Шедьовърът на Петър Велики – царственият Санкт Петербург

С анкт Петербург трудно може да бъде описан с думи. Този град трябва да се изживее, да се почувства. Той е красива руска приказка, която ще искате да няма край.

Руското царско бижу е разположено в северозападната част на Русия, на река Нева, там където се влива в Балтийско море, до самия Фински залив.

Венеция на Севера – руското царско бижу Санкт Петербург

15 снимки

Историческият т. нар. център на Санкт Петербург е част от списъка за културно наследство на ЮНЕСКО. Тук се намира и най-големият музей на изкуството в света – Ермитажът и още много други красоти, които си заслужава човек да види с очите си. Някои хора твърдят, че Санкт Петербург е по-величествен и красив дори от руската столица Москва.

Началото

Петър Велики основава Санкт Петербург през 1703 г. Градът на Петър е известен с много имена. В правителствени документи от периода на основаването му и след това са известни 14 различни варианта на името. Най-често се срещат Санкт-Питер-Бург, Питер-Бург, Петропол, Петрополис и други.

Още от „раждането си“, градът е в основата на много митове, легенди и мистерии. Лично император Петър Велики чертае плановете и схемите според своите виждания. Той искал да направи град, достоен за Европа, по нейните стандарти. Оказва се, че Петър прави много повече от това – той гради върху съвсем празно пространство, започвайки от нулата и както виждаме в наши дни, начинанието му е повече от успешно.

И така – за около 20 години градът започва лека-полека да расте. Темповете му на развитие впечатляват както аристократи, така и руските придворни. За да може този процес да е още по-интензивен, Петър налага принудително строителство.

Таблица за броя на недвижимите имоти от 1717 г. показва темповете на строене на къщи и други сгради за периода 1703 - 1717 г. Общият им брой е 4248, като се уточнява, че в тази статистика не влизат къщите от Василевския остров. Впечатляващо, нали?

По данни от тези документи най-много сгради в този период били построени през 1715 г. – 820 на брой, а най-малко през 1707 г. – 11 на брой. Наблюдава се един завиден скок на строежите след 1709 г. и това не е никак случайно – случва се точно след битката при Полтава.

Първоначално заселването на града е изцяло дело на Петър Велики. Бъдещите жители на Санкт Петербург се местят тук след издаването на множество царски укази. Владетелят бил решен да засели трайно града и за това всяка изминала година миграционният поток нараствал.

Мечтата на Петър I била да пренесе царския двор в Санкт Петербург. Той започва да прави това постепенно още през 1712 г., като през 1713 г. мести Сената, а след него и останалите министерства и звена.

Освен пренасянето на столицата от Москва в Петербург, Петър бленува и за напредък в корабостроенето. На 5 декември 1709 г. е построен първият голям военен кораб, наречен Полтава и въоръжен с 54 оръдия. В годините след това Санкт Петербург трайно се налага като главна корабостроителница в страната.

Петър Велики имал копнежите Санкт Петербург да се превърне във Венеция на Севера. Именно затова той е прокопал толкова много канали. Това наистина е придало на града един друг облик – красив, романтичен и много успокояващ.

Друго нещо, което прави впечатление в Санкт Петербург е разположението на повечето постройки. Петър наложил почти изцяло европейския модел на строене на къщи в една права, хоризонтално. Така е постигната завидна хармония и изтънченост. По този начин обликът на града постепенно придобива сегашния си вид – равни постройки (като изключим всички забележителности) и широки булеварди (проспекти). Строителството на първия проспект започва през 1712 г. и свързва Александро-Невския манастир с центъра на града. Това е именно известният бъдещ Невски проспект.

Столицата на императриците

Петър Велики направил нещо наистина невиждано – превърнал една пустота и тишина в разкошен царствен град.

След смъртта му на 28 януари 1725 г. обаче, сякаш над града надвиснала черна прокоба. Борбата за опразнения престол се водила между съпругата му императрица Екатерина и неговите внуци. Двете страни имали коренно различни възгледи за управлението на града.

След дългите спорове на трона се качва Екатерина. Ана и Елисавета са други две императрици, които сядат на руския престол, но през цялото това време се усеща липсата на желязната ръка на Петър I. Няма дисциплина и в императорския град се усеща обстановка на хаос.

Освен неподреденото управление и друг фактор оказва пагубно влияние върху града и най-вече върху неговото разрастване – пожарите. Три от тях са изключително опустошителни, изгарят цели квартали. Единият пожар е бил през 1736 г. , а другите два през 1737 г.

След смъртта на Петър I строителството на града забавя своите темпове, но въпреки това днес е един от най-величествените градове в цял свят.

Основни забележителности

Санкт Петербург е известен най-вече със следните две прозвища – градът на дворците и градът на площадите. Това е така, защото в него наистина има впечатляващи бивши дворци, както и невероятно красиви и просторни площади.

• Храм „Спас на Крови“ Възкресение Христово“

Тази зашеметяваща православна църква се намира на известния канал Грибоедов, в близост до Михайловския дворец и парк. Построена е на мястото, на което е бил смъртоносно ранен император Александър II през 1881 г. – като именно оттам идва и името, което буквално означава „на нашия спасител върху пролятата му кръв“.

Църквата започва да се строи през 1883 г. по времето на Александър III и е завършена през 1907 г. по времето на Николай II. Църквата е уникална, както отвън, така и отвътре. Тя има над 7500 кв.м. мозайки, като според нейните реставратори, няма друга църква в света с толкова много. От юли 1970 г. църквата се използва като музей.

Архитектурата на тази величествена руска постройка е типична за средновековна Русия, въпреки, че по нейното време са се строили предимно сгради в барок и неокласицизъм.

По време на руската революция интериорът на църквата пострадал много сериозно. Правителството я затворило през 1932 г. По време на Втората световна война църквата временно била използвана като морга и претърпяла сериозни повреди. Днес тя е напълно реставрирана и може да предложи целия си блясък на своите посетители.

• Казански събор

Казанският събор или още Казанската катедрала е православен руски храм, който служи като катедрала на Санктпетербургската епархия от 2000 г. Намира се на известния булевард Невски проспект, точно срещу книжната лафка Зингер. Тя е изградена по подобие на базиликата Свети Петър в Рим, по желание на император Павел I. Архитект на този величествен паметник на културата е Андрей Воронихин, който създава един уникален шедьовър.

Със своята колонада от 96 колони и огромен купол, наподобяващ този на „Свети Петър“, наистина е постигнал нещо велико. Куполът е първият по рода си направен от ковано желязо с диаметър 17.7 метра. Фасадата на храма е облицована с варовита туфа от района на селището Пудост в Ленинградска област.

Казанският събор е и паметник на руската войнска слава. Тук е погребан прахът на известният маршал Кутузов, който умира в похода срещу Наполеон в полския град Болеславец. В Казанската катедрала се намира и друга много важна реликва за всички руснаци – иконата на Казанската Света Богородица. Често пред нея се извиват опашки от хиляди вярващи, които искат да я докоснат за здраве и да си пожелаят нещо.

• Исакиевски събор

Тази уникална православна църква се нарежда на четвърто място в света по големина на своя купол след „Свети Петър“ в Рим, „Свети Павел“ в Лондон и „Санта Мария дел Фиоре“ във Флоренция.

Исакиевският събор е с наистина внушителни размери и може да побере до 14 000 души. Негов архитект е французинът Огюст Монферан. Църквата се строи в продължение на цели 40 години, като архитектът ѝ имал силното желание да бъде погребан там, но това не се осъществило, тъй като той бил католик.

Пред храма има огромен площад в средата, на който има статуя на Николай I, която отново е дело на Монферан. Цялата фасада на църквата е изобразена с различни скулптури и колони от червен гранит, а вътре може да се насладите на един великолепен интериор от малахит и азурит, които придават съответно зеленият и синият цвят. Във вътрешността на главния олтар може да видите красив прозорец с уникален цветен стъклопис на „Възкресение Христово“.

Самият храм е посветен на Свети Исакий Далмацки, който бил високо почитан светец от император Петър I. През 1928 г. църквата е превърната изцяло в музей, като са преустановени и богослуженията. През 1991 г. те биват възстановени, въпреки че сградата си остава музей. Огромният позлатен купол е един от символите на императорския град. Исакиевският събор в висок 101,5 метра, като всеки турист може да се изкачи до основата на купола и да се наслади на приказна гледка към площада и града. За тази цел обаче трябва да пребори 300 стъпала, но това, което ще видите определено си заслужава усилията.

В катедралата има три олтара – един посветен на Свети Исакий Далмацки, един на Света Екатерина и един на добре познатия ни Свети Александър Невски. В украсата на храма са вложени около 410 кг злато, 16 тона малахит, 1000 тона бронз и други.

• Ермитажът

Това място е абсолютно задължително за посещение, когато сте в Санкт Петербург. Ермитажът е един от символите на града, намира се на Дворцовия площад. Той е най-големият в цяла Русия, като за да разгледате всеки един експонат по 1 минута, за 8 часа на ден, ще ви трябват около 11 години, за да успеете да видите всичко.

Някога Ермитажът бил зимен дворец на руските императори и императрици. Това било любимото място на Екатерина Велика, като тогава са допускани съвсем тесен кръг от хора. Интересното е, че откакто е музей, директори винаги са били мъже, а той е основан благодарение на жена – Екатерина Велика. Самата дума „ермитаж“ означава уединение. Музеят е и сред топ 10 на най-посещаваните в света.

Строежът му започва през 1764 г., като тогава е помещавал частната колекция на Екатерина II, но е открит за по-масови посещения чак през 1852 г. В Ермитажа се пазят над 2 700 000 творби на изкуството, което е наистина впечатляващо. Всяка година той се посещава от близо 4 млн. души. В музея има над 400 зали с обща дължина от 22 км.

Тук освен бижутата на Фаберже могат да се видят и хиляди други уникални картини, скулптори, императорски артефакти и други.

Интересен факт е, че сградата на музея осем пъти е сменяла цветовете на своята фасада и е достроявана няколко пъти.

В Ермитажа се намира и най-богатата колекция от френско изкуство извън Лувъра. Тук се намира и известната картина на Леонардо да Винчи – Мадона Лита. Ермитажът я купува от херцог Лита през 1864 г.

Друг известен и много интересен експонат в музея е пауновият часовник. Този луксозен механичен часовник, направен от английския бижутер Джеймс Кокс, е поръчан за Екатерина Велика от нейния придворен (и любим) княз Потьомкин. Доставен е в Русия през 1781 г. на отделни части и е бил сглобен и пуснат от известния механик Иван Кулибин.

В зала 302 на сградата на Генералния щаб ще откриете уникалното Яйце-часовник на Ротшилд от фирма Фаберже. Принадлежало е на барон Ротшилд и дълго не било излагано никъде. Подарено е на Ермитажа през 2014 г.

• Други забележителности

Няма спор, че Санкт Петербург е толкова необятен и величествен град, че колкото и пъти да сте го посетили, винаги има какво още да видите в него. Освен по-горе изброените забележителности, които далеч не описват цялото величие на града на Петър, препоръчвам да посетите още Михайловския дворец и красивия парк към него, сградата на Адмиралтейството, Зайцевият остров с Петропавловската крепост и всички музеи в нея, както и монетният двор; статуята на Петър I; музея на шоколада, музея на Арктика и Антакртика, музея на Пушкин, малката книжарница Зингер, в която има читалня и сладкарница и много други.

Не пропускайте и да се разходите с лодка по река Нева привечер, за да се насладите на невероятната цветна феерия и вдигането на мостовете.

Отидете на балет в Александровския театър, за да се насладите на майсторството и красотата на руските балерини.

Всяко място в този красив руски град излъчва императорско величие, гордост и ще ви очарова за цял един живот.