К аспер е "партизанското име" на сержант от украинските доброволчески части, който със свито сърце се готви да взриви последния останал и изцяло миниран мост, съединяващ Киев с териториите, където напредват руските сили.
Другарите му са вдигнали във въздуха всички други мостове по западния фланг на украинската столица в отчаян опит да спрат руските танкове.
Единственият все още невредим мост над река в град Билогородка на 25 км западно от столицата води към тънещи в зеленина села с много летни вили, превърнали се днес във военна зона.
Получи ли Каспер заповед да взриви моста, град Киев ще бъде отрязан от запад от тила.
"Ще опитаме всичко възможно, за да го запазим", заявява пред АФП бившият парашутист.
Но приближаващите боеве удрят по бойния дух на украинците, застанали на барикадите. Руските бойни самолети, присъединили се към сухопътните сили, бомбардират околните села и градове.
Вълната от хора, бягащи от все по-близките сражения, изглежда няма край. А редките часове на затишие между ударите карат украинските войници да се страхуват, че руските сили всъщност подготвят още по-яростни атаки.
Каспер наблюдава украинския разузнавателен дрон, летящ над фронтовата линия, и признава, че скоро ще се наложи да разруши последния мост, водещ към районите, западно от столицата.
"Ако ни заповядат отгоре или ако видим, че руснаците напредват, ще го взривим . . . заедно с колкото може повече вражески танкове", уверява той.
Подготовка за партизанска война
Откакто в предградията се водят битки, денем улиците на Киев стават все по-опасни и опустяват.
С поредното напредване на руските сили по източния бряг на Днепър - реката, течаща през Киев, бойни части са се приближили на около 50 км.
Западният сектор обаче би осигурил на руските войски по-пряк достъп до центъра на столицата и правителствения комплекс.
Местни жители се готвят за партизанска война - сред тях е Олександър Федченко, 38-годишен шлосер.
В свободното си време Федченко е водел телевизионно предаване за най-популярните марки коли в Украйна.
Превърнал е обаче просторния си гараж в нелегална работилница за оръжия, с които да въоръжи украинските доброволци.
"Щом започна войната, всичко се промени", подчертава той.
"Разбрахме, че наши техници знаят да правят оръжия. А други - коктейли "Молотов". Вършим абсолютно всичко, което можем", разказва автомонтьорът.
"Това може да е последният ни ден"
Всички служители от автосервиза на Федченко са сменили работните гащеризони, изпоцапани с масло, с маслиненозелените униформи на доброволческите части.
Двайсет и осем годишен нов боец, избрал си псевдонима Крос, заварява нещо по едрокалибрена картечница - трофей на украински войници, пленили руски танк.
Мъчи се да превърне картечницата в леко оръжие, което нетрениран доброволец би могъл да използва в улични боеве.
"Това нещо може и да не стреля много точно, но е по-добро от нищо", коментира той.
"Толкова народ е наясно, че вършим тези неща и че те може да не са съвсем законни - продължава той. - На война обаче законът не е важен, важна е само отбраната на страната".
Гласът на Федченко прекъсва, когато започва да говори за началото на руското нападение на 24 февруари.
"Чувствах се безсилен. И да ми бяха сложили в ръцете "Калашников" - нямаше да издържа и 10 минути. Но имах нужда да направя нещо", казва той.
Импровизираната му оръжейна работилница е в опасност от евентуален руски удар.
Наистина, огромният му гараж се намира на едно от шосетата в западния край Киев. Много промишлени сгради, разположени на същия път, вече са в развалини.
"Всички тук знаем, че може да ни атакуват всеки момент - изтъква монтьорът. - Всеки знае, че това може да е последният ни ден. Но продължаваме да идваме тук".
Ганна Галниченко, 64-годишна пенсионерка, също говори през сълзи. Дошла е пеш от нивите в "ничията земя" между моста, наблюдаван от Каспер, и селата, превзети от руските сили.
"Не зная къде са децата ми. Не мога да се свържа с тях по телефона", казва тя с треперещ глас.
СПРИ!" />
