на неочакваните енергийни печалби, Москва изнася достатъчно, за да поддържа пълни военните си запаси, и в същото време внася достатъчно, за да поддържа денонощна работа на оръжейните заводи.

I’ve been trying to avoid posting images of the destruction in Ukraine but this obliteration of Mariupol by the Russian troops needs to be out there. 90% of the city is gone. Duda said it looks like Warsaw in 1944 and it does. pic.twitter.com/G1tRZzhMF0

— Bakhti Nishanov (@b_nishanov) March 23, 2022

Президентът Владимир Путин подобрява отношенията си със Северна Корея, Китай и Виетнам, независимо от критиките и заплахите за санкции от страна на Вашингтон.

ЕС и НАТО работят за осигуряване на дългосрочна и предвидима подкрепа за Украйна, както финансова, така и военна. Налице е известна ответна реакция от страна на страните - Виктор Орбан отказва да участва с каквато и да е подкрепа за Киев, а някои от страните изразяват опасения, че ако Украйна използва предоставените от тях оръжия, това може да доведе до още по-голяма ескалация на конфликта с Русия.

Мианмар

Мианмар изпадна в криза, когато старши генерал Мин Аун Хлайнг завзе властта от избраното правителство на Аун Сан Су Чи, което доведе до масови протести, прераснали във въоръжено въстание, когато военните отговориха с брутална сила.

Сраженията се засилиха от края на октомври миналата година, когато етнически въоръжени групи, съюзени с бойци срещу преврата, започнаха голяма офанзива в северните щати Шан и западния Ракхайн, като превзеха десетки военни постове и установиха контрол над няколко ключови града близо до границата с Китай.

ООН заяви, че задълбочаващият се конфликт означава, че около 18,6 млн. души в Мианмар се нуждаят от хуманитарна помощ, което е с 1 млн. души повече, отколкото през 2023 г. ООН обаче заяви, че усилията за достигане до нуждаещите се са възпрепятствани от "крайно недостатъчно финансиране". Тя заяви, че досега е получила по-малко от 5 % от средствата, необходими за хуманитарните операции.

Броят на хората в Мианмар, принудени да напуснат домовете си в резултат на конфликта, вече надхвърля 3 милиона души, което ООН определи като "мрачен знак" за страната.

#Myanmar (#Burma) 🇲🇲: Anti-Junta forces captured a military base along with numerous weapons in #Chin State.

Rare 76mm M1942 (ZiS-3) field gun, MA-S Mk 2 sniper rifles, MA-1 Mk 2 / MA-3 Mk 2 rifles, M2HB Machine gun, PW-78 Recoilless gun, multiple mortars and more were captured. pic.twitter.com/cb7lrIa5t9

— War Noir (@war_noir) June 18, 2024

ООН заяви, че броят на разселените лица е нараснал с 50 % през последните шест месеца, тъй като боевете между военните и въоръжените групировки, които се опитват да отстранят генералите, завзели властта с преврат през февруари 2021 г., се изостриха.

Засега изглежда, че хунтата ще се задържи. Режимът обаче е изправен пред решителни противници на няколко фронта. Превратът върна страната десетилетия назад: здравната и образователната система се сринаха, нивото на бедност скочи, а валутата се срина. Трудно е да се очаква, че кризата ще приключи скоро.

Хаити

Жителите на Хаити се надяват, че чуждестранните сили, които се притекоха на помощ в началото на 2024г., ще се справят с бандите, които през последните няколко години разкъсаха страната. Но кенийската полиция, която ще ръководи планираната мисия, ще трябва да се справи с тежко въоръжени групировки в гъсто населените квартали, особено като се има предвид безредието в хаитянската политика.

След убийството на президента Жовенел Моис през юли 2021 г. насилието от страна на банди в Хаити се разраства като чума. Престъпниците контролират голяма част от столицата Порт-о-Пренс, както и райони на север, по-специално долината Артибонит. Бруталните войни за територии - бандите се бият помежду си и измъчват цивилни - са принудили десетки хиляди хора да напуснат домовете си, като някои от тях търсят убежище в импровизирани лагери за разселване, където могат да се сблъскат с опасности, подобни на тези, от които са избягали.

Почти половината от населението на Хаити, около 5,2 милиона души, се нуждае от животоспасяваща помощ. Хищничеството на бандите доведе до още по-голямо насилие: групите за защита, известни като Bwa Kale, създадени в отговор на насилието от страна на бандите, линчуваха стотици заподозрени членове на банди, без да намалят значително дейността им. Проучванията показват, че хаитяните са толкова отчаяни, че подкрепят пристигането на чуждестранни сили, въпреки печалните резултати на предишните международни мисии.

Всъщност през първите четири месеца на 2023 г. в Хаити са убити повече цивилни граждани, отколкото в Украйна.

Kenya Police have arrived in HAITI...
Your opinion and prayer? #Brekko pic.twitter.com/RvpUTxHCyv

— MAJIMAJI (@MajimajiKenya) June 27, 2024

"Кризата с глада в Хаити е невидима, нечувана и неадресирана", заяви изпълнителният директор на Световната продоволствена програма на ООН (СПП) Синди Маккейн.

"Насилието и климатичните сътресения заемат първите страници на вестниците, но не чуваме толкова много за 4,9 млн. хаитяни, които се борят да се хранят всеки ден", добави тя.

Ситуацията е ужасна, но това е само най-новото събитие в дългата и сложна история на насилие в разкъсваната от бедствия страна.

Хаитяните са изправени пред една от най-тежките кризи в областта на човешките права в света от десетилетия насам. През последните няколко години бандите в столицата на Хаити, Порт-о-Пренс, се борят за контрол над големия пристанищен град. В началото на март 2024 г. бандите нападнаха два от най-големите затвори в Хаити и друга критична инфраструктура, включително единственото международно летище в Хаити.

Цивилните граждани попадат под кръстосан огън в боевете и често стават мишени. Конфликтът се задълбочава и от групи за защита, които се сформират, за да се борят с насилието на бандите.

Сега насилието се разпространява из цялата страна и обхваща други градове и селски райони.

Стотици разселени и непридружени деца намират убежище от насилието на бандите в училищата, където WFP осигурява храна.

A quick thread on what's happening in Haiti:

Hard to know where to begin, but let's pick 2019, the year Haiti was supposed to have parliamentary elections. pic.twitter.com/adKqLmfE0E

— Stone Age Herbalist (@Paracelsus1092) April 25, 2023

Международната общност реагира. През 2023 г. Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, с която упълномощи многонационална мисия по сигурността, ръководена от националните полицейски сили на Кения, да се справи с насилието, свързано с бандите, въпреки че все още не е разгърната.

В Хаити има едно от най-високите нива на глад в света. Броят на хаитяните, които изпитват остра продоволствена несигурност, се е утроил от 2016 г. насам. Днес 4,35 млн. души са изправени пред краен глад - включително близо 1,4 млн. души на ръба на глада.

Хаити също така е най-бедната страна в Латинска Америка и Карибския регион и сред най-бедните страни в света.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase