Смущаващо руско поражение преди век е предупреждение за отношенията на САЩ и Китай сега

О пустошително военноморско поражение преди 118 години притъпява амбициите на голяма европейска сила в Азия и бележи появата на нова доминираща азиатска армия.

Неуспешният сблъсък между Императорска Япония и Императорска Русия в битката при Цушима през март 1905 г. затвърждава победата на Япония в Руско-японската война, на практика елиминира влиянието на Русия в Азиатско-тихоокеанския регион за десетилетия и утвърждава Япония като военна сила, равна на големите западни държави.

Дори и сега битката може да се разглежда като урок за самодоволството пред лицето на нови заплахи, смята секретарят на ВВС на САЩ Франк Кендъл, най-високопоставеният цивилен служител на ВВС.

Русия и Япония през 1905 г. не са САЩ и Китай днес, а неуспехът на Русия при Цушима "има малко общо" със ситуацията, пред която са изправени САЩ сега - каза Кендъл в речта си на конференцията на Асоциацията на въздушните и космическите сили през септември, но битката все пак е предупреждение за това какво може да се случи, когато утвърдените сили не са подготвени да се изправят срещу възходящи съперници.

"Третата световна война ще дойде от неочаквано място"

Конкуренция между великите сили

Събитията, довели до битката при Цушима, са квинтесенция на конкуренцията между великите сили в епохата на империализма.
Императорска Япония, наскоро индустриализирана и въоръжена със силна армия, базирана на тези на Европа и САЩ, започва да преследва амбициите си на азиатския континент, главно в Китай и Корея, като през 1895 г. печели голяма победа над Китай.

Това я поставя в пряка конкуренция с имперска Русия. След поражението на Китай Русия се опитва да разшири влиянието си в Китай и Корея. През 1898 г. Русия получава под наем Порт Артур - сега част от Далян в Китай - което на практика ѝ дава контрол над полуостров Ляодун, който се вдава в Жълто море.

Руснаците се надяват да свържат Порт Артур, по това време единственото им топловодно пристанище в Тихия океан, с Транссибирската железница и разширяват влиянието си в двора на управляващата династия в Корея.

Неспособен да договори взаимноизгодни условия с Русия за бъдещето на региона, Токио изпраща японския императорски флот да атакува основната част от руския тихоокеански флот в Порт Артур на 8 февруари 1904 г. в една от първите големи изненадващи атаки в историята. Няколко часа по-късно Япония официално обявява война.

Япония бързо придобива военноморско предимство, като отблъсква опитите на руския Тихоокеански флот да пробие блокадата на Порт Артур и разгромява подкрепленията на руския флот в залива Чемулпо и Улсан.

Скоро японците обсаждат Порт Артур откъм сушата, а Русия, без да има алтернатива, отделя почти 40 кораба от своя Балтийски флот за новосъздадената 2-ра тихоокеанска ескадра, която след това изпраща в Азия, за да спаси Порт Артур.

Край преди началото: Най-кратките войни в историята

Напълно унищожен

След изнурително и изпълнено с инциденти седеммесечно пътуване с дължина 28968 км ескадрата достига пролива Цушима между Корея и Япония на 27 май 1905 г., където японците незабавно я унищожават.

Двадесет и един руски кораба са потопени или разбити, а други седем са пленени. Само три кораба достигат Владивосток, въпреки че други шест стигат до неутрални пристанища в Китай, Филипините и Мадагаскар.

Над 5000 руски моряци са убити, а повече от 6000 са пленени. Япония губи само три торпедни катера, както и 117 убити и около 500 ранени моряци.

"Битката при пролива Цушима не се е развила добре за Русия. Целият руски флот е бил напълно унищожен", заяви на конференцията Кендъл, самопровъзгласил се за любител на историята.

Битката е последният пирон в ковчега на военните усилия на Русия. Япония е превзела Порт Артур преди пристигането на 2-ра тихоокеанска ескадра през май, а друго руско поражение при Мукден два месеца по-рано е унищожило всяка надежда за победа чрез сухопътна кампания.

Загубила почти цялата си морска мощ в Тихия океан, Русия вече не е била в състояние да нанесе ефективен или дори реален удар по Япония. Япония е изразила готовност да започне преговори с посредничеството на президента Теодор Рузвелт и руснаците, без да имат други възможности, е трябвало да подадат иск за мир.

Трета световна война - кога и къде може да започне наистина

Дълга сянка

САЩ и Китай днес не са Русия и Япония отпреди 118 години, а американската армия е изправена пред обстоятелства, различни от тези, пред които се е изправила Русия по онова време, но битката при Цушима е имала далечни последици, които са актуални и сега, твърди Кендъл в речта си.

"Една голяма сила, Русия, е загубила влиянието си в Азия. Една голяма сила, отново Русия, е видяла как военният ѝ авторитет се изпарява", каза Кендъл.

Изходът от битката е "засилил" надпреварата във въоръжаването между Великобритания и Германия и е подхранил схващането в имперска Германия, че Русия е слаба и може да се справи с нея в случай на конфликт, което е накарало германците да се чувстват "комфортно" да влязат във война на два фронта девет години по-късно, каза Кендъл.

Руският флот, който така и не се възстановява, преживява няколко бунта през следващите години, които "спомагат за проправянето на пътя към Руската революция през 1917 г. и създаването на Съветския съюз", казва Кендъл. В Азия възходящата Япония "придобива увереност да се противопостави на европейските сили и САЩ", което я кара да анексира Корея през 1910 г., да нахлуе в Манджурия през 1931 г. и в Китай през 1937 г. и в крайна сметка да атакува Пърл Харбър през 1941 г.

"Смисълът на всичко това е, че оперативните и тактическите поражения, особено когато са свързани с възходящи и съществуващи велики сили, могат да имат сериозни стратегически последици", добави Кендъл.

Кендал превърна противодействието на Китай във фокус на своя мандат. Той и други официални представители на САЩ често подчертават, че войната с Китай не е неизбежна, но че американската армия трябва да подобри готовността и способностите си, за да възпре такъв конфликт.

"Историята, включително и най-новата, ни казва, че възпирането може да се провали и понякога се проваля. Ако нашите възможности и капацитет за прожектиране на сила не са адекватни, за да възпрат китайската агресия срещу Тайван или другаде, може да се стигне до война. Ако това се случи и ние не успеем да надделеем, резултатите могат да хвърлят дълга сянка", каза Кендъл.