След края на войната – какво бъдеще очаква Украйна - Свят

С раженията в Украйна продължават с пълна сила, а постигането на мирно споразумение между Киев и Москва все още е далечен мираж. В същото време, щетите, нанесени в хода на руската инвазия, стават все по-големи. Възстановяването на страната ще бъде дълъг и труден процес, който ще изисква отпускането на значителни средства. По тази причина някои експерти отбелязват, че Украйна се нуждае от нов план „Маршал“, подобен на този, помогнал на редица европейски страни да си стъпят на краката след края на Втората световна война. Ситуацията днес, обаче, е коренно различна, а за всички е очевидно, че Старият континент вече не може да разчита на помощта на САЩ. Какви са опциите пред Киев?

Essay: Unveiled 75 years ago, the Marshall Plan centered on the controversial idea of aiding—and transforming—an enemy that had sought to dominate the world https://t.co/p2BPEVUAJp
— The Wall Street Journal (@WSJ) June 3, 2022

Планът „Маршал“ и уроците на историята

След края на Втората световна война, ситуацията в Западна Европа е катастрофална. Разрушенията, причинени от бомбардировките на големи градове като Берлин, Кьолн и Хамбург, водят до безпрецедентна жилищна криза. Много хора гладуват, в селскостопанските райони има остър недостиг на работна ръка, а заради огромния брой унищожени пристанища, пътища и мостове, хранителни продукти и други стоки от първа необходимост не могат да бъдат изпратени до редица населени места. Италия, Франция, Германия и Великобритания са сред страните, които са затънали в дългове и не разполагат с достатъчно средства, за да се справят с последиците от конфликта. В същото време, Европа става все по-разделена на две части: Запад, начело на който стоят САЩ и Изток, контролиран от СССР. В една от емблематичните си речи, произнесена през 1946 г., бившият британски министър-председател Уинстън Чърчил описва този процес като спускането на „желязна завеса“.

САЩ на свой ред се превръщат в най-богатата държава в света. Нейната територия е непокътната, а икономиката ѝ е повече от стабилна. За президента Хари Труман, обаче, амбициите на режима в СССР са повод за сериозни притеснения, което води до обявяването на нова доктрина, целяща да ограничи комунистическата експанзия в Европа. Така, Гърция и Турция получават помощ в размер на приблизително 400 млн. долара. По това време, държавният секретар на САЩ Джордж Маршал се среща с представители на СССР, с които обсъжда бъдещето на Германия (след капитулацията на нацистите, страната е разделена на четири окупационни зони, които са под контрола на САЩ, СССР, Франция и Великобритания). Стратегията на Вашингтон е да съживи икономиката на доскорошния си враг, което на свой ред ще даде тласък на възстановяването на цяла Западна Европа. По думите на самия Маршал, този ход ще осигури основата за изграждането на политическа стабилност и мир на Стария континент. „Нашата политика не е насочена срещу никоя държава, а срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса“, заявява той. Въпреки това, за никого не е тайна, че основната цел на САЩ е да ограничи влиянието на СССР и комунизма.

Ukrainian President Volodymyr Zelenskiy asked G7 leaders to approve a 'Marshall Plan' — similar to what helped US allies in Europe recover from World War Two — for Ukraine's reconstruction after damage caused by Russia's invasion https://t.co/9KmSw9Q5s5 pic.twitter.com/DOTYOcx7tk
— Reuters (@Reuters) June 13, 2024

Маршал приканва всички европейски държави за вземат участие в изготвянето на план за отпускането на хуманитарна помощ за хората, пострадали най-тежко от Втората световна война. Следващата цел е възстановяването на разрушената инфраструктура. През септември 1947 г. новосъздаденият Комитет за европейско икономическо сътрудничество, в състава на който влизат 16 страни, изпраща предложението си на САЩ. Малко по-късно, Конгресът одобрява плана, който е на обща стойност 13 млрд. долара – истински спасителен пояс за Стария континент и неговата икономика. Освен това, Вашингтон отлично осъзнава, че Западна Европа се нуждае и от военна сила, която да е способна да се противопостави на заплахите, идващи от СССР. Така, през 1949 г. се ражда НАТО. Организацията постепенно се разширява на изток, като през следващите десетилетия нейни членове стават страни като Естония, Латвия и Финландия, които днес граничат с Русия.

