Руската игра с огъня на Балканите

Т ази година се навършват 30 години от началото на разпадането на Югославия - най-кървавият конфликт в Европа от Втората световна война насам.

Въпреки че непосредствено след това балканските държави поеха към демократично управление и интеграция в НАТО и Европейския съюз, последователното пренебрегване от страна на Запада има драматични последствия през последните години.

Сега руският президент Владимир Путин се възползва от предоставената му възможност и използва бившите югославски държави като поредното бойно поле за отслабване на НАТО и Европейския съюз, пише "Форин афеърс", цитиран от БГНЕС.

По границите на Европа се случват жестоки неща

Усилията на Путин да доведе Балканите до ръба на пропастта са част от мисията му да възстанови ролята на Русия като глобален посредник на влияние. Подобно на стратегията на Кремъл в Кавказ, целта на Русия на Балканите е да засили напрежението, за да може да се позиционира като единствен гарант за сигурността. Едновременно с това Москва цели да покаже, че нито НАТО, нито ЕС, нито техните членове са надеждни партньори за която и да е от балканските държави. Сега, когато Русия струпва армии струпване в близост до украинската граница, кампанията ѝ за влияние на Балканите служи като още един театър за предизвикване на Запада.

За мнозина на Запад стратегията на Путин е озадачаваща. Тези анализатори разглеждат Балканите като геополитическо блато. Те не разбират какво може да спечели Русия от намесата в региона. Както казва директорът на Московския център "Карнеги", "Балканите не са основно бойно поле в конфронтацията между Русия и Запада".

Не бива обаче ставащото да се отхвърля толкова лесно. Русия вижда региона като слабото място на Европа. Нарастващото ѝ влияние заплашва да ѝ позволи да разположи стратегически военни активи в близост до голяма база на САЩ и обещава да ѝ осигури достъп до Адриатическо море. По-голямата цел на Путин е да промени баланса на силите в Европа в полза на Москва, а Балканите са част от тази стратегия. Русия провежда информационни операции за разпалване на етническо напрежение и насърчаване на протести, сключва оръжейни сделки, участва в критичната енергийна инфраструктура и използва дългогодишните религиозни и културни връзки между Руската православна църква и Сръбската православна църква в своя полза.

Усилията на Русия бяха подпомогнати в значителна степен от слабия отговор на ЕС. Въпреки многото години и милиардите евро, похарчени за подготовка на Балканите за интеграция , усилията са в застой. ЕС не се е разширил след приемането на Хърватия през 2013 г. и въпреки обещанията за членство на "западната балканска шесторка" - Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - на практика преговорите са замразени. Този неуспех превърна Балканите в очевидна цел за Путин.

ЕС обеща членство на Западните Балкани, но не каза кога 

По време на последната балканска криза през 90-те години на миналия век Русия беше твърде слаба, за да се намеси военно. Вместо това тя се ограничи до мироопазваща мисия след войната в Косово през 1999 г., от която реши да се изтегли през 2003 г. Но не бива да има съмнение, че още тогава руското правителство виждаше в разширяването на НАТО в Източна Европа значителна заплаха. Сега, когато икономиката и армията на Русия са сравнително по-силни, Кремъл вижда възможност да попречи на напредъка на НАТО, като се насочи към бившите югославски държави. Западна Европа проспа възможността за водачество последния път, когато на Балканите избухна война - този път залогът е твърде висок, за да може да пренебрегне региона.

Балканското буре с барут

Ендемичната корупция в балканските страни разкри пукнатини, които Москва използва за постигане на своите цели. Когато след 90-те години на ХХ век бившите югославски държави преминаха от социализъм към свободна пазарна икономика, клептокрацията и незаконната приватизация бяха част от процеса. Според "Фридъм хаус" всички страни от Западните Балкани са се върнали към състояние на "частична свобода". Путин използва корупцията, за да забие икономически, етнически и религиозни клинове в балканските общества.

Сърбия играе ключова роля в стремежа на Кремъл към Балканите. Както правителството, така и църквата поддържат лоялност към Москва, която се основава на вековни общи религиозни и културни връзки, а и на взаимната изолация на Сърбия и Русия от съвременните западни сили. Сръбското правителство призова за създаването на "Сръбски свят" - балкански паралел на "Руския свят" на Путин - предназначен да обедини всички сърби в обща културна рамка. Сръбският президент Александър Вучич има по-непосредствени стратегически интереси от намесата на Русия, доколкото хаосът в региона му позволява да се представи като сила за стабилност преди кампанията за преизбирането му през 2022 г. За да гарантират, че изборите ще се проведат в тяхна полза, Сърбия и Русия наскоро обещаха да работят заедно в борбата с масовите протести и "цветните революции".

Русия отвръща на сръбската лоялност чрез щедра подкрепа за сръбската армия. От 2018 г. насам бюджетът за отбрана на Сърбия почти се е удвоил и тя е начело на всички балкански държави по разходи, свързани с отбраната. Въпреки заплахите за санкции от страна на САЩ срещу Сърбия, през 2019 г. Москва изпрати ракетна система С-400 за военно учение. Кремъл повиши допълнително залога тази година, когато позволи на Сърбия да закупи системи за противовъздушна отбрана Панцир-С1М. Сърбия също така е домакин на управляван от Русия "хуманитарен център", който служи като институция за събиране на разузнавателна информация, разположена в близост до лагера "Бондстийл" - основната база на НАТО в Косово.

„Хил”: Афганистан е урок за Балканите

Москва открито заплашва балканските държави, които се опитват да укрепят връзките си със Запада в областта на сигурността. Тя се опита да провали референдума за членство в НАТО през 2018 г. в Северна Македония, а нейният посланик обяви страната за "легитимна цел", ако напрежението между НАТО и Русия се увеличи. В съседна Черна гора Москва подкрепи открит държавен преврат през 2016 г. точно преди успешната  кандидатура за членство в НАТО.

Русия добре разбира, че религията на Балканите винаги е била инструмент за разпалване на конфликти. В Черна гора Кремъл насърчава проруските политики чрез Сръбската православна църква, която отрича концепцията за различна черногорска и сръбска национална идентичност и се намесва в политиката от името на Москва. Работейки чрез църквата, Русия предизвика масови протести през миналата година и замени нелоялното ѝ правителство с проруско.

Най-взривоопасните огнища на Балканите са Косово и Босна и Херцеговина. Въпреки че населението на Косово е над 90% от етнически албанци, сърбите възприемат страната като родина на предците си, в която се намират някои от най-светите места на Сръбската православна църква. Точно както в началото на 90-те години на миналия век гражданската война избухна в резултат на напрежението между различните религиозни и етнически групи, сега Кремъл използва православната църква, за да дестабилизира страната и региона като цяло. Руската православна църква разпалва повтарящите се спорове за религиозни обекти, като съвсем наскоро изрази загриженост за "съдбата на християнските светини в Косово" на фона на нарастването на напрежението между Косово и Сърбия.

Москва също така даде ясно да се разбере, че дипломатическото признаване от страна на ООН на независимостта на Косово от Сърбия ще бъде невъзможно без одобрението на Русия. Путин често се позовава на Косово, за да оправдае анексирането на Крим от Русия, като твърди, че признаването от западните държави на отделянето на страната от Сърбия е създало прецедент, който легитимира едностранните декларации за независимост на други територии.

Брюксел не успя да постигне напредък по отношение на сръбското признаване на Косово, точно както и "Вашингтонското споразумение" от 2020 г. на американския президент Доналд Тръмп не успя да постигне съществен напредък по основните въпроси в спора. КФОР, мироопазващите сили на НАТО, разположени в Косово, също са изправени пред борба за поддържане на стабилността. През септември на спорната косовско-сръбска граница избухнаха протести заради забраната за влизане в Косово на превозни средства със сръбски регистрационни номера. Това доведе до блокада и демонстрация на въздушна сила от страна на сърбите, както и до разполагане на полицейски сили на Косово.

Защо се разпадна Югославия

Очаквано, Русия следеше събитието, като се подигра с КФОР и охули ЕС за неадекватното посредничество.

В Босна и Херцеговина Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната през 1995 г., се разпада. Страната продължава да се движи от разделения между бошняшката, сръбската и хърватската общност, а Русия използва тези разделения в своя полза. През март Русия заплаши с ответни мерки, ако Босна се присъедини към НАТО. Междувременно сръбският член на тристранното председателство на Босна, Милорад Додик, заплаши, че Република Сръбска, един от двата субекта, които съставляват страната, ще се отдели от Босна. През декември Народното събрание на Република Сръбска гласува в подкрепа на започването на процедура за оттегляне на босненските сърби от институциите на държавно ниво като босненската армия, службите за сигурност, данъчната система и съдебната власт. Освен Република Сръбска, Кремъл подкрепя босненските хърватски националисти в настояването им за създаване на отделна единица в рамките на Босна и Херцеговина. Върховният международен представител в Босна Кристиан Шмид вдигна тревога през ноември, когато заяви, че "перспективите за по-нататъшно разделение и конфликт са съвсем реални".

Както в началото на югославските войни или в навечерието на Първата световна война, може да се окаже трудно да се убеди светът в значимостта на Балканите. През 90-те години на ХХ век европейските държави не успяха да реагират достатъчно бързо на кризата и САЩ бяха принудени да се намесят. Този път обаче САЩ са тези, които са обърнали поглед в друга посока. Така че тежестта по всяка вероятност ще се стовари върху Брюксел. На карта е поставено не друго, а стабилността на Европа и бъдещата жизнеспособност на ЕС и НАТО.