В ойната в Сирия навлиза в своята осма година. За седем години на сражения, химически оръжия, мъчения и бомбардировки, над половин милион души загубиха живота си. Над шест милиона са разселени в самата Сирия, а други над пет милиона са напуснали страната си като бежанци в съседни държави или Европа. Икономическата и социална комисия на ООН за Западна Азия изчислява цената на сирийската реконструкция на над 380 милиарда долара. Тъй като нито режимът на Асад, нито неговите съюзници Русия и Иран имат тези средства – нито пък подкрепата на Китай е достатъчна, възстановяването на инфраструктурата в Сирия вероятно ще бъде разделено на т.нар. „зони на отговорност“ между Турция, САЩ и съюзниците на сирийското правителство.
По време на най-активните военни действия в периода 2013-2017 г., цели градове бяха разрушени при мащабните бомбардировки на силите на Асад, както и на военновъздушните сили на Русия. Към началото на 2019 градовете и селищата са все още в руини, като дори в контролираните от сирийското правителство територии има големи проблеми с осигуряването на ежедневни услуги като достъп до електроенергия или питейна вода. Въпреки пропагандните усилия на Асад и Москва да представят ситуацията в Сирия като стабилизирана, чуждите инвеститори не са убедени, предвид продължаващите сражения на места в страната, геополитическото напрежение в района и факта, че над 1/3 от Сирия е извън контрола на Дамаск.
Особено засегната е цивилната инфраструктура. През последните години цел на въздушните удари често се оказваха болници и клиники, а също електроцентрали, училища и пазари. Животът в най-засегнатите зони е на практика спрял, като все още има градове – като Хомс или Алепо, чието население е намаляло с над 70%. В Ракка, където разрушенията бяха нанесени от водената от САЩ коалиция по време на войната срещу "Ислямска държава", ситуацията продължава да е тревожна, като оценките на щетите препоръчват дори вариант за построяването на нов град, вместо възстановяване на стария.
За да се започне реконструкцията на Сирия, страните обсъждат разделяне на територията на „зони на отговорност“. Според анализатори, макар да звучи цинично, подобно разпределение може да доведе до по-практично и ефикасно инвестиране на средства, а също би помогнало на самите сирийци предвид очакваната конкуренция между страните с интереси в Сирия като Турция, Русия, Иран, САЩ, Китай и държавите от Персийския залив.
Критиците на идеята за разделяне на Сирия на зони на отговорност заявяват, че политиците са получили вдъхновението си вероятно от периода на реконструкция в следвоенна Германия, когато след Втората световна война страната е разделена на четири зони. Коментатори предупреждават, че в случая със Сирия нещата стоят по-различно, както е и различен контекстът на събитията и войната. Другият възможен сценарий за следвоенна Сирия е т.нар. „балкански вариант“ от типа на Босна и Херцеговина, но идеята вече беше широко критикувана от международни организации и в дипломатическите кръгове.
Защитниците на идеята за създаване на „зони на отговорност“ в Сирия взимат предвид различията между държавите с интереси в страната. Докато САЩ, ЕС, Турция и монархиите в Залива се въздържат от инвестиции в Сирия, тъй като така реално ще подсилят режима на Асад, създаването на зони ще позволи на всяка от страните да приложи свой план за възстановяване, без да има политическа тежест. Турция вероятно може да договори помощ от Катар и ЕС в териториите, в които има влияние, докато САЩ ще привлече ресурси от Саудитска Арабия, Емирствата и някои европейски държави.
В края на миналата година беше проведена среща между Русия, Турция, Германия и Франция, на която една от темите беше именно реконструкцията на Сирия. Макар и да не доведе до политически резултат, срещата в Истанбул постави на дневен ред нуждата цивилната инфраструктура в Сирия да бъде възстановена възможно по-бързо. От гледна точка на ЕС, чиито интереси на срещата защитаваха Меркел и Макрон, изграждането на инфраструктура и възстановяването на засегнатите градове означава и поетапно завръщане на част от бежанците. В момента се провеждат редица двустранни срещи както между страните от ЕС, така и между тях и близкоизточните им партньори, на които срещи се обсъжда кой колко може да отдели и за коя зона. Това означава, че идеята за „зони на отговорност“ в Сирия е не просто клюка, а съвсем реален план.
Съюзниците на Асад вече се раздвижиха. В някои територии под контрола на правителството вече има стартирали проекти за реконструкция. Иран, Русия, Ливан и Китай започнаха работя в отделни обекти, но са далеч от постигането на задоволителен резултат.
От изброените страни, Китай има най-сериозни намерения да участва във възстановяването на разрушени селища и градове. Докато Русия и Иран нямат нужните средства, те прилагат политически ходове, за да убедят Пекин да поеме по-голямата тежест. Китай също вижда възможности – Сирия представлява стратегическа връзка в рамките на проекта за Нов път на коприната. Китайски компании вече се съгласиха да финансират проекти на стойност 2 милиарда долара. В допълнение, Пекин обяви в края на миналата година, че има готовност за отпускане на 23 милиарда долара под формата на заеми и помощи за държави в Близкия изток, в това число и Сирия. За момента близо тридесет са китайските компании, които посетиха Сирия с идеята да разучат къде биха могли да участват.
