С амолетната катастрофа в неделя (19 май), при която загинаха президентът на Иран Ебрахим Раиси и министърът на външните работи Хосеин Амир Абдолахиан няма как да не ни върне 20 години назад към датата 26 февруари 2004 година.
Онзи мрачен ден, не само откъм капризи на времето, но и откъм трагични за Република Македония (както се нарича тогава РСМ) събития. Тогава, около 8.30 часа и четвърт час преди кацане, контролната кула губи връзка с правителствения самолет, с който тогавашният президент Борис Трайковски пътува за град Мостар за участие в Международната конференция за инвестиции в Босна и Херцеговина.
Малко по-късно опасенията се сбъдват - машината се е разбила в планински скали близо до града и е паднала в минно поле между бившите фронтови лини от войната в Босна. Няма нито един оцелял. Загиват както Трайковски, така и неговите съветници Димка Илковска - Бошкович, Ристо Блажевски и Анита Лозановска, Миле от македонското външно министерство, охранителите Борис Велинов и Аце Божиновски и двамата пилоти Марко Марковски и Бранко Ивановски.
Защо екипажът е предприел този риск, остава загадка и до днес. Проливен дъжд, мъгла, буря - обстоятелства, които отказват албанският премиер Фатос Нано да пътува, а след трагедията същото правят и държавният глава на Сърбия и Черна гора - Светозар Марович и словенският премиер Антон Роп.
Дори останките от самолета са трудни за откриване в това време, войници от ЕСФОР, сапьори и спасители търсят дълго, преди да открият на другия ден деветте тела на около 150 метра от района на инцидента. Също както и при Раиси, и смъртта на Борис Трайковски е проблем за страната му. Тогава ситуацията в Македония е на върха на ескалация след бунта на етническите албанци, като именно Трайковски бе в ролята на онзи "буфер" с основна роля за запазването на стабилността между етническите общности.
Раиси, от своя страна бе считан за обещаващ и най-вероятен наследник на аятолах Хаменей, който вече е в доста лошо здравословно състояние. Какво ни очаква, ще разберем съвсем скоро, когато в Иран ще се проведат нови президентски избори. Дотогава страната ще бъде ръководена от временият му заместник Мохамед Мохбер.
Но очакванията са, че който и да е той, едва ли ще стигне до промяна на статуквото и различна политика. А доколко тя се приема от народа, е видно от участието на иранците, голяма част от които дори не гласуваха на предходните избори...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
