Спасителят на милиони човешки животи: Дрю Уайсман, пионерът в изследването на иРНК

Д есетилетните му изследвания върху информационната РНК поставиха основите на високоефективни ваксини като тези срещу COVID-19. Американецът Дрю Уайсман, на 64 години, бе отличен с Нобелова награда за медицина в понеделник с колежката си Каталин Карико, няма намерение да спира дотук. Сред новите му цели е разработване на ваксина срещу всички коронавируси, съобщи АФП.

За разработка на ваксини за COVID-19: Двама учени спечелиха Нобеловата награда

„През последните двадесет години имаше три пандемии или епидемии от коронавируси”, каза той в интервю за АФП през септември 2021 г. „Трябва да допуснем, че ще има и други. Можем или да чакаме следващата епидемия или пандемия от коранавирус и да посветим година и половина на разработването на ваксина срещу вируса. А можем да създадем една сега и да ни е на разположение, когато потрябва, можем дори да я използваме сега”, обясни имунологът от университета на Пенсилвания. 

#NobelPrize winner Drew Wiseman warned of possible risks in mRNA vaccines in 2018 (paper next tweet)- his safety concerns: local and systemic inflammation, as well as keeping tabs on the “expressed immunogen” and on auto-reactive antibodies. Wow. https://t.co/mw7OwgwKAG

— Aquarius-elect 🗣️ (@Aquarius3_0) October 2, 2023

Дрю Уайсман е роден в Лексингтън, щата Масачузетс, където родителите му – инженер и дентален асистент, се преместили и установили, за да може да изпратят децата си в добри обществени училища. „Когато съм бил петгодишен, съм диагностициран с диабет тип 1. По онова време се е изследвала урина и са ми поставяни по няколко инсулинови инжекции дневно”, спомня си той, виждайки в това вероятно обяснение за избора на кариерата си.

Вайсман остава свързан с щата Масачузетс дълго време, следва в университета Барндайс и защитава докторантура по имунология в Бостънския университет. Като млад изследовател в Американския здравен институт той работи върху вируса на СПИН в лаборатория, оглавявана от прочутия имунолог д-р Антъни Фаучи, преди да заеме щатно място в лабораторията и да започне работа в университета на Пенсилвания, където протича преобладаващата част от кариерата му. Тъкмо там той среща унгарската имигрантка Каталин Карико, изследователка, обсебена от идеята за информационната РНК в медицината.

The 2023 Nobel Prize in Physiology or Medicine has been awarded to Katalin Kariko and Drew Weissman, whose research enabled the development of effective mRNA vaccines against COVID https://t.co/KAlZbMuO2P pic.twitter.com/KNnhejj0Hh

— Reuters (@Reuters) October 2, 2023

От появата на COVID-19, тази абревиатура стана много популярна – технологията, въз основа на която са разработени иРНК ваксините, се състои в инжектиране в тялото на поредица от генетични инструкции, които казват на клетките какво да произвеждат, за да се борят с коронавируса. Когато Уайсман и Карико решават да обединят усилията си, тази изследователска линия изглеждала като задънена улица, а работата върху ДНК била много по-обещаваща. „Започнахме да работим заедно през 1998 г. без много финансиране или възможност да попаднем в научните списания", каза Уайсман.

През 2005 г. той успява да намери начин да модифицира синтетична РНК, за да ѝ попречи да предизвика масирана възпалителна реакция, наблюдавана при експерименти с животни. Непосредствено преди да публикуваме изследването си, телефоните ни не спираха да звънят, спомня си той. „Но ние бяхме чакали до телефоните си пет години и те така и не звъняха”.

Katalin Kariko and Drew Weissman won the Nobel Prize for their research that led directly to the first mRNA vaccines to fight COVID https://t.co/wsMGB6q8zb pic.twitter.com/XKLND48LtY

— Al Jazeera English (@AJEnglish) October 2, 2023

След това те достигнали друго ниво, като успели да заменят РНК в липидни наночастици – покриване слой, който предпазва бърз разпад на РНК и улеснява проникването й в клетките. Резулатите им са публикувани през 2015 г. Тези два научни пробива са използвани от ваксините срещу COVID-19 на „Пфайзер”/”Бионтех” и „Модерна”.

Д-р Уайсман, който е работил и като лекар, спира да работи с пациенти едва в средата на първото десетилетие на века. Мисълта, че откритието му помогна за спасяването на стотици милиони човешки живота, му носи радост и удовлетворение. Освен при ваксините, се смята, че информационната РНК технология може да доведе до революция в медицината на всички нива.