Пътят пред Украйна

Украйна, която обяви своята независимост от СССР през 1991 г., не крие желанието си да стане част от НАТО. Към настоящия момент, обаче, тази цел изглежда непостижима. На фона на продължаващите военни действия, Кремъл многократно отбеляза, че присъединяването на Киев към Алианса е недопустимо, тъй като би представлявало непосредствена заплаха за сигурността на Русия. Нещо повече – президентът Владимир Путин подчерта, че всяко мирно споразумение с Украйна трябва да включва официален отказ на страната от нейните амбиции да влезе в НАТО. В същото време, позицията на Москва по отношение на ЕС далеч не е толкова крайна. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков неотдавна отбеляза, че Киев си запазва правото да се присъедини към Европейския съюз, тъй като той не представлява военна организация. Когато бъде сложен край на войната в Украйна, ЕС може да ѝ предостави специален статут, което да позволи отпускането на значителни средства за нейното възстановяване. Към настоящия момент подобен сценарий изглежда трудно осъществим по редица причини – от непреодолимите различия в позициите на Москва и Киев до икономическите сътресения, причинени от митата, наложени от американския държавен глава Доналд Тръмп. Въпреки това, той не бива да бъде отписван, коментират експерти.

Fast Ukraine peace deal with Putin now unlikely admit Trump officials https://t.co/E6ggPtsYgt
— The Independent (@Independent) April 2, 2025

Несъмнено, между съвременна Украйна и държавите от Източна Европа след края на Втората световна война има редица прилики. Сред тях са значителните щети, нанесени на голям брой населени места, както и заплахата от избухването на нов конфликт. Съществува и една значителна разлика – ролята на Белия дом. Политиката, водена от Тръмп и неговата администрация, няма нищо общо с тази на Хари Труман. Нито Украйна, нито ЕС могат да разчитат на помощта на САЩ. Директно американско финансиране на пострадалата от руската инвазия страна изглежда невъзможно и по-скоро би изисквало участие на множество държави, както и частни инвестиции. За привличането им, Киев може да предостави достъп до залежите си на полезни изкопаеми. Казано по друг начин – бъдещият план „Маршал“ за Украйна най-вероятно ще бъде почти изцяло европейски.

3 години смърт и ужас: Войната в Украйна в кадри

26 снимки

3 години от нахлуването на Русия в Украйна

Нападната от Русия държава днес е по-далеч от всякога от изпълнението на своите искания, а загубата на територии изглежда неизбежна. Все още е рано да се правят каквито и да е прогнози, тъй като не е ясно от кои райони ще се откаже Киев и откъде ще преминава границата между двете страни. От голяма важност е въпросът дали в Украйна ще бъдат разположени чуждестранни мироопазващи сили. Гарантирането на сигурността е ключов елемент от възстановяването на страната, но не бива да се забравя, че Москва е категорично против изпращането на подобен контингент. Едно нещо е безспорно – докато сраженията продължават, щетите ще стават все по-катастрофални. Анализаторите подчертават, че най-тежко засегнатите сектори са жилищният, транспортният и енергийният, както и здравеопазването, търговията и образованието. Според Световната банка, ООН, ЕК и правителството в Киев, за възстановяването на Украйна са необходими над 520 млрд. долара. Въпросната сума е огромна, а в условията на глобалната търговска война, започната от Тръмп, реализирането на какъвто и да план за преодоляването на последиците от войната изглежда изключително трудно осъществим.

Още от автора: