П рез март 2020 г. милиарди хора гледаха през прозорците си към свят, който вече не познаваха. Внезапно затворени в домовете си, животът им рязко се е свил до четири стени и компютърни екрани.
По телевизията се появиха национални лидери, които им казваха да останат на място - да излизат от къщи само за да си купят основни продукти или да се упражняват веднъж дневно. Това беше последен опит да се ограничи разпространението на ужасяващ вирус, който вече беше убил хиляди хора по света.
В Лондон театралният работник Тони Бекингам и партньорът му решили да използват ежедневните си упражнения, за да отидат една вечер с велосипед до центъра на града. „Помислихме си, че ще е много забавно да не виждаме никого наоколо“, казва той. Не беше така. Местата, които двойката познавала добре, като Пикадили Съркъс и Лестър Скуеър, където постоянно имало много хора, били смразяващо тихи. „Беше наистина разстройващо - веднага“, казва Бекингам.
Това изтриване на хората от градските улици, заведения и предприятия започва първо в Китай, където се появява COVID-19. Скоро заповедите за карантина бяха възпроизведени и в други държави, след като на 11 март 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви пандемия. В нито един предишен момент от човешката история хората не са се сблъсквали с подобни ограничения в такъв мащаб.
Но няколко държави постъпиха по различен начин. Швеция, Тайван, Уругвай, Исландия и още няколко държави никога не са въвеждали мерки за блокиране, които да включват строги ограничения на движението на хора, като например правно обвързващи заповеди за оставане вкъщи, прилагани спрямо големи групи от населението. Вместо това тези държави избраха други мерки, като например ограничения за събиране на големи групи хора, широкообхватни изследвания и поставяне под карантина на заразените хора или ограничения за пътуване.
Пет години по-късно се натрупаха научни изследвания и данни, които предлагат подробна и дългосрочна оценка на това дали тези страни са имали право да отхвърлят тази най-драстична интервенция в областта на общественото здраве.
Шведският град Гьотеборг е рай за любителите на кучета, казва администраторът на човешки ресурси и блогър Анна Мак Манус: „Тук имаме много приятелски настроен към кучетата град“, казва тя. „Имаме дори кино за кучета“. Тъй като през март 2020 г. държавите по света, включително съседните на Швеция Норвегия, Финландия и Дания, въведоха национални забрани за достъп, Мак Манус е наясно, че нейното собствено правителство е решило да се противопостави на тенденцията.
Тя чула как собствениците на кучета в някои страни дори не могат да извеждат любимците си на разходка заради правилата за блокиране. Южна Африка е една от тези държави. Това се сторило ужасно на Мак Манус. По това време тя написа пост в блога си, в който казва: „Убедена съм, че моето правителство действа по сигурен и правилен начин“. Въпреки това тя изрази и загриженост, че нейните колеги шведи не винаги спазват официалните насоки на общественото здравеопазване относно социалното дистанциране, като например ограничаване на броя на хората, които могат да се срещнат заедно в една група.
Sweden 🇸🇪
— James Melville 🚜 (@JamesMelville) August 15, 2024
Sweden didn’t enforce lockdowns, school closures and mask mandates during the Covid era, yet Sweden’s excess death rate during 2020–2022, was the lowest of all European countries. pic.twitter.com/H5PX6GIKcU
Мак Манус си спомня, че често се е разхождала по красиви места, но също така, че тя и колегите ѝ постоянно са носели маски, за да помогнат за предотвратяване на предаването на COVID-19 във ветеринарната болница, където е работила през 2020 г. Освен това тя и партньорът ѝ избягвали ресторантите и срещите с много други хора. Дори и сега Мак Манус казва, че не е сигурна какво да мисли за официалната стратегия на Швеция.
„Искам да се базира на факти - като например колко хора са починали. Можехме ли да спасим много повече хора, ако бяхме затворили сградата“, казва тя.
Учените са се опитали да отговорят на този въпрос. Ингеборг Фортун от Норвежкия институт по обществено здраве и изследователи от други страни, включително Швеция, публикуваха през май 2024 г. проучване, в което сравняват излишните смъртни случаи в Швеция, Норвегия, Дания и Финландия през първите години на пандемията.
