14 септември 2021 г. е дата, очаквана с нетърпение от много учени и астрономи-любители.
Причината е, че тогава Нептун ще е в опозиция – т.е. ще се намира в най-близката си до Земята точка, а повърхността му ще е напълно осветена от Слънцето. Планетата ще изглежда по-ярка от обичайното и ще бъде видима цяла нощ.
Stunning new photos of Neptune show the Hubble Space Telescope has a new rival https://t.co/OZKh3BWOXJ via @NBCNewsMACH
— NBC News (@NBCNews) July 24, 2018
Ако искате да я наблюдавате или снимате обаче, ще ви е необходим мощен телескоп – тя все пак се намира на около 4.3 млрд. км. от нас.
Предстоящото събитие е добър повод да си зададем въпроса какво всъщност знаем за Нептун?
Най-отдалечената от Слънцето планета
Нептун е открит в средата на XIX век и в продължение на дълги години е със статута на последната и най-далечна планета в Слънчевата система. Това се променя през 1930 г., когато астрономът Клайд Томбо открива Плутон.
Тази планета обаче криела една неочаквана изненада - орбитата ѝ се оказала силно елиптична, в резултат на което тя понякога се пресича с тази на Нептун. Това означава, че понякога именно Нептун става най-отдалеченият от Слънцето член на нашата система. Подобно нещо се случило в периода 1979 – 1999 г.
Между 14 и 25 август 2006 г. в чешката столица Прага се провежда 25-ото Общо събрание на Международния астрономически съюз. Участниците в него вземат едно решение, което става обект на разпалени дебати – Плутон е лишен от статута си на планета и е обявен за планета-джудже.
Причина за това става откриването в края на миналия век и началото на този на множество т. нар. транснепутнови обекти – т.е. тела, намиращи се отвъд орбитата на Нептун. Някои от тях са сходни по размери или дори по-големи от Плутон – като Кваоар, Седна и Ерида (тя е с цели 27 процента по-масивна от Плутон).
Астрономите приемат, че за да бъде един обект планета, той трябва да отговаря на определени условия, едното от които е да не е спътник на друга планета и да е гравитационно доминиращо образование в своя район (това не може да се каже за Плутон. Неговият спътник Харон е със сходни размери и двете тела обикалят около общ център).
Neptune’s moons ‘dance’ with each other, Nasa says https://t.co/55BAFG5lAY
— The Independent (@Independent) November 18, 2019
И така, след международната среща през 2006 г. Нептун отново беше обявен за най-далечната планета в Слънчевата система.
Най-малкият газов гигант
С екваториален радиус от близо 25 000 км., Нептун заема последното място в класацията на най-големите планети в Слънчевата система, влизащи в групата на т. нар. газови гиганти. За сравнение, радиусът на Уран е над 25 300 км., на Сатурн е близо 60 000 км., а на Юпитер – около 70 000 км. Любопитна подробност е, че заради своята плътност, Нептун е около 18 процента по-масивен от Уран. Учените подчертават, че въпреки сравнително скромните си размери, Нептун може да се похвали с титлата най-плътен газов гигант.
Гравитация като тази на Земята
Нептун често е описван като кълбо от газове и лед, което има твърда сърцевина. На практика обаче е невъзможно да се застане на повърхността на тази планета.
Все пак нека използваме своето въображение и си представим, че някак си успеем да стъпим на повърхността на Нептун. В подобен случай веднага ще установим нещо изненадващо – гравитацията е почти напълно идентична с тази на Земята. Според астрономите, тя е със 17 процента по-силна от тази на нашата планета.
Neptune boasts some of the strangest weather in the solar system. While observing the planet’s large inky storm, astronomers spotted a smaller vortex they named Dark Spot Jr. https://t.co/3GhSQorjpc
— The New York Times (@nytimes) December 29, 2020
Не бива да забравяме, че Нептун е около 17 пъти по-масивен и 4 пъти по-голям от Земята. Това означава, че по-голямата му маса е разположена върху по-голям обем, а на повърхността гравитацията ще е сходна със земната.
Най-силните ветрове в Слънчевата система
Ако се страхувате от урагани, то Нептун определено не е планетата за вас. Данните, с които разполагат астрономите, показват нещо крайно необичайно – ветровете там достигат невероятната скорост от 2100 км/ч! Как на ледена планета като Нептун, на която температурите достигат до минус 220 градуса по Целзий, се образуват подобни бури?
Този въпрос не спира да измъчва учените. Едно от най-популярните обяснения е, че студът и движението на течни газове в атмосферата на Нептун намаляват триенето толкова много, че ветровете лесно могат да достигнат подобни скорости.
Крадецът на спътници
Най-големият естествен спътник на Нептун – Тритон, има ретроградна орбита (т.е. се движи в обратна посока спрямо останалите спътници на планетата). Учените смятат това за доказателство, че Тритон всъщност е обект от Пояса на Кайпер (околозвезден диск, намиращ се на границата на Слънчевата система, подобен на астероидния пояс между Марс и Юпитер. Съставен е от тела с различна големина), „прихванат“ от Нептун.
Only one spacecraft has flown near Uranus and Neptune. Yet the wealth of data captured by NASA's Voyager 2 spacecraft some 34 years ago is still revealing tantalizing hints and reminding scientists of why we need to go back. https://t.co/SxgMLYXQVD
— CNN (@CNN) March 27, 2020
Трябва да се отбележи, че този спътник бавно се приближава към планетата и след няколко милиарда години ще бъде разкъсан от нейната гравитация, превръщайки се в пръстен около нея.
Невидимите пръстени на Нептун
Макар и далеч да не са толкова големи и ярки колкото тези на Сатурн, Нептун също има пръстени – и то цели пет. Почти цялата информация, с която астрономите разполагат за тях, е придобита след прелитането на апарата „Вояджър 2“ покрай далечната планета през 1989 г.
Те са съставени от прах и малки скални частици, които са необичайно тъмни и е почти невъзможно да бъдат забелязани без помощта на мощен телескоп.
Учените смятат, че пръстените на Нептун са относително млади – особено в сравнение с тези на Уран например.
Много експерти са на мнение, че е възможно те да представляват останките на някой вече несъществуващ спътник на планетата, разрушен в резултат на сблъсък с друг масивен обект.
Вижте още:
Загадките на най-древната звездна карта
В търсене на космически чудовища
Малките сиви извънземни – историята на един културен феномен
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!