Сирия: хиляди затворени в „триъгълник на смъртта“

Ш укри Шехаб и съпругата му не са спали от две нощи. Триседмичната им внучка не спира да плаче, тя се нуждае от обикновено лекарство за колики, но е почти невъзможно да го намерят. Шехаб живее в Рукбан, неофициаен лагер за разселени хора в Сирия, в защитена от САЩ зона, приблизително на 16 км от американска военна база, пише Си Ен Ен (CNN).

Шехаб разказва, че той и семейството му живеят в импровизираните подслони, пръснати по протежението на пустинята на сирийско-йорданската граница, вече повече от 1200 дни.

Активистите нарекоха мястото „Триъгълникът на смъртта“, а ООН описва условията като „отчайващи“, „катастрофални“ и „място, което не е за деца“.

От години разселените в Рукбан са оставени на милостта на политическите играчи, които им предоставят спорадичен достъп до хуманитарна помощ и липсата на безопасен дом. А през последните пет месеца сирийското правителство блокира хуманитарния достъп до лагера през своите територии.

Thousands of women, men & children are observing Ramadan while trapped in Rukban settlement in Syria, with limited access to basic necessities like food & water. @WFP is trying to help. https://t.co/g2RjYPqCST

pic.twitter.com/vqsGF7JzEC

— United Nations (@UN) May 8, 2019

Представител на Държавния департамент на САЩ казва пред Си Ен Ен, че САЩ „преследват всички възможни пътища за предоставяне на помощ на Рукбан“, но засега Вашингтон не е предоставил пряка помощ на хората там, въпреки че САЩ контролират района от 2016 г. САЩ хвърлят вината единствено върху сирийското правителство и неговите руски съюзници. Дамаск отхвърля исканията за доставка на помощ в Рукбан от февруари, като настоява вместо това гражданите да се върнат в контролираните от режима райони.

В Сирия помощта се предоставя или трансгранично, със съгласието на съседната страна, или чрез ООН и други хуманитарни групи, базирани в Дамаск. Но Йордания спря редовни трансгранични доставки преди години, оставяйки само сирийското правителство да контролира одобряването на конвои на ООН за хуманитарна помощ към населеното място.

В капан в пустинята

По-голяма част от хората в Рукбан са избягали от джихадистката групировка „Ислямска държава“, от сирийското правителство или и от двете в хода на конфликта в Сирия. Мнозина се надяваха да влязат в Йордания, но страната спря да приема бежанци през 2016 г. и те останаха в пограничния район.

Днес почти 25 хил. Души са „в капан ... измъчени в пустошта“, каза Пауло Серхио Пинейро, председател на Независимата международна анкетна комисия по Сирия, пред Съвета на ООН за правата на човека по-рано този месец. Смята се, че 80% от тях са жени и деца.

To all journalists and media activists, come to our camp or talk to us cover our story tell the world of our suffering #Rukban #Syria pic.twitter.com/qZaMgKWZ9S

— The Voice of Rukban (@VoiceofRukban) August 31, 2019

„Аз и моето семейство сме като всички останали в лагера, просто чакаме някакво решение“, казва Шехаб. Те чакали толкова дълго, че двамата му най-големи синове се оженили в Рукбан, а трите му внучета са родени в лагера. Семейството живее в един дом с три стаи от кал: по една за всяка млада двойка и техните деца и една за Шехаб, съпругата му и още три деца.

Вътре в Рукбан достъпът до питейна вода и здравеопазване е ограничен.

Няма канализация или официално образование. Доставките на помощ винаги са били спорадични, но за последните пет месеца те са спрени.

На въпрос миналия месец защо САЩ не са предоставили помощ, специалният представител на САЩ за Сирия Джим Дежфри: „Ако ги храним, ще изглежда, че ще останем там завинаги и може да има други опции за тях“. С други думи, ако САЩ започне да полага грижи за тези хора, присъствието на американците в Сирия ще изглежад като окупация.

Почти всички в Рукбан искат да напуснат, установи скорошно проучване на ООН. Но има проблем с доверието. Хората се страхуват да излязат заради това, което може да се случи после. Според шехаб мнозина се страхуват, че могат да бъдат арестувани, ако се върнат в зоните, контролирани от режима на Асад. Семействата се притесняват за младите си синове, защото има слухове, че ще бъдат викнати за наборна военна служба.

От лошо към ужасно

Откакто последният конвой с хуманитарна помощ успява да стигне до Рукбан животът е преминал „от лош към ужасен“, споделя Шехаб. Здравословното състояние на внучката на Шехаб се подобрява след безсънните нощи, но сега той е изправен пред нови препятствия. Майка ѝ няма достатъчно кърма за бебето и Шехаб се впуска на лов за една от най-желаните и най-редки стоки в селището – адаптирано мляко.

След много усилия, Шехаб казва, че е осигурил две кутии за около 60 долара всяка. Храната навлиза в Рукбан по контрабандни пътища, а цените са високи, но „най-важното е, че влиза“, казва Шехаб. Той е категоричен: „Няма да напусна лагера, защото отказвам да се върна в областите, контролирани от режима на Асад. За съжаление няма надежда за скорошно решение на въпроса“.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram