"Франс прес": След 13 години чакане, ето че България и Румъния най-после влизат в Шенген

С лед 13 години чакане, ето че България и Румъния най-после влизат в Шенген, отбелязва Франс прес в аналитичен материал. 

Двете държави официално влизат утре в тази голяма зона за свободно движение, пише агенцията. Франс прес обаче припомня, че има едно значително изключение при това влизане и това е контролът по сухопътните граници, който ще бъде запазен за голямо недоволство на шофьорите. 

Причината за това изключение е ветото, наложено от Австрия, единствената страна членка на ЕС, изразила възражения, водена от опасения за приток на кандидати за убежище.

Но въпреки това частично присъединяване към Шенген по въздух и по море, този етап има силно символично значение, отбелязва Франс прес.

"Това е въпрос на достойнство", казва Стефан Попеску, експерт по международни отношения, базиран в Букурещ. "Всеки румънец, когато трябваше да застане на отделна опашка от останалите граждани на ЕС, чувстваше, че отношението към него е различно", допълва той пред Франс прес. Експертът добавя, че това присъединяване към Шенген ще благоприятства още повече интеграцията в ЕС и добавя, че това е важен етап, въпреки че той се случва късно. 

Тридесет и пет годишният българин Иван Петров, работещ в сектора на маркетинга във Франция, определя също влизането в Шенген по въздух и море като една стъпка напред, спестяване на излишно губене на време и по-малко стресиращи пътувания в перспектива.

В статията на Франс прес се описва и как се подготвят персоналът на летището в Букурещ за присъединяването на Румъния във въздушния Шенген. На това летище повечето полети идват от Шенгенската зона. Летищните екипи се подготвят цяла седмица за тази малка революция, която ще настъпи утре. Допълва се, че се предвижда засилване на персонала, който ще прави проверки на произволен принцип, по-специлано на непълнолетни лица, за да се избегне трафик на хора. Разположените на летището служители ще бъдат там и за да направляват пътниците, и за да идентифицират онези, които може да се опитат да напуснат незаконно Румъния.

Защото двете балкански страни трябва да покажат, че на тях може да се разчита с надеждата, че възраженията на Австрия ще отпаднат и те ще станат изцяло членки на Шенгенската зона, в която над 400 милиона души могат да пътуват  свободно, без проверки по вътрешните граници, посочва Франс прес.

В статията се припомня, че Хърватия, влязла след Румъния и България в ЕС, които са еврочленки от 2007 г., ги е изпреварила във влизането в Шенген, присъединявайки се към тази зона през януари 2023 г. 

С влизането на България и Румъния, Шенгенската зона, създадена през 1985 г., ще наброява вече 29 членки - 25 от 27-те страни членки на ЕС и съседите му - Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Изключени от този процес, обаче шофьорите от сектора на междуродните превози по суша не крият гнева си.

Чакането продължава от 8 до 16 часа на границата с Унгария и от 20 до 30 часа с България, като има пикове на тридневно чакане и в двата случая, се казва в комюнике на един от основните румънски синдикати в този отрасъл. В изявлението се говори и за колосални финансови загуби. "Търпяхме 13 години, търпението ни се изчерпва", предупреждава генералният секретар на Националния съюз на автомобилните превозвачи от Румъния Раду Динеску.

Франс прес отбелязва, че същото недоволство има и от страна на български работодатели в отрасъла. "Само 3 процента от българските стоки са изпращани по въздух и море, а останалите 97 процента се движат по суша", казва пред Франс прес Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). "Следователно сме на 3 процента в Шенген и не знаем на коя дата ще получим разрешение за пълно присъединяване", допълва той. Васил Велев очаква напредък до края на годината, но се опасява от последствията от парламентарните избори, предвидени за края на септември в Австрия, в момент в който консервативният австрийски канцлер Карл Нехамер трябва да се справи с нарастващата, според социологическите допитвания, популярност на крайната десница.

Но във всички случаи и в София, и в Букурещ гледат на утрешния етап на присъединяване към Шенген като на един необратим процес. "Ясно е, че става дума за един необратим процес", заяви в началото на март румънският вътрешен министър Каталин Предою и призова за приключване на този процес през 2024 г., пише Франс прес в аналитичния си материал, озаглавен "България и Румъния с единия крак в Шенген".

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase