От София до Москва, как Русия набира хакери за кибервойна

А лександър Вяря мислел, че работата му е да защитава хората от кибератаки, докато, по думите му, правителството не поискало от него да прави обратното.

Програмистът отказал на руските власти, пише „Ню Йорк Таймс” (The New York Times), като страхът от последствията от този отказ, го накарал да потърси убежище във Финландия.

Хакнаха Даниел Митов, намек за руска връзка

Пет от най-добрите разузнавателни служби в света

САЩ ще отговори "пропорционално" на хакерските атаки от Русия

Вяря бил привикан в качеството си на опитен програмист, като част от новата доктрина на Кремъл, която превръща кибервойните в централен принцип за налагане , на интересите на Русия.

По голямата част от тази хакерска инициатива е строго секретна, но програмисти като Вяря, студенти и дори престъпници хвърлят от време на време светлина върху нея.

Санкциите, наложени от Запада заради руската интервенция в Украйна, промениха начина, по който Москва се противопоставя на чуждестранните разузнавателни служби.

От три години вече не се разчита на офицери, работещи в изолирани бункери. Наемат се широка гама от програмисти, често с реклами в популярни сайтове и социални медии, предлагащи работни места за студенти, ИТ професионалисти и дори талантливи престъпници.

Наетите през фирми подизпълнители, работещи с руското министерство на отбраната, формират специални научни отдели, установени във военни бази в цяла Русия.

Още през 2013 г., Сергей К. Шойгу, руският министър на отбраната, заяви пред университетски ректори по време на среща в Москва, че е на „лов за глави в положителния смисъл на думата”.

Талантлини студенти, които не желаят да изпълняват на задължителната наборна служба в армията, могат да приемат опцията на научните ескадрони вместо военната повинност.

Обяви за работа се публикуват в социалната мрежа „ВКонтакте” и сайтове, като условията са доста добри и често включват служебно жилище, и други екстри.

„Имало е случаи, в които киберпрестъпници са арестувани, но никога не се озовават в затвора”, посочва Дмитрий Аплерович, съосновател и главен технологичен директор на компанията за киберсигурност „Крауд Страйк” (CrowdStrike), която първа идентифицира групата, известна като Fancy Bear, хакнала сървърите за президентските избори на Демократическата партия в САЩ.

Случаят с Вяря обаче разкрива изненадващи подробности за начина, по който работят новите руски разузнавателни служби.

По време на опита за вербуване 33-годишният програмист бил поканен през 2015 г. да придружи до българската столица София Василий Бровко, изпълнителен директор в руската военнотехнологична компания „Ростех”.

Там двамата присъствали на демонстрация на софтуер, чрез който се извършват атаки от типа DDoS. Самият Вяря е експерт за предотвратяването на точно този тип киберпрестъпления. При такава атака, чрез мрежа от множество, заразени с вирус компютри, хакерът претоварва даден сървър със заявки, така че да не може да изпълнява услугата за която е предвиден.

По време на демонстрацията на софтуера в София бил блокиран достъпът до сайта на украинското министерство на отбраната и на руския новинарски сайт „Слон”, разказва Вяря.

След демонстрацията Бровко го попитал как може софтуерът да бъде подобрен и му предложил да работи по проект с тази цел, тъй като руската компания планирала да купи продукта за около 1 милиона долара от българските разработчици.

Вяря отказал предложението. Този отказ обаче имал последствия. Започнали да го следят и негов приятел в правоохранителните органи го посъветвал на напусне страната. Така се стигнало до пристигането му през август 2015 г. във Финландия, където той подал молба за получаване на убежище.

От „Ростех” не отричат, че Вяря е пътувал до София с Бровко, но твърдят, че двамата са били в България да проучват софтуер за защита от хакерски нападения и определят разказа за извършената демонстрация като измислица на „умствено нестабилен” човек.

„Почти всички развити страни по света за съжаление разработват такива атакуващи възможности и много от тях дори признават това”, коментира от своя страна Антон Шингарев, вицепрезидент на руската компания „Касперски” (Kaspersky) – един от водещите в глобален мащаб разработчици на антивирусен софтуер.