Между фактите и измислиците – какво трябва да знаем за климатичните промени

Б орбата с климатичните промени е едно от най-големите предизвикателства, пред които човечеството някога се е изправяло. Учените непрекъснато алармират, че ако не бъдат взети спешни мерки за ограничаването на парниковите газове, които се отделят в атмосферата в резултат на човешката дейност – като въглероден диоксид, метан и азотен оксид, последиците ще са катастрофални.

Въпреки това, някои хора все още не вярват, че климатичните промени са реален проблем. Необходимостта от по-добра информираност на обществото по този въпрос и полагането на повече усилия за ограничаването на фалшивите новини и дезинформацията е един от основните акценти в доклада „Климатичното предизвикателство за България“, изготвен от WWF България с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.

„По отношение на климата е изграден един от най-сериозните научни консенсуси в историята на човечеството. 99,7 процента от всички учени, които се занимават с природни науки, свързани с климата, считат, че случващите се промени са причинени от човека“, отбелязва Апостол Дянков, който е старши експерт от WWF България и един от авторите на доклада.

Сред темите, засегнати в него, са притеснителните прогнози за глобалното затопляне,  мерките, които трябва да бъдат взети за ограничаването на емисиите на парникови газове, както и плановете на Европа да стане климатично неутрална до 2050 г. Специално място в доклада е отделено на илюстрациите, дело на Теодор Георгиев. С тяхна помощ експертите се опитват да отговорят по разбираем начин на някои от най-често задаваните въпроси и да развенчаят едни от най-разпространените заблуди и митове, свързани с темата за климатичните промени. 

Ролята на слънчевата радиация

Несъмнено, дългосрочната променливост на климата на нашата планета зависи от вариациите на слънчевата активност и периодичните промени в земната орбита. Именно те причиняват ледникови периоди и са известни като цикли на Миланкович (терминът е кръстен на сръбския геофизик и астроном Милутин Миланкович. През 1920 г. той изказва хипотеза, според която вариации в наклона на оста, ексцентрицитета и прецесията на земната орбита водят до периодични изменения в слънчевото лъчение, достигащо до нашата планета, което на свой ред влияе върху климата). 

Слънчевата активност се е увеличила осезаемо в периода 1750 – 1980 г., но тук трябва да се отбележи нещо много важно – ефектът от това е приблизително 50 пъти по-слаб от този на емисиите на въглероден диоксид. Освен това, от 1980 г. слънчевата активност е намаляла, докато температурите не спират да се покачват. Учените са единодушни, че глобалното затопляне не е свързано по никакъв начин с настоящата ни позиция в орбиталните цикли на Земята. 

"The current crisis of doubt, of disbelief in ourselves and our capacity to effect change is a dangerous burden that we can no longer afford to drag," writes Christiana Figueres (@CFigueres) https://t.co/Vbd7jPdTId

— TIME (@TIME) January 25, 2022

Климатичните промени са нещо напълно естествено

В историята на нашата планета са известни няколко случая на бързи промени в климата, довели до катастрофални последици. Преди 55 млн. години, например, в резултат на повишаването на температурата с около 5 градуса в продължение на хиляди години, изчезнали редица океански видове. Сегашното покачване на глобалните температури и количествата въглероден диоксид в атмосферата, обаче, се случва десетки пъти по-бързо от естественото изменение на климата.

Това представлява огромен проблем за човечеството – и особено за селското стопанство, което понася тежки щети.  „Никой не оспорва факта, че това не е първият път, в който се случват подобни дестабилизиращи процеси. Това, обаче, е първият път, в който те са причинени от нас и съответно води до такива последици, които в миналото са предизвикали глобални изчезвания на видове“, подчертава Дянков. 

This astronaut has seen the impact of climate change on the Earth from space -- and hopes his research on board the International Space Station can be used to protect the planet. https://t.co/Bd553rOrsh pic.twitter.com/RUDcF1MJTp

— CNN (@CNN) January 25, 2022

Вулканите причиняват глобалното затопляне? 

Вулканичните изригвания действително отделят въглероден диоксид и други газове в атмосферата, които имат потенциала да въздействат върху климата. Редица проучвания, обаче, показват по неоспорим начин, че хората отделят между 40 и 100 пъти повече въглероден диоксид от всички вулкани на Земята, взети заедно. В интерес на истината, най-големите вулканични изригвания през последните десетилетия са изхвърлили толкова въглероден диоксид в атмосферата, колкото хората отделят само за няколко часа. Нещо повече – въглеродният диоксид, който човечеството отделя за 10 години, е съизмеримо с това, изхвърлено при едни от най-катастрофалните изригвания и метеоритни удари в историята на планетата ни. 

It's not just scientists, even the insurance industry is warning that climate change is going to reshape the world—whether we tackle it or not https://t.co/2mXG1CWD4z

— Bloomberg (@business) January 27, 2022

Водната пара също е парников газ

Всеки ученик знае, че облаците се образуват от водна пара. Те имат двоен климатичен ефект – от една страна поглъщат топлината, а от друга – блокират слънчевата светлина. Водната пара е краткотраен газ и няма как да се натрупа в атмосферата. Тя няма нищо общо с въглеродния диоксид и други дълготрайни парникови газове, които могат да останат в атмосферата в продължение на години или дори векове.

Данните, с които учените разполагат, са особено притеснителни – в момента концентрацията на въглероден диоксид е най-високата за последните 14 млн. години. Основните причини за това са обезлесяването и изгарянето на изкопаеми горива. Между 30 и 40 процента от въглеродния диоксид, отделян от хората, се разтваря в океаните, което променя тяхната киселинност. 

Застрашена ли е България? 

Климатичните промени са глобален проблем, последиците от който няма как да подминат нашата страна.

„Въпреки очевидните доказателства, все още има известна неяснота относно усложненията, които те ще имат за България. Много българи нямат представа в кои сектори е необходимо да бъдат предприети важни политически действия. По тази причина, една от целите на изготвения доклад е да изясним какво представляват климатичните промени и какви са едни от най-често срещаните заблуди и митове, свързани с въпросната тема“, отбелязва директорът на фондация „Конрад Аденауер“ България Торстен Гайслер. 

Прогнозите за нашата страна не са никак благоприятни. Ако не бъдат спрени емисиите на въглероден диоксид, температурата на въздуха може да се повиши с между 2 и 4 градуса до 2100 г. Това би довело до зачестяване на опасните топлинни вълни, а през лятото ще има по около 40 тропически нощи – т.е. такива, в които температурата не пада под 20 градуса. Горските пожари са се увеличили драстично от 1990 г., а наводненията вече засягат около 80 000 българи и причиняват щети в размер на около 350 млн. евро всяка година.

В същото време, общият брой на валежите през летните месеци ще намалее с между 10 и 20 процента. Това ще доведе до продължителни суши, които ще имат крайно негативен ефект върху земеделието.