И сторията на Кримския полуостров е изключително богата. Той е бил част от елинската култура, Римската империя, а през XIX век се оказва в центъра на голям конфликт.
Т. нар. Кримска война се води между Русия и коалиция, в състава на която влизат Османската империя, Франция и Англия. Историците отбелязват, че тя е важен епизод от надпреварата между Великите сили за влияние върху териториите на западащата по това време Османска империя.
The Crimean War and Modern Culture. https://t.co/WHUmo6l0HL #history #Twitterstorians #Britishhistory #Europeanhistory #Victorians #CrimeanWar #Russia #Balaclava #Cardigan #Raglan #Alma #Sevastopol #ThinRedLine #ChargeoftheLightBrigade #ThinBlueLine #FlorenceNightingale pic.twitter.com/Bx7YLE2tDb
— Peter McCandless, Distinguished Professor Emeritus (@mccandlessp) April 4, 2022
Желанието на Русия за реванш след претърпяното от нея поражение пък се превърнало в една от основните причини за избухването на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Каква е причината за избухването на войната?
Кримската война е един от най-мащабните военни конфликти на XIX век, но конкретният повод за нейното избухване е наглед незначителен религиозен спор.
В продължение на дълги години, православните християни и католиците повдигали въпроса за достъпа до светите места в Йерусалим, намиращи се на територията на Османската империя. Френският император Наполеон III решил да се възползва от ситуацията и поискал от султан Абдул Меджид I да го признае за суверен на светите земи. Русия на свой ред веднага се намесила и оспорила френските искания.
След като през май 1853 г. Османската империя отхвърлила искането на руския посланик княз Александър Меншиков за признаване правата на гръцката църква върху светите места, а и за определени привилегии на православните християни, император Николай I заповядал на руските войски да окупират васалните на султана дунавски княжества Молдова и Влашко.
The manor house built to honour a Crimean War leader and the dispute that threatens its future http://t.co/c5pGVyJKEw pic.twitter.com/7jYLO6TCEc
— Financial Times (@FT) December 22, 2013
Тъй като се притеснявали, че Русия ще се възползва от кризата, в която се намирала Османската империя и ще превземе безпроблемно големи части от нея, Франция и Англия решили да подкрепят Абдул Меджид I и обявили война на Николай I през март 1854 г.
Отвъд пределите на Кримския полуостров
Въпреки своето име войната далеч не обхващала единствено Кримския полуостров и всъщност представлявала истински глобален конфликт.
Сражения се водели на Балканите и на територията на съвременна Турция, преди съюзниците да атакуват Крим през септември 1854 г.
Битки имало и в Кавказкия регион и Балтийско море. Освен това, през август 1854 г. френските и британските войски извършили неуспешна атака срещу Петропавловск, пристанищен град на руското тихоокеанско крайбрежие, намиращ се на Камчатския полуостров.
Модерна война
Благодарение на технологични новости като параходите, железниците и телеграфа, Кримската война се превърнала в първия голям конфликт, в който журналисти отразявали събитията, случващи се на бойното поле.
Един от най-известните военни кореспонденти бил Уилям Хауърд Ръсел. Неговите статии се радвали на огромна популярност. Той не спестявал нищо и описвал подробно провалите на британската армия, както и ужасяващите условия в лагерите и полевите болници, поради което си навлякъл омразата на много генерали.
This fascinating photograph captioned 'The Valley of the Shadow of Death' is one of the first battlefield photographs ever taken. Captured on 23rd April 1855 near Sevastopol during the Crimean War, it shows a road covered with Russian round shot, fired by Russian artillery! pic.twitter.com/yaieFEBXtL
— Dan Hill (@DanHillHistory) November 23, 2020
Статиите му убедили британското правителство да позволи на медицински сестри като Флорънс Найтингейл да бъдат изпратени в района на сраженията, за да помагат на ранените. Освен това войната била отразена и от фотографи като Роджър Фентън и Джеймс Робъртсън, които направили стотици снимки.
Обсадата на Севастопол
През септември 1854 г. съюзническите войски дебаркирали в Крим и обсадили Севастопол – база на руския черноморски флот. Те смятали, че градът ще падне за няколко седмици.
Руснаците обаче нямали никакво намерение да се предадат лесно. Те потопили корабите си, за да блокират пристанището и използвали екипажите и оръдията им, за да подсилят отбраната на Севастопол. Обсадата продължила цели 11 месеца. Хиляди загинали по време на ожесточените сражения.
Историците отбелязват, че основната причина за продължителността на военните действия било използването на дълги окопи, които двете страни в конфликта изкопали.
Нещо подобно щяло да се случи отново няколко десетилетия по-късно – на Западния фронт по време на Първата световна война.
С падането на Севастопол на практика бил сложен край на войната, макар че през следващите месеци сраженията в някои райони продължили. Руският император Александър II, който се възкачил на трона след смъртта на баща си Николай I през март 1855 г., се съгласил да започне мирни преговори в началото на 1856 г. Това станало, след като Австрия заплашила да се присъедини към коалицията срещу Русия. В резултат в Париж се състоял конгрес, завършил с подписването на мирен договор на 30 март 1856 г. Най-тежката клауза за Русия била наложената забрана за присъствието на военен флот в Черно море.
Разказите на Лев Толстой
Освен че била повратен момент в хода на Кримската война, обсадата на Севастопол също така белязала началото на творческата кариера на един от най-великите руски писатели – Лев Толстой. Той бил пряк участник в боевете и един от последните, напуснали града.
Любопитна подробност е, че Севастопол паднал на 9 септември 1855 г. – денят, в който Толстой навършил 27 години. По време на ожесточените сражения, той написал три разказа, в които описал ужасите на войната. Въпреки че руските власти ги цензурирали, те се радвали на голяма популярност. Толстой пък използвал преживяното от него по време на Кримската война като вдъхновение за създаването на един от неговите най-големи шедьоври – „Война и мир“.
Кримската война и продажбата на Аляска
Кримската война се превърнала в една от основните причини за прословутата сделка за Аляска, сключена през 1867 г.
On this day in 1867 – The Senate ratified the treaty with Russia that purchased the territory of Alaska by a vote of 37 to 2. Russia wanted to sell Alaska to the U.S. because they needed money after Crimean War, and they did not want to sell Alaska to the British. pic.twitter.com/CPwy4whVg2
— Jerry Wagoner 🖖 (@JerryWagoner) April 9, 2022
След претърпяното поражение Русия имала огромна нужда от свежи приходи, с които да покрие огромните си дългове. Освен това още през 1853 г. руският генерал-губернатор на Източен Сибир граф Николай Муравиев-Амурски отбелязал, че според него раздялата с Аляска е неизбежна, тъй като разходите за поддръжка на тези владения са твърде големи.
В същото време продажбата им би помогнала за засилването на позициите на Русия в Азия по тихоокеанското крайбрежие на фона на нарастващото влияние на Британската империя.
САЩ, които били приятелски настроени към Русия по време на Кримската война, се очертали като най-вероятния купувач на Аляска. Американският Конгрес първоначално смятал, че сделката е изключително неизгодна. Въпреки това, на 18 октомври 1867 г. Аляска официално станала част от САЩ. Нейната цена била 7,2 млн. долара.
Инвестицията на американските власти се оказала изключително успешна. Няколко години по-късно, в Аляска се разразила истинска треска за злато, а находищата на нефт и газ в района са оценени прогнозно на 100 – 180 млрд. долара.
Още от автора:
Денят, в който Япония нападна САЩ
Забравените битки, които промениха историята
Биеха се голи и не създадоха държава, но промениха историята
