К огато ерата на комунизма в Русия настъпила през 1917 г., на християнството, както и на всички останали религии, започнало да се гледа като на пречка за развитието на социалистическото общество.
Карл Маркс, един от съавторите на Комунистическия манифест, отбелязва, че „комунизмът започва там, където започва атеизмът“.
Сред най-видните поддръжници на тази идея е Йосиф Сталин, който застанал начело на СССР след смъртта на основателя на Съветския съюз Владимир Ленин. Той се опитал да наложи „войнстващ атеизъм“ в страната и отбелязал многократно, че всеки човек трябва да скъса оковите на религията, с които е прикован към класовото потисничество.
Russia inaugurates cathedral without mosaics of Putin, Stalin https://t.co/IuiM3lv7Fs pic.twitter.com/PYUSMsa2xj
— Reuters (@Reuters) June 14, 2020
В периода между 1928 г. и Втората световна война, по нареждане на Сталин били затворени много църкви, синагоги и джамии и били арестувани или избити редица религиозни лидери. Жестокият диктатор дори се опитал да изкорени самата концепция за съществуването на Бог.
„За него това било начин хората да загърбят миналото и да поемат към бъдещето на науката и прогреса. Вместо това, обаче, Сталин просто ускорил насилието, започнало по време на управлението на Ленин“, смята историкът Стивън Мерит Майнър.
Сталин и религията
В своите младежки години Сталин бил изключен от семинария в Грузия, а след това бил принуден да напусне друга, след като бил арестуван за притежание на нелегална литература.
Постепенно неговото разочарование от религията започнало да расте. По тази причина всеобхватността на марксизма, която била почти религиозна в своята универсалност, се сторила изключително привлекателна на Сталин, пише Олег Хлевнюк в своята биография на диктатора. Идеята че цялата човешка история представлява стремеж към „по-високи степени“ на социализма, била повече от съблазнителна и „придавала на революционната борба специално значение“, добавя още Хлевнюк.
Когато Сталин поел властта в СССР, влиянието на Руската православна църква все още било значително, въпреки антирелигиозните мерки, наложени от Ленин. Селяните били дълбоко вярващи хора, а религията представлявала съществена част от техния живот, отбелязва социологът от Харвардския университет Ричард Мадсън. По тази причина в очите на Сталин църквата представлявала опасна институция, която застрашавала социалистическото бъдеще на страната.
„Безбожният петгодишен план“
През 1928 г. в СССР бил въведен първият петгодишен план (т. нар. Петилетка), който имал за цел да даде силен тласък на икономиката и държавното развитие. Един от „проблемите“, с които режимът на Сталин искал да справи, била религията. По тази причина стотици църкви били затворени, а имотите им – иззети. Много духовници били арестувани или екзекутирани с мотива, че дейността им е антиреволюционна. Част от тях били заменени с други духовници, които били „по-симпатични“ на режима.
В основата на този план стояла една относително проста идея, отбелязва Мадсън. Според него целта на Сталин била да изкорени „националното самосъзнание“ на руснаците и да се създаде „ново общество, основано на универсалните принципи на социализма“.
Освен това стъпките във въпросния план били лесни за репродуциране. Те били приложени и в други държави, които се съюзили със СССР. Като цяло, една от най-важните цели на всички социални реформи, извършени от режима на Сталин, била да се премахне напълно религията от ежедневния живот на хората.
Музеи на атеизма
Какво всъщност се случило с всичките църкви, джамии и синагоги, които били затворени? Част от тях били превърнати в своеобразни музеи на атеизма. Икони, мощи на светци и всякакви други свещени реликви били третирани като напълно обикновени обекти. В храмовете били поставяни и табели с научни обяснения на различни феномени.
Един от най-популярните музеи останал отворен чак до 80-те години на миналия век. През цялото това време непрекъснато били публикувани различни материали, възхваляващи атеизма и осъждащи изостаналостта на религията.
Among other discoveries about Stalin from the 1980s onwards, it emerged that he had owned a vast library of 25,000 books, periodicals and pamphlets, including 400 or so texts that he personally marked and annotated https://t.co/YugPgNNDuJ
— Financial Times (@FinancialTimes) February 6, 2022
Популярността на тези публикации била голяма, но това не означавало, че атеизмът надделявал в сблъсъка си с вярата, отбелязва Майнър. Според него, много хора си купували подобни издания с една единствена цел – да разберат какво се случва в държавата, без това да повлияе на техните възгледи.
Преди и след Втората световна война
До избухването на Втората световна война през 1939 г., в СССР останали отворени едва 200 църкви (за сравнение, броят им преди Октомврийската революция бил около 46 000). По това време само четирима епископи не били екзекутирани или изпратени в трудови лагери.
Ситуацията обаче се променила значително в хода на войната. След като нацистите отворили църквите в Украйна, за да си спечелят симпатиите на местното население, Сталин решил да предприеме подобен ход на територията на Съветския съюз. По този начин той се надявал да разпали патриотизма на руснаците.
Stalin's War by Sean McMeekin review – a revisionist take on the second world war https://t.co/zc34oE8pww
— The Guardian (@guardian) April 6, 2021
„Несъмнено Сталин е бил атеист. В неговите очи религията била глупост, начин да хвърли прах в очите на обикновените хора, за да ги контролира по-лесно“, отбелязва Майнър.
Показателна е следната история: след срещата си с Франклин Делано Рузвелт, Сталин бил искрено изненадан, когато разбрал, че американският президент посещава религиозни служби. Той дори попитал дипломата У. Аверъл Хариман дали Рузвелт, „който изглеждал толкова интелигентен, наистина бил религиозен или използва това за постигането на някакви политически цели“.
Въпреки усилията на Сталин да изкорени всички религии от СССР, това всъщност не оказало съществено влияние върху вярата на хората. През 1937 г. било извършено проучване, което установило, че около 57 процента от жителите на Съветския съюз се самоопределяли като „вярващи“.
Убеждението на Сталин, че всеки рационален човек ще отхвърли религиозните суеверия, „както всяко дете се отказва от дрънкалките си, когато порасне“, се оказало погрешно, отбелязва Майнър.
В десетилетията след края на Втората световна война, борбата на СССР срещу религиите продължила. Въпреки това, както се отбелязва в една статия на вестник „Ню Йорк Таймс“ от 1987 г., съветските власти постепенно осъзнали, че това е битка, която просто няма как да спечелят.
Още от автора:
От Древен Египет до Ню Йорк: Празненствата, останали в историята
Митове vs факти: Истинската история на Чингис хан
Ужасяващото наследство на Сталин
Забравени от историята – жестоките диктатори, за които вероятно не сте и чували
