Щ е стъпи ли човешки крак на Марс? Този въпрос не спира да разпалва въображението на много хора по цял свят. Повечето учени са на мнение, че това неминуемо ще се случи някой ден, но все още е трудно да се прогнозира кога ще станем свидетели на въпросното историческо събитие.
Представители на НАСА на свой ред отбелязват, че подобна мисия може да бъде осъществена най-рано след около две десетилетия. Експертите подчертават, че астронавтите, които ще се отправят към Червената планета, ще трябва да се справят с редица проблеми. В следващите редове може да научите кои са някои от най-сериозните предизвикателства, свързани с дългото пътуване до Марс.
Колко гориво е необходимо?
Един от най-големите проблеми, свързани с изпращането на човек на Марс, е голямото количество гориво, необходимо за осъществяването на подобно пътуване. През изминалите десетилетия няколко безпилотни апарата успешно достигнаха Червената планета. Тяхното тегло обаче е значително по-малко от това на космически кораб, на борда на който има екипаж и животоподдържащи системи.
🚨 ‘Plasma’ breakthrough could let humans live on Marshttps://t.co/KdcWj5K71J
— The Independent (@Independent) August 16, 2022
Една бъдеща мисия до Марс ще изисква минимизирането както на теглото на апаратурата, така и на горивото. Намирането на решение на този проблем е трудна задача. Основната причина е, че колко по-тежък е даден товар, толкова повече гориво е необходимо за транспортирането му, а и самото гориво представлява допълнителна тежест.
Изолация и депресия
Мисията до Червената планета няма да бъде кратка. Времето, което ще бъде необходимо на астронавтите да изминат разстоянието от Земята до Марс, зависи от орбитите на двете планети. Продължителността на пътуванията на безпилотните апарати, изпратени до Марс в миналото, варира между 128 и 333 дни.
Conscientiousness has emerged as the key trait required for the astronauts selected for the first human mission to Mars, according to a new study. https://t.co/8Ga5OZyK6O
— CNN International (@cnni) November 24, 2020
Експертите предупреждават, че това вероятно ще има негативен ефект върху психиката на астронавтите. Изолацията и самотата, с която те ще се сблъскат, могат да доведат до изпадане в депресивни състояния. Както вече стана ясно, теглото на мисията представлява сериозно предизвикателство и трябва да бъде ограничено. Това означава, че екипажът ще се състои от възможно най-малък брой астронавти, което неминуемо ще подсили чувството им на самота.
Далечната Земя
Докато пътуват към Марс, астронавтите ще наблюдават как се отдалечават от Земята. Колкото по-близо се намират до крайната си дестинация, толкова по-малка ще изглежда тя. Това може да се превърне в сериозно изпитание за тях. Според повечето психолози, образът на Земята има успокояващо въздействие върху астронавтите.
What does it take to survive a mission to Mars? Astronauts who can endure not only deep space—but one another’s company https://t.co/nLbrdrhYZp
— The Economist (@TheEconomist) January 18, 2022
Какво обаче ще се случи, когато този образ изчезне и се превърне в едва забележима точица? Все още няма как да се даде категоричен отговор на този въпрос. Експертите допускат, че предполагаемите последици включват носталгия, депресия, психоза или дори желание за самоубийство. Те наричат въпросното хипотетично състояние „Феномен на незабележимата Земя“. По тази причина някои учени предлагат на борда на космическия кораб, с който ще бъде осъществена мисията до Марс, да бъдат монтирани телескопи. С тяхна помощ астронавтите ще могат да наблюдават родната си планета.
Прояви на насилие
Астронавтите ще се изправят и пред един проблем, свързан с техните спътници. Психолозите предупреждават, че когато няколко души прекарат дълго време заедно, изолирани от външния свят, те започват да се настройват едни срещу други – дори и ако става въпрос за близки приятели. Сред потенциалните последствия са прояви на насилие. „Ако прекарате един месец с някого, най-вероятно ще се разбирате добре с него и няма да се стигне до сериозни конфликти.
WATCH: From @reuterspictures: Scientists participate in a demonstration of an experiment led by Austrian and Israeli agencies, simulating a mission to Mars near Mitzpe Ramon in Israel https://t.co/TJGu76eybD pic.twitter.com/JQjnvponhA
— Reuters (@Reuters) October 24, 2021
В случая с мисията до Марс обаче става въпрос за много по-дълъг период от време – поне година и половина, а това е нещо съвсем различно“, отбелязва психологът Ник Канас от Калифорнийския университет в Сан Франциско. През последните години бяха проведени няколко експеримента, целта на които е да се симулират условията по време на полет към Марс. Участниците в тях били напълно изолирани от околния свят. Известно време след началото им, отношенията между членовете на „екипажите“ започвали да се влошават. Те отказвали да говорят помежду си, освен в случаите, в които трябвало да изпълнят някаква задача от първостепенна важност.
Космическата радиация
Според повечето експерти, едно от най-сериозните изпитания, с които ще се сблъскат астронавтите по време на мисията им до Марс, е космическата радиация. Тя крие значителни рискове за здравето и може да предизвика ракови заболявания или проблеми с централната нервна система. Астронавтите на борда на Международната космическа станция са изложени на приблизително десет пъти по-високи нива на радиация от хората на Земята. По време на едно бъдещо пътуване до Марс, интензивността на радиацията ще бъде 100 пъти по-голяма. Защитното покритие на космическия кораб, с който ще пътуват астронавтите, ще намали рисковете за здравето им, но няма да ги отстрани напълно. Най-ефикасното решение би било съкращаването на продължителността на пътуването, но към настоящия момент това е непостижима цел.
Шестте ужасяващи минути
Дори и пътуването до Марс да премине напълно безпроблемно, последният етап от него се очертава да бъде най-опасен. Неслучайно учените от НАСА наричат кацането на повърхността на Червената планета „шестте ужасяващи минути“. Какво всъщност знаем за тях? Всеки космически апарат, който навлиза в марсианската атмосфера, първоначално се движи със скорост от приблизително 20 000 км/ч. Благодарение на триенето, тя постепенно намалява. Четири минути по-късно, апаратът вече се намира на около 10 км. над повърхността на планетата. Той обаче все още се движи с много висока скорост – около 1600 км/ч. Именно тогава се задействат спирачните ракетни двигатели и се отварят парашутите, които трябва да забавят падането на апарата. В някои случаи се използват и въздушни възглавници, които омекотяват сблъсъка с марсианската повърхност. Показателен е фактът, че над 60 процента от мисиите до Червената планета са завършили с провал, основната причина за което е именно трудното кацане.
Още от автора:
Една година по-късно: Кои са най-важните постижения на "Джеймс Уеб"
Дългоочакваното завръщане на Луната
Телескопът „Джеймс Уеб“ и бъдещето на космическите изследвания
Непознатата история на „Аполо 11“
„Марс е населен от обезумели градинари“: Най-странните теории за извънземни
мандат за управление с ГЕРБ-СДС" />
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!