Макар да изразходва милиарди за своята интервенция в Сирия, Русия заяви, че няма възможност и желание да финансира реконструкцията на Сирия и изпрати предложение към САЩ за това. Москва внесе темата за възстановяването на Сирия и в рамките на ООН, където се опитва да притисне ЕС да заплати една част от възстановяването. Иран също заявява, че няма желание да участва в мащабни проекти. Двете държави, които подкрепят сирийския режим и реално са причината той да оцелее през последните седем години, имат недостиг на ресурси. Двете държави са и подложени на международни санкции, които допълнително влошават икономическото им състояние.
Реконструкцията води и до изостряне на позициите в лагера на Асад. В началото на годината сирийска делегация посети Техеран, където сирийският министър на благоустройството заяви, че страната му признава ролята на Иран, който според Асад трябвало да има водеща роля в получаването на договори за строежи. Това беше посрещнато с мълчание от Москва, но допълнително вкарва напрежение между съюзниците, които имат напълно различни политически цели в Сирия.
Интересно, че малкият Ливан има надежди за участие в реконструкцията. Бейрут очаква да бъде важен играч, тъй като има геополитическо значение заради географското си разположение между Сирия и Средиземно море. Транзитът на продукти от пристанищата към Сирия също е важен за Ливан и затова местните политици търсят възможност колкото може по-бързо да бъдат възстановени пътищата между двете държави.
Погледите на мнозина анализатори са насочени към Турция. Анкара вече стартира своя програма за развитие и възстановяване в зоните си на влияние в Северна Сирия. Така например, в град Ал Баб, индустриалната зона се развива най-вече от турски компании. Турция инвестира в медицинска и цивилна инфраструктура, сигурност и администрация. Местните съвети в Северно Алепо и Африн работят в близко сътрудничество с турските власти, разположени в тези райони, като дори личните карти на жителите в района са печатани с турска подкрепа.
Създаденият с помощ на Анкара Комитет по стабилизация предоставя основни услуги и доставка на продукти като хляб и питейна вода. Комитетът отговаря също така и за предоставянето на електричество. Според доклади, Турция е похарчила над 8 милиарда долара през изминалата година за хуманитарна помощ и сътрудничество.
За да продължи своята политика в Сирия, включително и поддръжката си за бунтовническите сили в Северна Сирия, Анкара ще има нужда от допълнителни средства. Катар и ЕС са сред най-възможните партньори за договори. Катар заяви, че ще отдели 1 милион долара за медикаменти за Сирия и отделно има заделени около 4 милиарда долара за хуманитарна помощ през Турския червен полумесец. Доха има желанието да участва в проекти за реконструкция, като вероятно ще бъде в партньорство с Анкара.
Що се отнася до САЩ, дори при продължаващата политика на Тръмп да омаловажава конфликта в Сирия, ролята на Вашингтон в реконструкцията на страната е важна. Лошата новина за инвеститорите е, че нищо не е сигурно с политиките на Тръмп и всеки момент може да има противоречиви решения.
И все пак, САЩ също имат своята „зона на отговорност“. Става дума за Източна и Североизточна Сирия, където американците построиха няколко свои бази и помогнаха на местните кюрдски сили да консолидират контрола си, въпреки протестите на Турция, която счита тези сили за вражески.
Присъствието на САЩ може да допринесе за това ЕС да отпусне средства за възстановяването на Сирия. Франция и Великобритания вече заявиха готовност да се включат в американската зона. През първите седмици на 2019 Турция и САЩ влязоха в задочен спор относно бъдещето на Североизточна Сирия и присъствието на свързани с Кюрдската работническа партия милиции. Дори да се стигне до установяване на буферна зона, както Тръмп и Ердоган обсъждат, това няма да промени ролята на САЩ във възстановяването.
Държавите от Залива като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства също се очаква да финансират частични проекти. Рияд и Абу Даби изразиха готовност да отделят близо сто милиона долара за възстановяването на град Ракка.
Въпреки че реконструкцията на Сирия е важна тема и дава възможности на редица компании и държави да получат изгодни договори, тя остава на ниво обсъждане, заради усложнената обстановка в страната. Американските санкции както върху Иран, така и върху Сирия, не стимулират фирмите да се решат да участват, тъй като рискуват да попаднат в черния списък заради съвместни проекти с Техеран или Дамаск. Желание за участие в строежи има и от български компании, но докато няма решение от ЕС ентусиазмът няма да е голям.
Според Европейския съюз реконструкцията не може да започне, докато няма политически климат за това. Тук ЕС има предвид многобройните съобщения, че завръщащи се бежанци са арестувани и вкарвани насила в армията от правителствените сили. Засега Дамаск посреща критиките с мълчания, но съществуват доказателства за тези действия. Сирийските бежанци се сблъскват и с отказ да им бъде върнато имуществото, което води до допълнително напрежение, а властите в Дамаск отказват да сътрудничат на ООН в намирането на консенсус.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини последвайте страницата ни в Instagram
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!