Спач и призраците на комунистическо минало

А ко не вярвате в призраци, посетете затвора Спач – на около час и 45 минути северно от Тирана.

Невъзможно е да не почувствате болката на многото политически затворници, които са страдали и са загинали тук по време на 40-годишния сталински режим на Енвер Ходжа, понякога сравняван с този в настоящата Северна Корея.

През това време е имало 60 затвора и лагера за интерниране, в които 577 мъже и 450 жени са били екзекутирани и още други 1 000 са починали - но Спач е един от най-известните.

Той е отворен през 1968 г. в отдалечен и планински район на Северна Албания и остава в експлоатация до началото на 90-те години, разказва Робин Суериг Холеран за "Екзит Нюз".

If you don’t believe in ghosts, visit Spaç Prison. It’s impossible not to feel the pain of the many political prisoners who struggled and died here during Enver Hoxha’s 40-year Stalinist regime that is sometimes compared to current North Korea. #Albaniahttps://t.co/3nemkrgrd5

— Exit (@ExitExplains) November 4, 2020

Някои от най-видните интелектуалци били изпращани тук често по изфабрикувани обвинения, които ги изкарвали врагове на държавата. Между тях е и роденият във Франция албански художник Макс Вело, осъден на 10 години в Спач през 1978 г.

Той определя затвора като „най-ужасния лагер в Европа и в света през този период."

По време на посещение в Спач местен художник, работещ по външната фасада на затвора, разказа от първа ръка за израстването си в близкото село.

Марио Джечи обясни, че членовете на семейството от страна на баща му са прекарали заедно 50 години тук като затворници. От страна на майка му семейството й прекарало 10 години в сурова интернация. Собственият му зет получил 12 години за опит да избяга от страната.

"Затворниците са били подлагани на дълги часове работа в медни мини в задушаваща топлина, която е достигала 40˚C, дробовете им са се запушвали от токсичен прах и изпарения", каза той. "Над повърхността температурата е падала до студените -10˚C".

Today visited abandoned Hoxha-era Spac prison camp in north #albania. Haunting place, left to ruin. A travesty. pic.twitter.com/IkNiFSs0nW

— Peter Geoghegan (@PeterKGeoghegan) June 24, 2013

Мнозина са загивали, работейки с малко храна или дрехи, предпазвайки ги от тежките условия на труд и живот. Телата им безцеремонно са хвърляни надолу по стръмните планински склонове.

"Призрачните рисунки на затворници и до днес са по стените и таваните в килиите, в които понякога е имало 50 мъже заедно. Няколко избледнели лозунги на Ходжа могат да се видят над някои от вратите на затвора", добави Марио.

Планините, заобикалящи Спач, са били толкова сурови, че не е била необходима стена, за да пречи на затворниците да избягат.

"Преди 37 години държавната строителна компания ни доведе да работим по мост там. Виждах лагера за интерниране отдолу с три реда бодлива тел с прожектори за следене, покриващи всеки метър. Охранителните постове бяха високи 6 метра, а прегради имаше на всеки 50 метра", каза Марио. "На всяка преграда имаше по двама часови, които бяха оборудвани с картечница, пистолети и армейски ножове.“

През май 1973 г. имаше бунт на затворниците, един от първите актове на съпротива срещу изолационисткия гнет на Ходжа.

Затворниците поеха контрола над Спач за два дни и издигнаха албански флаг без комунистическата звезда - символичен акт, за който биха платили висока цена. Бунтът приключи, когато пазачите отрязаха храната и водата.

Четиримата лидери на бунта бяха екзекутирани и 1 400 години затвор бяха добавени към присъдите на още 100 затворници.

Visited the infamous communist era #Spac prison yesterday! A must see location for remembering victims of totalitarianism in #Albania #Europe pic.twitter.com/yLL6FByU6A

— Marv Barbullushi (@Marvb92) March 25, 2019

"И муха не може да избяга", каза Марио.

"Изумен съм, че дори след 37 години Европа и останалата част от свободния свят не знаят за съществуването на лагера за интерниране в Спач. Това е ГУЛАГ, построен от Албания. По-опасен е от Аушвиц. Спач се губи във времето и това наистина е престъпление - опит да се скрие истината, като се остави лагерът да се разруши."

Днес изоставеният комплекс бързо се руши поради достъп до него и грабежи от местните жители, които са свалили метала от вратите, изкрали са приспособленията от стаите и всичко друго, което може да се продаде за скрап.

Базираният в Ню Йорк Фонд за световни паметници включи затвора Спач в списъка на един от 50-те най-застрашени паметници в света. Затворът беше обявен и за национален паметник на културата от втора категория от албанското правителство през декември 2007 г.

А шведското посолство в Тирана помогна за финансирането на част от обезопасяването на обекта, за аварийни ремонти на покрива и временна структурна стабилизация през 2017 г.

Министърът на културата обяви защитата на Спач за приоритет, но малко се направи за съхранението му и сградите са в изключително лошо състояние.

"World Monuments Watch" отбеляза, че в Албания няма друго място в момента, което да служи като място за почитане на паметта на бивши политически затворници.

"Има належаща необходимост от запълване на знанията, повишаване на обществената осведоменост и създаване на търсене за превръщането на това място в център на паметта и образованието".

Albania's Spaç Prison is on the #2016WMWatch Learn more: http://t.co/mNVp9EJ3TW #WatchOurHeritage pic.twitter.com/nKQ8XYqjer

— World Monuments Fund (@WorldMonuments) October 16, 2015

От 17 900 албанци, които са били затворени за 914 000 години по време на комунистическата епоха, около 2 700 са все още живи и днес. (Още 30 000 албанци са били изпратени в лагерите за интерниране.)

И не само Марио се тревожи за изчезването на затвора. Много от оцелелите са загрижени, че изпитанията им в Спач ще бъдат забравени завинаги, ако затворът се превърне в прах.

13 години затвор грозят внука на Енвер Ходжа заради наркотрафик

В Албания бункерите стават туристическа атракция

Албания: 6000 души са жертва на вендета