Докато Швеция избягва строгия контрол, наложен от правителството, като вместо това разчита основно на доброволни промени в поведението на своите граждани, другите три държави налагат строги забрани в ранните етапи на пандемията. Норвегия, Финландия и Дания затвориха училищата и повечето други аспекти на обществения живот, като също така помолиха хората да работят от вкъщи, но не ограничиха хората в домовете им по начина, по който го направиха други държави като Обединеното кралство.
Може би не е изненадващо, че изследователите са установили забележим скок на смъртните случаи в Швеция по време на началните вълни на пандемията през пролетта и зимата на 2020 г., когато COVID-19 се е разпространил по-свободно, отколкото в съседните страни. Но докато през 2020 г. свръхсмъртността в трите останали държави намалява, през 2021 г. и 2022 г. тя нараства в сравнение с Швеция.
„Четирите държави имат сравним брой на свръхсмъртните случаи, когато се отчете фактът, че числеността на населението е различна“, казва Фортун. Това, върху което блокирането на достъпа отчасти е повлияло, е моментът, в който са настъпили скоковете на прекомерната смъртност. За подхода на Норвегия Фортън добавя: „Вероятно сме запазили някои по-възрастни и уязвими хора живи за по-дълъг период от време.“ През 2020 г. властите в Швеция бяха критикувани заради големия брой смъртни случаи в домовете за възрастни хора.
Някои икономисти комбинираха подобни данни със сравнения на показателите за икономическа ефективност между същите четири скандинавски страни, за да докажат, че като цяло подходът на Швеция е оправдан поради относително ниските икономически разходи. Подобни аргументи обаче са противоречиви и липсата на блокиране в Швеция продължава да бъде предмет на разгорещени дебати сред някои от тях.
Друго проучване на група германски икономисти, които са моделирали как блокирането би могло да повлияе на резултатите от пандемията в Швеция, показва, че значителните доброволни ограничения, въведени от хората в страната, изглежда са възпроизвели някои от ефектите на блокирането.
Sweden never locked down. Schools stayed open and so did restaurants and theaters, etc. Lower deaths per M than Belgium, Italy, Spain, UK, and Peru. And now look. pic.twitter.com/urD2ZJk9CM
— Jeffrey A Tucker (@jeffreyatucker) August 25, 2020
Един от шведските епидемиолози, Неле Бруселерс от Каролинския институт, разкритикува стратегията на страната си COVID-19. По време на пандемията тя се премества в Белгия.
„Аз съм лекар, така че, разбира се, ме е грижа за живота. Искаме да спасим всеки един живот“, казва тя.
Тя казва, че много нейни съграждани шведи „все още отричат“ COVID-19, въпреки че някои от тях поставят под въпрос липсата на блокиране през последните години.
Бруселерс, която е живяла в Швеция през 2020 г., отбелязва как публикациите ѝ за COVID-19 в социалните медии са довели до ожесточена реакция от страна на някои, които не са били съгласни с позицията ѝ за блокирането като подходяща стратегия.
„Получаваш толкова много омраза. Това не е нещо, с което бях свикнала“, казва тя.
Дори и днес някои хора трудно преодоляват враждебността, с която са се сблъсквали по темата за блокирането. Един от университетските изследователи, към когото Би Би Си се обърна за тази статия, заяви, че е толкова травмиран от обидите, които е получил онлайн през 2020 г., че никога повече не възнамерява да коментира публично мерките за контрол на COVID-19, или lockdowns.
Освен това някои хора, които са живели в държави без блокирания и които не са били съгласни с подхода на своите правителства, все още се отърсват от преживяното. В Танзания никога не е имало блокиране на COVID-19. Бившият президент на страната Джон Магуфули, който отхвърли локализациите и други интервенции в областта на общественото здраве, почина през 2021 г. Подходът на Магуфули към пандемията е бил „ненаучен“, казва преподавателят по история Фадхили Мтани в Мюсюлманския университет в Морогоро в Танзания. „Той се застъпваше за традиционните билки, а по-късно отхвърли ваксините“.
Но Мтани си спомня, че е посещавал болници, в които членове на собственото му семейство са починали от болест.
„Видях хора, които се задушаваха в болниците. От болницата ни казаха, че не трябва да казваме, че това е Covid“, казва той.
По официални данни от началото на пандемията в Танзания от COVID-19 са починали около 840 души. Мтани обаче казва, че правителството не е предоставило точна статистика. Международно сътрудничество, целящо да оцени глобалния брой на свръхсмъртните случаи през първите две години на пандемията, определя общия брой на смъртните случаи в Танзания някъде между 102 000 и 108 000.
Мтани твърди, че Танзания е трябвало да наложи блокиране, без обаче да налага прекомерни ограничения върху движението на работниците.
„По-голямата част от хората са бедни. Да им се забрани движението означава да се отрече тяхното съществуване“, обяснява Мтани.
Много учени подчертават, че блокирането е било от решаващо значение за спасяването на човешки животи в началото на пандемията, преди да бъдат налични ваксини, както и за ограничаване на натиска върху здравните служби. Към март 2020 г. този натиск вече е бил сериозен в Обединеното кралство, казва Адам Кучарски, професор по епидемиология на инфекциозните болести в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.
„Националната здравна служба беше претоварена“, обяснява Кучарски, позовавайки се на емоционалните свидетелства на лекари, които са говорили пред британското обществено разследване на реакцията на правителството на COVID-19.
After 32 months, Sweden – the country that famously rejected lockdowns and school closures in spring 2020 – has the lowest cumulative excess mortality in the world, in a damning indictment of lockdown orthodoxy. https://t.co/DQuI3uX3p2
— Toby Young (@toadmeister) November 8, 2022
„Нелепо е да се предполага, че към този момент [NHS] не е била подложена на ефективно сломяващ натиск“, добавя Кучарски.
Кучарски също така казва, че поради глобалните връзки на Обединеното кралство и големия брой млади хора, които живеят заедно или с родителите си, в сравнение с Швеция например, за Обединеното кралство би било много по-трудно да контролира предаването на COVID-19, без да наложи блокиране.
Той посочва и проучване от 2021 г., в което е направен опит да се определи количествено ефектът от конкретни правителствени интервенции върху разпространението на COVID-19, като са използвани данни от 41 държави. То разкрива, че някои аспекти на националните забрани може да са били по-въздействащи от други. Изследователите установяват например, че забраната за събиране на повече от 10 души или затварянето на училища и университети е особено ефективна, като намалява предаването на вируса средно с над 35%. Затварянето на ресторантите и баровете обаче изглежда е имало малко по-малък ефект върху предаването на инфекцията.
Нещо повече, изследователите предполагат, че добавянето на строга заповед за оставане вкъщи в допълнение към тези мерки „има само малък допълнителен ефект“ по отношение на забавянето на COVID-19 - оценява се на средно под 17,5 %.
Страните, които не са избрали да се блокират сериозно, може да са имали повече време да се подготвят за пристигането на COVID-19 или да са имали социални и структурни причини, поради които вирусът Sars-CoV-2 е имал по-малка вероятност да се разпространи бързо в тях в сравнение с други страни. Дори и в този случай могат да се направят изненадващи сравнения. Вземете например Исландия и Нова Зеландия. И двете са богати островни държави със сравнително малко население, но докато Нова Зеландия въведе строга забрана за достъп до интернет на 25 март 2020 г., Исландия никога не го направи.
„Исландия имаха по-скоро стратегия за смекчаване на последиците“, казва Лия Грут, анализатор на изследователски данни, специализирала в областта на общественото здраве в Южнокалифорнийския университет по здравни науки. Грут е водещ автор на изследователски документ за контрастните стратегии и резултати на тези две държави. Исландия въвежда програма за тестване и проследяване, при която инфекциите и контактите между хората се наблюдават, така че отделни лица - а не цели популации - са помолени да спазват карантина за определен период от време. Тази мярка беше използвана и в много държави, които също прилагаха блокиране, когато това блокиране беше отменено. В Исландия бяха въведени някои ограничения върху социалните събирания и тя за кратко време затвори границите си за някои пътници.
„При техния подход Нова Зеландия има едно от най-ниските нива на смъртност в световен мащаб. Исландия също се представи доста добре“, казва Грут.
Освен това икономическото въздействие върху двете страни е било ограничено, добавя тя. Други изследователи са направили подобни констатации по отношение на Нова Зеландия и Исландия.
През 2020 г. беше написано много за усилията на различни държави да се справят с пандемията COVID-19. Но в ретроспекция това изглежда твърде рано, за да се правят реални заключения. По онова време Уругвай беше похвален за това, че очевидно е успял да задържи COVID-19 на разстояние, въпреки че никога не е въвеждал строга изолация. Правителството на страната наложи някои форми на социално дистанциране, включително затваряне на някои спортни зали, а границите на Уругвай бяха затворени и за някои пътници, например. Но пристанищата останаха отворени и нямаше заповед за оставане вкъщи, която да засяга цялото население.
