Чистилище в рая: Корабокрушение край Диего Гарсия доведе до три години ад и ужас

П рез 2021 г. десетки тамили (Тамилите са народ в южна Азия населяващи предимно Тамил Илам и Тамил Наду-бел.ред.) бягат от Шри Ланка за Канада. Десетки мъже, жени и деца са натъпкани в рибарска лодка. Те се надяват да стигнат до убежище в Канада.

(Във видеото: 11 загинали и десетки в неизвестност след две корабокрушения край Италия)

След 10 дни, лодката им започва да тече. 

На 3 октомври 2021 г., когато плавателният им съд започнал да потъва, те били забелязани и спасени от кораби на британските военноморски сили, след което били отведени в секретната военна база на САЩ и Великобритания на отдалечения остров Диего Гарсия в Индийския океан.

За намиращите се на борда спасяването носи облекчение.

"Когато видях британския флаг, си помислих: "Сега сме в безопасност", казва един от тях. Те не знаеха, че ги очакват години кошмар.

В много отношения островът - с чистия си бял пясък, палмите и лазурното море - много прилича на рай. Той е дом на зелени костенурки, кокосови раци и диви магарета, достатъчно опитомени, за да бъдат погалени.

Но за 60-те души търсещи убежище,16 от които са деца, тази идилия не може да бъде по-далеч от реалността.

Diego Garcia: US government has blocked a British court hearing from taking place on a British territory, citing security concerns, on whether a group of migrants was being unlawfully detained on the island https://t.co/XTRa7AwLX7

— Alfons López Tena 🦇 (@alfonslopeztena) July 9, 2024

Първоначално на групата е било казано, че лодката им ще бъде ремонтирана до няколко дни и че могат да продължат пътуването си към Канада.

"Казаха ми, че ще ни изпратят в сигурна страна", казва един от пътниците.

"Това беше най-хубавият ден в живота ми. Пристигнах само с дрехите, които носех, и трябваше да нося същите в продължение на две седмици. Скоро разбрах, че това, което ми се случва, е точно обратното на това, което очаквах."

Почти три години след пристигането си те все още са в задънена улица.

Живеят в импровизиран палатков лагер с размерите на футболно игрище, обграден от 7-метрова метална ограда, а придвижването им на острова е силно ограничено.

"Вкараха ме в затвор на този остров, въпреки че не съм извършил никакво престъпление", казва един от тях.

"Психическото ми състояние се влошава. Живея в тяло, в което няма живот."

Палатките им, които се наводняват при дъжд, са пълни с плъхове, мишки и хлебарки.

"Ние съжителстваме с плъховете", казва една от майките.

"Те опитват храната в чиниите ни, катерят се по децата ни, когато спят, и ни хапят."

Andy Vermaut shares:Diego Garcia asylum seekers feel unsafe on remote British island territory: A group of 61 held in a camp on Diego Garcia tell UN inspectors of sexual assaults, rat bites and self-harm. https://t.co/32AX71IaNM Thank you pic.twitter.com/LHQEFRuZTQ

— Andy Vermaut (@AndyVermaut) February 17, 2024

Тамилите могат да напускат лагера си само за посещения на лекар, зъболекар или за ограничени разходки по плажа. В централната част на острова има боулинг зали и магазини, субсидирани барове, където военнослужещите танцуват на партита или играят билярд и дартс. Има игрища за софтбол, тенис кортове и паркове.

"Едно тригодишно дете умишлено си счупи зъбите, за да може да излезе на зъболекар и да получи мека храна", казва един от хората в лагера.

"Той искаше да яде банан, който обикновено не получаваме".

Защо са били оставени така толкова дълго време?

И защо все още не е намерена сигурна трета страна, в която да бъдат изпратени?

Никой досега не се е опитвал да поиска убежище в Диего Гарсия, а самата територия е спорна. Разположен на половината път между източния бряг на Африка и западния бряг на Индонезия, Обединеното кралство твърди, че е собственик на острова, докато Мавриций, който се намира на югозапад от Диего Гарсия, твърди, че е негов собственик. Великобритания колонизира острова в края на XVIII в., а през 1965 г. създава Британската територия в Индийския океан (Biot), която включва и останалите 57 острова от архипелага Чагос. Тя се управлява от Министерството на външните работи, Британската общност и развитието (МВнР) в Лондон, но по конституция е отделена от Обединеното кралство. Обединеното кралство отдава острова под наем на САЩ и там са разположени 3000-5000 военни. След 11 септември 2001 г. американски бомбардировачи извършват нападения срещу Афганистан от острова; по време на инвазията през 2003 г. базата е използвана за нападение срещу Ирак.

Правните екипи, действащи от името на търсещите убежище, казват, че липсата на решение е мъчителна за тези, които са в неизвестност. През март 2022 г. се появява лъч надежда, когато Лиз Тръс в качеството си на министър на външните работи пише писмо до тогавашния министър-председател Борис Джонсън, в което предупреждава, че много от попадналите в капана кандидати за убежище са изложени на риск от самоубийство, и препоръчва те да бъдат доведени в Обединеното кралство. Повече от две години по-късно това не се е случило.

През ноември миналата година делегация на UNHCR посети лагера. Нейните констатации бяха, че задържането на 16 деца е "дълбоко обезпокоително". Документирани са случаи на сексуално насилие над деца, а родителите се страхуват от мъжете, които обикалят около училищната палатка и излагат децата им на риск. До юли 2023 г. самотните мъже не са били отделени от семействата в палатките за настаняване.

Едно от децата разказа на делегацията, че е било тъжно, когато е видяло куче пазач да обикаля извън оградата и да има повече свобода от тях. "Очакванията ни бяха сринати", казва друга майка, живееща в лагера. "Свикнали сме да даваме обещания, но те не се изпълняват. Децата ни се изтощават дори от малка игра. Имат циреи по коленете и лактите, за които лекарите казват, че са от недохранване. Нямаме дрехи за тях. Страхуваме се, че не можем да предпазим децата си от сексуално насилие. Това е токсично място за израстването им."

В доклада се заключава, че условията не отговарят на международните стандарти за бежанците и че задържането им в затворен лагер за настаняване е равносилно на "произволно задържане". В него се предлага спешното им преместване - някои от тях да бъдат преместени в Обединеното кралство.

Но за тези, които са заседнали в този лагер, административните спорове за това кой е отговорен за тях нямат голямо значение. Единственото, което знаят, е, че са в неизвестност. "Обявих гладна стачка за пет дни, защото нищо не се случва", казва един мъж. "Бихме били благодарни да живеем в някоя част на света, където можем да живеем спокойно. Искам свободата си и бъдещето си."

Diego Garcia: The tropical island ‘hell’ for dozens of stranded migrants - They are desperate to leave for a safe place, describing conditions as hellish, but the unusual legal status of the island has left them feeling frightened and helpless https://t.co/tcXv7qhHfx pic.twitter.com/hdkkZhzwdI

— George Roussos (@baphometx) June 11, 2023

"Наша ли е вината, че сме се родили като тамили в Шри Ланка? Никога не сме очаквали, че ще попаднем в тази клетка", казва една жена, търсеща убежище. "Понякога си мисля, че ако ние като родители направим нещо със себе си, това ще позволи ли децата ни да бъдат изведени от острова? Чуваме децата да говорят помежду си и да казват: "Ще умрем тук".

Маргарет Оби, изпълняваща длъжността съдия във Върховния съд на Бьот, предприе необичайната стъпка да се съгласи искът на търсещите убежище - че са незаконно задържани на Диего Гарсия - да бъде разгледан на острова. В момента децата и възрастните са в задънена улица: не могат да се върнат в родната си страна, където според тях животът им е в опасност, нито да продължат към някоя безопасна страна.

Гай Атун, служител в адвокатската кантора "Дънкан Луис", която представлява някои от търсещите убежище, казва: "Неспособността на правителството на Обединеното кралство да настани нашите клиенти в хуманни условия в Диего Гарсия, като същевременно настоява, че те не могат да бъдат прехвърлени другаде, е показателна за погрешна политическа цел, която не отчита основните човешки права на мъжете, жените и децата." Източници от FCDO заявиха, че благосъстоянието и безопасността на търсещите убежище в Диего Гарсия са основен приоритет.

Междувременно търсещите убежище възлагат всичките си надежди на правните си екипи да ги измъкнат от острова и да ги отведат на безопасно място, където проблемните им деца да се развиват. Както казва един от тях: "Надяваме се, че ще ни бъде позволено да избягаме от ада".

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase