З абележката, че Сръбската православна църква е „предала и продала“ своите светилища на Неманичите на юг, е просто лъжа: в Томоса за автокефалията ясно се заявява, че Сръбската православна църква „отстъпва“ историческото си наследство на новата автокефална църква.
Освен всичко останало, самозваните критици пренебрегват факта, че СПЦ не е имала достъп до своите южни епархии от 1941 г. до неотдавна, първо поради българската окупация, а след това и заради „македонската“ идеологическо-полицейска теория и практика на Броз /югославският диктатор Тито, бел.ред./. Днес всички сръбски архиепископи, като се започне от Негово Светейшество патриарха, имат достъп до всяко свято място в Северна Македония - преди Неманич, по времето на Неманич и след Неманич - и всички архиереи от Северна Македония имат достъп до всички сръбски светини навсякъде по света.
Това каза сръбският Бачки епископ Ириней в интервю за белградското ултранационалистическо издание "Печат". Интервюто бе публикувана в навечерието на Коледните празници.
"Отношенията с Македонската православна църква – Охридска архиепископия, не са просто добри, а братски. „По същество, екзистенциално, духовно ние бяхме, сме и ще бъдем една Църква. След установяването на евхаристийно и канонично единство с Църквата-майка, в нашия случай със Сръбската църква (трябва да се отбележи, че във времето преди Свети Сава тя е била част от Охридската архиепископия), а с това и с вселенското православие, имаме следната – необичайна на пръв поглед, но по същество единствено възможна – ситуация: формално двете църкви се отдалечиха една от друга (защото автономната стана автокефална), но съдържателно, екзистенциално се сближиха и обединиха повече от всякога,” казва още той и подчертава: Сръбската църква без условия и забавяне благослови МПЦ-ОА не само с връщането от схизма към единство, но и с дълго желаната автокефалия.
"Статутът на Църквата в Северна Македония е канонично и правно урегулиран. Някои критики, свързани с недостатъчно изяснената канонична основа на признаването на МПЦ, нямат основание нито в църковното право, нито в еклисиологията като цяло. Те свидетелстват изключително за нагласите и мненията на редица наши интелектуалци, повечето от тях добронамерени, но небогословски компетентни. При това голяма част от тях са предимно декларативни, а не практикуващи християни, а част от тях много рядко влиза в храма", каза още Бачкият епископ Ириней.
Според него има "очевидно наличие на центрове, които имат план за унищожаване на Православието". Съдейки по събитията в Украйна този план до голяма степен се реализира, каза още той. "Патриаршията, която претендира за своя юрисдикция над цялата православна диаспора на всички континенти, позовавайки се на каноничния принцип, че в един и същи град, тоест на една и съща по-широка територия, двама епископи не могат да упражняват паралелно юрисдикция, на практика действа диаметрално противоположно на принципа и реда, който представлява - в град и регион с един, съществуващ и всепризнат епископ, тя поставя друг, паралелен, и същевременно непокаян и безпощаден разколник.” „Вселенската патриаршия знаеше през цялото време колко силно украинското правителство след Майдана, проектирано като най-радикалната антируска група в пряка служба на НАТО и политическия „Запад“, не беше заинтересовано само от превръщането на разколническите групи в своеобразна държавна Църква, но и максимално активна в преследването на истинската канонична Църква (тормоз над духовенството, ограбване на храмове и насилствена "пререгистрация" на енории, терор над вярващите...)”, заяви Ириней.
Според него, Вселенската патриаршия не се е нуждаела от специално прозрение, за да разбере, че антицърковните и антируски гонения в условията на война между Русия и колективния Запад на територията на нещастна Украйна ще да бъде много по-ожесточен, отколкото преди избухването на конфликта.
"В годината на предоставяне на фиктивна автокефалия на несъществуващата църква в Украйна, по-точно на две насила и временно обединени разколнически групировки, при игнориране на каноничната и единствена съществуваща църква в Украйна, във всички официални документи на Вселенската патриаршия и всички други поместни православни църкви, Киевската митрополия с всички нейни епископии е посочена като автономна или самоуправляваща се църковна област в рамките на Московската патриаршия. Въпреки това Вселенската патриаршия, след 333 г. официално приемане и мълчание след това, магически открива, че нейният собствен официален каноничен акт от 1686 г. не е правилен и валиден и че Киев, без да знае, дори и да не подозира, всъщност през цялото време е бил под юрисдикцията на Константинопол, поради което той уж е упълномощен и компетентен в съответствие с предполагаемите си изключителни права и привилегии, да определи каноничния статут на църквата в Украйна. , който, между другото, през 1686 г. не съществуваше нито на теория, нито на практика (имаше само Киевска митрополия, малка част от днешна Украйна, докато в съвременна Украйна има около сто канонични епархии)", смята сръбският епископ.
Според него "Вселенската патриаршия показва тенденция да разшири юрисдикцията си върху цялата православна диаспора на всички континенти и да се намеси във вътрешния живот на автокефалните църкви, но аз вярвам – нещо повече, убеден съм – че подобни карикатурни псевдо- църковни организации няма да кандидатстват за признаване, камо ли за някакъв томос за независимост, въпреки че си го фантазират".
В Черна гора православието вече спечели историческа победа над държавния проект за създаване и налагане на болестотворни черногорска секта, създадена чрез регистрация в полицейския участък в Цетине. А сръбският народ в Черна гора, при който има уникален феномен двама родни братя да се декларират с различна националност - единият като сърбин, а другият като черногорец,– изживява своя ренесанс и своето триумфално завръщане на публичната сцена, което вече стават кошмар за новосъздадените „дуклянство” и „черногорство”.
Това е тъжно явление в Черна гора: некръстеният атеист, "генералисимус" Мило основава "църква", но не кръщава внука си в нея, защото знае, че неговото творение не е църква, а го води да се кръсти чак в Истанбул, където чака ред, пали свещ, но не осмели да се прекръсти. Но епохата на Мило отмина завинаги. Между другото познавам Мило от времето на Жута Греда, когато не беше сърбин, а великосърбин. Кога е излъгал себе си и другите - тогава или по-късно, би било добре сам да го каже на обществото, но не мисля, че ще го направи, подчерта Ириней.
По повод настоящата религиозна ситуация в Черна гора той изрази надежда, че процесът на стабилизиране ще продължи. Добър знак е подписването на Основния договор между черногорската държава и Сръбската православна църква. След скандалната роля на епизодичния актьор, бившия премиер Кривокапич, следващият министър-председател на Черна гора Дритан Абазович законово, въпреки заплахите, приравни Сръбската православна църква с други църкви и религиозни общности, които вече имаха регламентирани отношения с държавата, каза още той.
СПРИ!" />