Проучване, публикувано през 2024 г., установява, че макар че през 2020 г. броят на излишните смъртни случаи в Уругвай е бил нисък, през 2021 г. и 2022 г. те всъщност са се увеличили значително. Например през 2021 г. прекомерната смъртност е била с почти 19 % по-висока от очакваната въз основа на историческите тенденции. Авторите на проучването обясняват това най-вече с разпространението на COVID-19, но добавят, че въздействието на пандемията върху способността за предоставяне на здравни грижи по други начини вероятно също е изиграло роля.
По подобен начин Япония успява да задържи смъртността от COVID-19 на сравнително ниско ниво в началото на пандемията. До лятото на 2022 г. смъртните случаи от COVID-19 достигат 36 200. Днес броят им е 130 000.
И така, какво се е случило междувременно? Вариантът Омикрон. Нови, мутирали форми на ранния вирус Sars-CoV-2, които се разпространяват по целия свят през 2022 и 2023 г.
Някои изследователи твърдят, че подходът на Япония като цяло се е оказал правилен.
„Дори и без блокиране, потискането на епидемичните криви беше до голяма степен успешно“, твърди Хироши Нишиура, професор във висшето училище по медицина в университета в Киото.
Въпреки това, както и в други страни, където правно обвързващите локаути не са влезли в сила, има доказателства, че хората в Япония все пак са променили значително поведението си. Едно проучване на движението на хората, базирано на данни от мобилни телефони, показва, че когато японското правителство обявява извънредно положение в цялата страна през април 2020 г., хората в Токио намаляват излизанията си от вкъщи приблизително толкова, колкото и хората в САЩ, които, обратно, са изправени пред правно обвързващи забрани.
Въпреки това Ясухару Токуда, клиничен епидемиолог и директор на Центъра за учебни болници „Мурибуши Окинава“ в Окинава, Япония, твърди, че един по-строг подход би бил от полза.
„Някои пациенти не можеха да бъдат приети в болницата поради липса на свободни легла. Ако имаме силна вирусна пандемия, тогава трябва да имаме по-строго блокиране на достъпа в Япония“, казва той.
Изследванията обаче показват, че сред обществеността в Япония може да има съпротива срещу подобна идея.
Важно е да се замислим колко драстична мярка е блокирането. Кучарски, например, я нарича „тъп“ инструмент.
„Никога не трябваше да стигаме до този момент, в който имахме толкова много проблеми, при толкова слаба видимост за това какво прави пандемията“, казва той. Той смята, че Обединеното кралство е било принудено да се блокира повече или по-малко поради липсата на сигурност относно това какво ще се случи след това и липсата на други възможни интервенции.
Мнозина все още не са преодолели последиците от блокирането. През март 2020 г. Бил Алисън, бивш държавен служител в Шотландия, беше в средата на 60-те си години. Имал е много планове за пенсионирането си - искал е да види света. По онова време Алисън бил и запален посетител на кръчми, който често се срещал с приятелите си на по бира. Lockdown го спира на пътя. Той казва, че винаги е спазвал правилата, но това го е накарало да изпита дълбоко чувство на самота и изолация.
„Събрах всички дървени парчета, които имах, и реших да проверя дали мога да направя от тях електрическа китара. Работех до късно през нощта. Наистина нямаше какво друго да правя.“ Той открива група за изработване на китари онлайн, чрез която се запознава с хора със сходни интереси. „Намерих доста нови приятели“, казва той.
Но когато светът постепенно започнал да се отваря отново, Алисън бил поразен от силното усещане за това, което му е липсвало и е било трудно да си възвърне.
„Кръчмата близо до мен не е толкова оживена, колкото беше преди Covid. Станах доста интровертен и сега откривам, че не искам да общувам с хората толкова, колкото преди. Обсъждах го с няколко мои приятели. Всички се чувстваме много нещастни“, казва той.
Скоро Алисън ще навърши 72 години и казва, че плановете му за пътуване преди пандемията остават на заден план. „Достигам възраст, в която вече не искам да правя деветчасов полет до другия край на света. Това ме върна назад.“
Безброй проучвания показват, че социалната изолация и самотата са засегнали хиляди хора по време на пандемията и че този проблем е бил особено остър по време на националните блокади. Негативно въздействие е имало и върху самотните родители, за които е било по-трудно да получават доходи, докато се грижат за децата си. Имаше и опасения, че внезапната загуба на социално взаимодействие и достъп до образование е повлияла на развитието на малките деца, като някои данни сочат, че това е повлияло на езиковите им умения. Повече от един милиард деца и ученици се оказаха откъснати от обичайните си методи на обучение. Неотдавна публикувано изследване, използващо данни от 72 държави, показва, че затварянето на училищата по време на пандемията може да е довело до спад в резултатите по математика средно с 14 % - което се равнява на седем месеца учене.
В страни, включително Обединеното кралство, затварянето на училищата е било свързано с увеличаване на случаите на домашно насилие. Нещо повече, затварянето на помещенията е оказало огромно влияние върху достъпа до здравни грижи. Много хора например са били принудени да отменят или забавят прегледи и лечение на рак.
Що се отнася до потенциалните ползи от блокирането, които не са свързани с предаването на COVID-19, много се говори за временното намаляване на замърсяването на въздуха и на въглеродните емисии в резултат на ограниченията, наложени в ранните етапи на пандемията. Оказа се, че те са били временни, тъй като емисиите на парникови газове отново се увеличиха, а качеството на въздуха се влоши, след като хората излязоха от затвора.
Властите в някои страни, които се опитаха да наложат строги забрани и политика на „нулев covid“, бяха посрещнати с бурни протести от страна на гражданите. През 2022 г. в Китай се появиха някои широко оповестени случаи на такова поведение.
Не може да се отмине фактът, че мащабната заповед за оставане вкъщи е крайна интервенция, която води след себе си куп негативни последици. През 2020 г. правителствата трябваше да преценят дали могат успешно да наложат такава мярка и дали наистина си заслужава.
Освен ако нямат друга алтернатива, разбира се. Правителството в Тайван например никога не е налагало блокиране, а вместо това е разчитало на почти повсеместно носене на маски, гранични ограничения и интензивно проследяване на контактите, което е включвало достъп до много лични данни. Това включваше информация за смарт картите на пътуващите и данни за местоположението на мобилните телефони. Част от това наблюдение беше изчерпателно.
„Тайванските центрове за контрол на заболяванията също така създадоха система за локализиране в реално време, базирана на смартфони, която проследяваше телефонните сигнали на контактите и предупреждаваше местните власти, ако някой напусне определеното място или изключи телефона си. Властите се свързваха или посещаваха лично тези, които задействаха сигнала в рамките на 15 минути“, се отбелязва в един от документите.
По същество Тайван (а по-късно и Южна Корея, която до известна степен възприе тайванския подход) избегна блокирането чрез прецизно наблюдение и контрол на цялото население. Дори и в Тайван обаче епидемиите от COVID-19 създават проблеми. Първоначално, през първата половина на 2021 г., а след това и през 2022 г., случаите рязко се увеличиха, тъй като някои превантивни мерки в страната и самото население започнаха да отслабват. Изследователите обаче отбелязват, че с течение на времето смъртните случаи от COVID-19 са станали по-редки, тъй като здравните власти на Тайван са разпространили ваксини сред населението.
Макар че тези проучвания на случаи от различни държави показват, че очевидно е било възможно да се справим с пандемията COVID-19, без да прибягваме до национални забрани, крайните резултати изглежда зависят от характеристиките на конкретните държави, тяхното население и здравните им системи. В крайна сметка огромното мнозинство от държавите са въвели блокиране в някакъв момент през 2020 г. или 2021 г. и би било трудно да се предположи, че всички те са в значително по-лошо състояние именно поради тази намеса.
Все пак пет години по-късно суровостта на забраните и тяхното въздействие върху милиони, ако не и милиарди хора, станаха по-ясни. Дори някои изследователи, които са открили доказателства, че блокирането е спасило човешки живот, предупреждават да не се прибягва до тази мярка прибързано в бъдеще. По-дългосрочните последици за децата, образованието и икономиката все още се проявяват и вероятно няма да бъдат напълно изяснени през следващите години.
Каквото и да решат да направят правителствата, наличието на план, който те съобщават предварително за всяка нова пандемия, вероятно ще подобри общественото приемане и спазването на всички строги мерки за намаляване на риска, казва Грут. „Той трябва да бъде пределно ясен.“
Това означава, че всеки би могъл да знае предварително какви обстоятелства биха предизвикали блокиране.
